Празниците отшумяват. Но размислите, породени от тях ще съпътстват още дълго време дните ни. Кои сме? Откъде сме? Защо живеем така? Българи ли сме все още?...
Дали днес, в отшумяващото ехо на 3 март, след цели 132 години, по-ясно виждаме своите върхове и падения, дали по-осезаемо откриваме как живеем, как мислим, какво имаме и какво ни липсва... Срàмим ли се или се гордеем с българското?...
Разсъждавайки, ще трябва да споменем, че това никак не е случайно. Личността на българина за радост или срам, е противоречива, много индивидуална, гъвкава, търсеща, оцеляваща и неумираща лесно. Жалко е, че трудно се сплотяваме и обединяваме за общата кауза... Случи ли се обаче, именно индивидуализмът ни води напред, дори в колективния строй. Това е нашата голяма и силна болка. А може би трябва - гордост да бъде... Защото общите, геройски мигове на нацията, не се забравят лесно. Помним с добри думи... Май помним, дори когато скверним вчерашното и днешното. Не само победата. И славата: и с „лавров", и „трънен венец", герой или предател - българинът е българин...
Затова, следпразнично, не ще заглъхне толкова лесно споменът за геройския подвиг на шепата опълченци... Но, не ще подминем с мислите си и нашите "n" на брой национални катастрофи. Двете истински лица на нацията, неизменно белязали днешния ден. Защото настоящето е плод на всичко минало, а към миналото гледаме само с днешни очи.
Това сме ние българите. Там, в лоното на света, една малка и оцеляваща шепа опълченци, геройски преодоляваща заглъхващото ехо на поредната обществена, личностна, държавна, икономичекска или политическа катастрофа... Там горе на своя връх без „оръжия" - „с тела, камънье и дървье"...
Да. Хората са толкова различни един от друг. Защо слагаме българското под общ знаменател? Хомогенна или имагинерна стойност можем да припишем на себе си?...
Всъщност хората, част от определено общество, в една държава, град или село, са по свой начин пропити с мисловната им атмосфера, с културата, бита и традициите. Те носят белезите на своята обща родова памет. В своя генотип имат заложени навици, разсъждения, умения, морални ценности, които ги обединяват мисловно, житейски, духовно...
С векове сме се учили да пазим и мразим, да градим и рушим, да падаме и ставаме, в хубавото да очакваме най-лошото и в отчаянието да се надяваме за още по-добро...
И пак ще ровим в корените на своята народопсихология, търсейки своята индивидуалност. И пак ще преоткриваме личностното и колективното, докато търсим баланса между думи и дела, между героизъм и ежедневие, между живота и оцеляването, между опълченския дух и примирението, между себе си и света.
Докога?... И защо днес пътят на българина е все извън България?...
Прочетена от 355