Писането е майсторство и изисква много работа и известен талант. Книгата обаче е продукт и планирането ѝ е свързано с познаване на пазара и практически умения за промотирането ѝ. За начинаещите автори работата с издателство е силно препоръчителна (дори задължителна), защото сложният процес по създаването и пласирането на книги е рутинен за екипа от специалисти, докато авторът дори не знае какво не знае, т.е. намира се на етап на неосъзнато невежество що се отнася до книгоиздаването.
Като всеки продукт, книгата има жизнен цикъл, който се състои от четири етапа: въвеждане на пазара, пазарен растеж, зрялост и спад. Каква ще е комуникационната стратегия по време на въвеждащия етап зависи от характеристиките на целевия пазар. В сферата на книгоиздаването е нерентабилно да се работи с непознати имена и дълго преди появата на книгата се изгражда имидж на автора. Това е отговорност най-вече на самия автор, а не на издателството, което би могло да допринесе за публичността, но не и да я създаде от нулата. Въвеждащата реклама започва непосредствено преди пускането на книгата в продажба (твърде дългата предпремиерна рекламна кампания отегчава публиките и е ненужно разхищение на средства и време). За нови автори продължава да е много по-важно да се работи за собственото им популяризиране, а публиката да се информира за предстоящото заглавие, вместо то да ѝ бъде рекламирано. Създава се очакване. По време на въвеждащия етап купуват главно клиентите „пионери“ – те осъществяват покупката веднага щом продуктът е наличен. Рядко се влияят от реклама, защото обикновено става въпрос за образовани хора, които сами търсят информация и я анализират. Конкретно за книгите - на този етап купуват най-вече близките, познатите и роднините на автора, което обезсмисля скъпата реклама. Важно е до тях да достигне информация, а не реклама. За тази цел трябва да бъдат намерени подходящи канали. Следващите купувачи са ранните последователи. Докато комуникацията, насочена към пионерите, има цел да информира, тук вече тя става убеждаваща, а книгата плавно преминава към етапите на растеж и развитие. За да има продажби на тези етапи, освен похватите на пиара и рекламата, трябва да бъдат включени и личните продажби (срещи с читатели, премиери) и директния маркетинг (съобщения по имейл, отговори на читателски въпроси в социалните мрежи и др.). Рекламата вече е утвърждаваща и защитава спечелените позиции. Всички стратегии по време на растежа и зрелостта са насочени към изтъкване на предимствата на книгата пред останалите, които вече са излезли на пазара – „нашата“ книга вече е загубила очарованието на новото и борбата с конкуренцията е жестока. Напомнящата реклама е характерна за фазите на зрялост и спад и има за цел да подсеща, че такава книга все пак има и все още се продава.
Ако книгата се разглежда като продукт със сезонен характер (за което има основания, тъй като не е продукт от първа необходимост и се купува най-вече в периодите, когато хората по обясними причини разполагат с повече средства), би могло да се приеме, че е възможно жизненият цикъл на продукта да се повтори. Това обаче е малко вероятно, заради огромното количество нови заглавия всеки сезон. Повечето автори и издатели се стремят да удължат етапите на растеж и зрялост. В стремежа си да го направят, те често използват различни техники за стимулиране на продажбите – ценови отбивки и различни неценови механизми като подаръци, които да предложат добавена стойност към покупката, конкурси и томболи. Похватите могат да бъдат приложени както спрямо крайния купуват, така и спрямо посредниците (книжарници, борси). Най-лошият вариант е стимулирането на продажбите да започне още на въвеждащия етап. Най-добрият е да се осъществи във фазата на спад. А идеалният вариант е да не се използват подобни техники, ако не се познават добре, защото безразборното им прилагане може да доведе до спад в доверието към бранда (автора и/или издателството), подлагане на съмнение на качествата, които книгата притежава, и привикване към стимули, за да бъде направена покупката.
Прочетена от 162
Пиша. Слагам върху листа всички онези неща, които не си казваме лице в лице, защото е социално неприемливо. Литературата се подчинява на различни правила. И слава богу! Ако и на страниците на книгите трябваше да си мълчим за важните неща, кому щяха да са нужни тези хартиени динозаври?
Питай ме, а аз ще отговарям. Няма забранени теми. Има само интересни и безинтересни. Няма забранени думи. Има само подходящи и неподходящи. По-често ще ти отговарям в стихове, но и прозата не ми е чужда. Ето на, уж трябваше да се представям, а пак започнах да ти пиша писмо. Защото си те представям от плът и кръв и не създавам изкуство в името на изкуството, а пиша заради теб и до теб. Вярно е, че „самото усещане за добро стихотворение носи своя собствена причина за съществуване", както казва Буковски, а можем да отнесем твърдението му и към всяка друга литературна творба. Но все пак си те представям как четеш. Чудя се дали смръщваш вежди, когато се съсредоточаваш, и поглаждаш ли брадичката си, докато се усмихваш одобрително.
Точно до теб, непознати читателю, отправих писмото си през 2018 г., когато младата вдъхновителка Мила Боги попита “Какво означава да бъдеш човек?“, а когато спечелих първо място в конкурса ѝ, сама разнасях писмото си по площади и гари с надеждата, че ще стигне до теб. Пак за теб си мислех, когато писах есе за доброто през същата година - „Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него“. И понеже си ми на късмет, отново бях отличена, този път с трето място. Не отричам, че положителното мислене не ми е сила, но докато си те представях, написах творба, достатъчно оптимистична, за да влезе в сборника „9% лъчезарни сонети“.
Два пъти проверявах дали не ме четеш от Сливен и пращах свои стихотворения за участие в литературния конкурс за учители на ПХГ "Дамян Дамянов". Явно те намерих там, защото през 2019 г. бях отличена с първо място в литературната надпревара, а през 2021 г. – с второ място. През 2020 г. за кратко загубих следите ти и, докато се страхувах, че съм се лишила от присъствието ти завинаги, пратих ти отчаяно послание в стихове чрез сборника „Речник на Страданието“ на Психологичен център „СОВА“. Сигурно ме чу, защото ми отговори, че още ме четеш - и в Стралджа, та дори и в София. Точно защото те има, станах носител на първа награда в Националния литературен конкурс “Станка Пенчева“ 2020 г. и бях отличена в Националния литературен конкурс “Бианка Габровска“ 2021 г.
Не спирай да ме четеш, защото аз продължавам да ти пиша!
Твоя,
Многоликата