Изминалата седмица беше изпълнена със събития. София събра за два дни не само хора от цялата страна, не само от полуострова ни, но и от по-далечната част на Европа, та дори и от Русия. И не стига това, че се бяха събрали „динозаврите" на твърдия рок, но и в Каварна се проведе рок-фест, след тях Филип Киркоров за пореден път зарадва почитателите си. Между тези събития се проведоха и по-малки - два бард-феста (в Бургас и София), Мелнишки вечери на поезията... Мислех си, че ще пиша за тях. Не за концертите, за които се изписа много, а за тези събития, на които почти никои медии не обърнаха внимание. Даже започнах да пиша такава колонка. След това погледнах календара и видях, че колонката ми е в ден точно след празника на ап. Петър и ден преди един друг празник - този на Св. Св. Козма и Дамян безсребреници. И мисълта ми някак сама отлетя към една друга тема - здравеопазването в България. Вече двайсет години се прави здравна реформа, която все повече превръща лекарите в чиновници, болните - във вечни пациенти, децата в перманентно страдащи от алергия и затлъстяване... Не, не смятам да ви занимавам с това колко страдат от затъпяване тези, които определят механизмите, критериите и приоритетите по отношение на здравето на българина. Нито дори и за тази статистика, която сочи, че се пада по половин направление годишно на всяко здравноосигурено лице, което се заплаща от здравната каса. Вместо това ми се иска да ви разкажа за безсребрениците. Те имали благодат да лекуват по чудодеен начин. И не искали нищо в замяна. Нито пари, нито продукти. Искали от излекувания да повярва - в силата на Бог. Да повярва в Христос. Двамата братя от детството си били възпитани в християнските ценности. Вярвайки, че всеки човек е роден на този свят, за да бъде полезен на другите, да възхвалява Бог, грижейки се и правейки неща за другите, те изучили лечителското изкуство, за да помагат на хората. Това бил техният път да се доближат до Онзи, в когото вярвали. И не само лекували без пари, но и подарили на бедните и нуждаещите се цялото богатство, събрано от предците им.
„Когато изцелявали бедните, те обикновено им казвали така:
- Ние само възлагаме ръце върху вас и нищо не можем да направим със своята собствена сила, а всичко извършва всемогъщата сила на Единия истинен Бог и Господ Иисус Христос; ако повярвате в Него и не се усъмните, веднага ще оздравеете."
Е, разбира се, колкото и да се променяме ние, хората, и да се развиваме, някои неща си ги носим у нас от много векове... Намерили се завистница (на какво да се чуди човек), които започнали да плетат интриги, да разнасят клевети и властващият тогава в Рим Карин изпратил войници в родното село на Козма и Дамян, за да ги арестуват и отведат при него. Вярващите умолявали братята да се скрият някъде, да избягат, което двамата твърдо отказвали. Но склонили пред аргумента, че трябва да се спасят заради всички, които могат да изцелят и потърсили убежище в една пещера. Войниците отвърнали на това като арестували някои мъже, оковали ги във вериги и ги подкарали към Рим, защото никой не искал да каже къде са двамата търсени братя. Като разбрали това, Козма и Дамян напуснали пещерата, настигнали войниците и поискали от тях да освободят невинните, защото те са тези, които търсят. Оковите сменили ръцете, на които били поставени и двамата лечители тръгнали към Рим. Оковани, те били хвърлени в тъмница. А на утрото царят седнал в центъра на съдилището, наблюдавано от народа и поръчал да му доведат двамата братя. Искал от тях да се отрекат от Христовата вяра и да принесат жертва на старите богове. Отказали двамата братя, анатемосали императора „да се измени лицето ти и да се обърне назад" и така и станало. Мнозина повярвали в Христа, дори и императорът помолил да бъде изцелен, за да може и той да повярва в Истинния Бог. Повярвал императорът в Бог, произнесъл думите и вратът му се оправил, лицето му застанало на мястото си, а Козма и Дамян били почетени с дарове. Върнали се те в родното си село, където устроили тържества в прослава на Господа и продължили да лекуват, да раздават и да не искат нищо в замяна. Така до онзи тъмен ден, в който един техен бивш учител ги примамил в планината, да събират лековити билки, пратил ги в различни посоки и пребил всеки от тях с камъни. А телата им скрил в близък кладенец. Било това през 284г.
Разказвам ви тази история, не само заради дарбата на тези лечители и заради светлите им души, не само заради безсмъртието им, родено от делата им. А защото тази история ми звучи някак много... реална и много съвременна. Ако сменим камъните с куршуми, кладенеца - с язовир... Ако потърсим около себе си и най-вече в себе си онзи миг, в който за последно сме почувствали милост, състрадание, обич - от онази, която не очаква и не търси. Любов, която дава, но дава така, че дори и това става някак незабелязано, а просто те обгръща и ти помага да продължиш. Дали можем поне за миг да си представим тези двама безсребреници. Не така както ги рисуват по иконите, а живи, протягащи ръцете си за изцеление или подаващи с тях малко надежда на нуждаещите се. Учейки на вяра и любов. Защото кой е най-верният път към Бога, ако не любовта, онази, която не иска, не очаква, не търси, а единствено дарява?! Не зная за вас, но на мен ми се иска поне един ден в годината да имам тяхната сила и вяра, силата и вярата на Св. Св. Козма и Дамян - безсребреници. И дано закрилникът на цяла България, Св. Йоан Рилски, чиито мощи, случайно или не, са пренасяни точно на деня на тези двама братя, пази България и душите ни.
Прочетена от 350