Днес няма колонка! Причините са много, но виновният естествено е един. За всичко е виновен Богданов!
Вчера свършиха и наличните бройки от Алманах "Поезия". Пет книжки /най-често срещаната пратка/ тежат 2 килограма и за изпращането на всяка се попълват три гъсто изписани листа. Охраната вече ми отстъпва стола си, пощаджийките на колетното гише откровено ме мразят, но въпреки няколкостотинте изпратени бройки, за малкото неполучили своя екземпляр основен виновник е Богданов.
Днес ще спася от безсъние една жена, като предам седмица по-рано книгата й "Пясъчен дворец", чиято премиера е другия петък. Вероятно и усмивките, и шестиците днес в Бастилията ще са повече, но и затова ще е виновен Богданов!
В петък ще има Карнавал. Идеолозите му са едни, сценаристите - други, но за всички евентуални неуредици, естествено е виновен Богданов.
От време на време, все пак някой се сеща, че Богданов май е човек и вместо гневни оплаквания и недоволства, изпраща по някой благодарствен мейл, като тоя:
Здравейте, г-н Богданов!
След като прочетох Алманаха "Нова българска литература"- Поезия, отново Ви благодаря за всичко, което направихте и за издаването му, и за премиерата, на която присъствах в София.
Това е огромна работа, свършена за кратко време и то качествено!
Благодаря Ви още веднъж!
Желая Ви успех и нови творчески идеи!
Прочетена от 489
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.