"Всичко в живота е въпрос на нюанси"

Днес думите в мен спят, затова ще бъда и кратка. В живота се сблъскваме с толкова много неща, някои от които ни белязват за цял живот. Белези, които поглеждайки се в огледалото предизвикват в нас въпроси от рода на: "Какво, ако?", "Ами, ако?", "Дали?"


"Хората забравят, че и пътят към нищото, започва с първата крачка", Чък Паланюк

“Хората забравят, че и пътят към нищото, започва с първата крачка“, Чък Паланюк   Слънчев юнски ден. От онези, много горещите, в които е 48 градуса, но на сянка. И няма значение колко фрапета и лимонади ще изпиеш, друго е да си на морето, например, под чадър, с коктейл в р


“На по цигара със себе си” или “Нещата, за които мълчим

Прочетох някъде, някога, че.. не трябва да казваме на един пушач, че цигарите ще го убият. Той пуши, защото нещо вече го е убило.   Бях ученичка, когато запалих първата си цигара. Бях ученичка, когато получих и първата си целувка. След това имах време за много цигари, за много целувки, за много малки


Зимата на нашето недоволство

Страхът от неоценката на другия не прави ли пътеката на живота ни по – къса? И не сме ли по – сами като заключваме сърцето си за другите? Знаем ли накъде да вървим, ако с избора си сме направили слепци от себе си? После срещнах в интернет пространството редовете: „И душата си къде ще пуснем на заспиване?! Към торбата на палача, която е една за всички ни, когато дойде


За Самотата и различията

“Основният мотив в „Степния вълк“ е самотата, схваната като съдба, усамотяването като особено отрицание на действителността. Но, потърсил свобода и независимост в тях, героят се оказва с по-тежки вериги.      Пътят на примирението е изобразен като гибелен. &nb


МАлки, миниатюрнички среднощни диалози

В повечето случаи се получава така - седиш си най - спокойно и кротко, забил нос в монитора; слушаш някаква (каквато, и да е) музика и в един момент получаваш Велико прозрение. Даваш с десен бутон на мишката, създаваш нов документ и пръстите заиграват по клавиатурата. Без да знаеш от какво точно се е зародила моментната ти муза, но и без да те интересува особено, ти просто пишеш. Не те вълнува дали някой ще прочете написаното, още по - малко пък те вълнува дали някой ще го хареса. Ти просто искаш, защото изпитваш нуждата да пишеш, да излееш всичко, или


За смърта, живота и чакането между тях

Чакането... Онзи момент между „вчера” и „вдругиден”. Вечно забързани и неприлично нещастни; безизразно загледани в сивотата, която надничаше иззад витрината, подканвайки ни да се приближим още малко само, и само, за да ни погълне в оная черна дупка, която оставяше след себе си нищо друго, но тишина. Сладко-нагарчащо чакане с лек привкус на морска сол. Усещане, което взривяваше сетивата, разпръсвайки ги на милиарди съставни части из Вселената.   “Пиша, за да разбера тайната на човешкото същество и най


"Не наричай нищо свое, освен душата си". Дон Кихот

Животът – серия от запомнящи се и някои не чак толкова запомнящи се моменти (както не веднъж съм казвала, и както ще продължавам да казвам).   “Пиша, за да разбера тайната на човешкото същество и най – вече противоречията на човешката природа, и начина, по който могат да се преодоле


Защо си падаме по мъжкарани?

От известно време насам този въпрос занимава съзнанието и обкръжението ми, и реших, че събота вечер е една чудесна вечер да седна и да помисля, да попиша. Защо си падаме по мъжкарани? Въпрос, който вълнува нежния пол и в частност тези, които харесваме представителите на същия този нежен пол. Говорейки за себе си, защото няма как да говоря от името на женското съсловие харесващо жени: лично аз първо правя контакта очи с очи. Ако се осъществи цялото ми същество започва да търси контакта душа-характер-личност. И паснем ли си вече там, то тогава останалото идва в последс


За хората, срещите и разделите

„Успях да заменя хора почти незаменими и да забравя незабравими. Разочаровах се от хора, в които винаги съм вярвала. Имах и все още имам истински приятели. Бях обичана, но и нежелана там, където най – много съм искала да бъда... Научих се да прегръщам живота, да живея със страст, да губя с класа, да обичам и да продължавам със смелост, защото животът е за тези, които са смели!“, прочетох в интернет пространството.


Разковничето

Само ние, човешките същества, бяхме способни да си спомним думи казани преди цифра време и да изпаднем в размисли, и страсти доста след това. Думите


За хората, самотата и това да бъдеш сам

    Днешното забързано общество, в което живеем, както и вглъбените в собствените си проблеми, забързани около нас хора, придават едно горчиво чувство за самота, и самотност.      Забързани и замислени сме, и ние, дали в своето сиво ежедневие или в нечие друго такова, но така, заобиколени от огромните разстояния от човешка самота, пропускаме щастието в дните си...


Алисън Рейн и пътят на Рошлата...

Коя е Алисън? Въпрос, над който не се бях замисляла, докато не ми беше зададен.Понякога Алисън е слаба, беззащитна и доста често не на себе си. Друг път е бунтар, сила, доминант. Обединение на крайност и безкрайност.Тъмн


test

ime Алисън Рейн zaglavie Разхвърляните мисли на една рошла