Гайтани вежди, снага топола

„Шепа опълченци” в лоното на света...

Нели Господинова

Поредица: ""

Празниците отшумяват. Но размислите, породени от тях ще съпътстват още дълго време дните ни. Кои сме? Откъде сме? Защо живеем така? Българи ли сме все още?...

Дали днес, в отшумяващото ехо на 3 март, след цели 132 години,  по-ясно виждаме своите върхове и падения, дали по-осезаемо откриваме  как живеем, как мислим, какво имаме и какво ни липсва... Срàмим ли се или се гордеем с българското?...

Разсъждавайки, ще трябва да споменем, че това никак не е случайно. Личността на българина за радост или срам, е противоречива, много индивидуална, гъвкава, търсеща, оцеляваща и неумираща лесно. Жалко е, че трудно се сплотяваме и обединяваме за общата кауза... Случи ли се обаче, именно индивидуализмът ни води напред, дори в  колективния строй. Това е нашата голяма и силна болка. А може би трябва - гордост да бъде... Защото общите, геройски мигове на нацията, не се забравят лесно. Помним  с добри думи... Май помним,  дори когато скверним  вчерашното и днешното. Не  само победата. И славата: и с „лавров", и „трънен  венец", герой или предател - българинът е българин...

Затова, следпразнично, не ще заглъхне толкова лесно споменът за геройския подвиг на шепата опълченци...  Но, не ще подминем с мислите си и нашите "n" на брой национални катастрофи. Двете истински лица на нацията, неизменно белязали днешния ден. Защото настоящето е плод на всичко минало, а към миналото гледаме само с  днешни очи.

Това сме ние българите. Там, в  лоното на света, една малка и оцеляваща шепа опълченци, геройски преодоляваща заглъхващото ехо на поредната обществена, личностна, държавна, икономичекска  или политическа катастрофа... Там горе на своя връх  без „оръжия"  - „с тела, камънье и дървье"...

Да.  Хората са толкова  различни един от друг. Защо слагаме българското под общ знаменател? Хомогенна или имагинерна стойност можем да припишем на себе си?...

Всъщност хората, част от определено общество, в една държава, град или село, са по свой начин пропити с мисловната им атмосфера, с културата, бита и традициите. Те носят белезите на своята обща родова памет. В своя генотип имат заложени навици,  разсъждения, умения, морални ценности, които ги обединяват мисловно, житейски, духовно...

С векове сме се учили да пазим и мразим, да градим и рушим, да падаме и ставаме, в хубавото да очакваме най-лошото и в отчаянието да се надяваме за още по-добро...

И пак ще ровим в корените на своята народопсихология, търсейки своята индивидуалност. И пак ще  преоткриваме  личностното и колективното, докато търсим баланса между думи и дела, между героизъм и ежедневие, между живота и оцеляването, между опълченския дух и примирението, между себе си и света.

Докога?...  И защо днес пътят на българина  е все извън България?...

    

Прочетена от 355

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Десислава и други любови
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси