За издаването

Проклятието „Втора книга“

Иван Богданов

Това проклятие е много известно в музикалната индустрия, като често след втория албум повечето групи престават да съществуват. В литературата не е чак толкова крайно, но втората книга е оня вододел, след който се разбира дали от вас ще стане писател или ще си останете обикновен графоман, независимо дали ще издадете още 20-30-60 книги. Това е особено показателно за книги, които са сборни – било стихосбирки или сборник разкази. Защо е толкова важна втората книга?



Организация на издателство

Иван Богданов

Всъщност, противно на всички представи, филолозите имат най-малко работа в едно издателство. Те се занимават със специфичната част на редактиране и коригиране на книгата. Обикновено рядко се държат подобни хора на щат, а се работи с подизпълнители. Същото е и с художниците на корици. Добрите вземат скъпо и не могат да се изхранват с продукцията на едно издателство. Основната част от тях са фрийлансери. Прехвалените „рецензенти“ са ненужни. Всеки добър шеф на издателство, след прочитане на 10 страници от една книга може да каже тя ще има ли пазарен успех или не. За поезия са нужни и 2-3 стихотворения. Какви са обаче важните длъжности, които най-често се изпускат



Основни неща за премиерите

Иван Богданов

Премиерите са най-добрият начин да се срещнете очи в очи с читателите си.Трябва добре да прецените с каква цел организирате премиерата. Основната цел на едно такива събиране е да успеете да продадете своите книги. По-голямата част от авторите изобщо не мислят за продажби. Организират се тежки премиери с коктейли, с музиканти и накрая просто подаряват книгите. Такъв тип премиери нямат особено отношение към тази книга, затова няма да се спираме на тях. Но именно те създават онази неправилна представа за продажбата на книги и обяснението – „ама българинът не чете“. Аз лично имам няколко кашона с подарени книги по премиери, които вероятно никога няма да прочета. Получените от други хора мнения показват същото. В България на подарената книга се гледа някак небрежно – „Явно щом ми я подаряват, не става за четене“.За една успешна премиера са нужни две неща: първото е да дойдат посетители и да си купят книгата.Затова се изисква много предварителна работа и добра организация.



Дилетанти в литературата

Марк Твен

При диктуване на автобиография има едно неудобство и то е — многообразните теми, които се представят, когато седнете, отворите уста и се приготвите да започнете. Темите нахлуват понякога от двадесет различни посоки и тази Ниагара за известно време ви замайва, залива и задушава. Вие можете да се занимавате само с една тема в даден момент, а не знаете коя от двадесетте да изберете. Но все пак трябва да изберете; друг изход няма; и вие избирате със съзнанието, че изоставените деветнадесет са навярно завинаги изоставени и загубени, защото може да не се представят вече. Този път обаче темата ми се наложи. Това стана главно, защото тя е последната, която се яви в последния четвърт час, след това, защото е най-„гореща“, тъй като не е имала още възможност да изстине. Това са две любителски литературни произведения. От отдавнашен опит зная, че любителските произведения, представяни привидно за честно и хладнокръвно разглеждане, последвано от безпристрастна, искрена присъда, всъщност никак не се представят с такова намерение. Това, което действително се желае и очаква, е похвала и насърчение. Опитът ме е научил също, че почти при всички любителски творби похвалата и насърчението са невъзможни, ако трябва да бъдат подкрепени с искреност.



Как се определя коричната цена на книгата?!

Иван Богданов

Един от най-често задаваните ми въпроси е как се определя цената на книгата? Също и кой я определя? Това има по-лесен отговор: определя - този, който дава парите за нея!    Ще се помъча да дам прост отговор с цифри.



Оформление на корици

Иван Богданов

Това е изключително сложна задача, която се учи пет години в Художествената академия. Ако нямате някакво художествено образование, то не се месете в работата на професионалистите от издателството. Оформлението на корицата е в зависимост от типа на книгата и дали е насочена към пазара. Кориците са изключително важни при продажбата на книги. Над 50% от случайните продажби в книжарниците се дължат на кориците. Поставена на лавиците в книжарницата, Вашата книга се конкурира с останалите няколко хиляди и дали ще привлече вниманието на купувача зависи само от оформлението ѝ. За жалост съвременните корици трябва да се офор­мят като плакати. Задължителна е предизвикателна картинка, ярки големи надписи, в повечето случаи изпъкнали (с преге) и/или отпечатани в допълнителен цвят/бронз.



Как се ходи при издател. Част първа

Иван Богданов

Вие сте написали най-страхотната книга в света. Поне във Вашите очи. И в очите на майка Ви, която, откакто я чете, всяка сутрин Ви прави закуска. Цялата рода също я харесва и семейният съвет решава, че написаното трябва да се издаде, за да чуе светът за Вас. Предстои Ви първа среща с издател.



Авторското право - съвременни положения

Иван Богданов

Ще се опитам да разгледам проблемите с авторското право на достъпен език, тъй като повечето автори не разбират юридическите документи. Ще се спра на три основни проблема:  - как възниква авторско право - как да докажем авторското си право - какво да направим при нарушаване на авторското право



Какво е Блърб и как се пише?

Илияна Каракочева /Ина Крейн/

Под „блърб“ някои разбират анотация, други резюме. Така е, но не съвсем. Този текст е вид анотация, съдържа елементи на резюме, но неговата цел е точно определена. Освен че има ясна задача, съществуват и изисквания при създаването му. Истината е, че „блърб“ е кратък рекламен текст върху  задната обложка на книгата (гърба), предназначен да представи съдържанието между кориците толкова привлекателно, оригинално и интересно, че четящият веднага да си закупи романа. Въпреки че терминът започва да се употребява по-активно последните години, този вид текст никак не е нов. Първата му поява е в Германия през далечната 1902 година.



Моята гледна точка за авторското право и неговата защита

Христина Маджарова

Kолкото и да се опитвам, не бих могла да споделя точния брой на авторите, които са ми задавали въпроса „А след като напиша стихотворение, какво трябва да направя, за да бъда носител на авторско право?“ Не един, не двама... Отговорът е простичък - абсолютно нищо не е необходимо, тъй като авторското право възниква автоматично със създаването на произведението. Следователно не е нужна нито регистрация, нито удостоверение от държавен орган или пък акт от комисия. В конкретния случай то се поражда с написването на стихотворение и по този начин поставя началото на авторско правоотношение-от една страна е авторът като носител на авторското право, а от друга страна - всички останали, които са длъжни да не нарушават това право.  



За кого пишем?

Иван Богданов

За кого бие камбаната? За какво всъщност правим редовните си срещи с белия лист? За кого пишем? Да оставим на страна стандартните отговори - за тази/този който ми разби сърцето, в отговор на стихото на... Това, в повечето случаи, не е творчество, а опит за комуникация. Говорим за чистото творчество, това в което авторът не е литературния герой. Този спор има две страни. Ще представя поотделно и двете. Аз лично за себе си нямам конкретен отговор. Както се казва - Истината е някъде там!



Трите най-важни въпроса при издаване на книги

Иван Богданов

За какво пишем е ясно - гори ни отвътре, нощем се въртим на възглавницата, ставаме, палим лампата и на първото попаднало ни листче пишем поредния си шедьовър. Сутринта на трезва главо го четем, късаме, мачкаме и почваме наново. Всъщност така правят май авторите, които гледат сериозно на нещата. За жалост има доста хора, които сутрин вместо да се напъват в тоалетната се напъват над листа и в резултат се ражда порой от произведения, които не знам в която категория да сложа - прекалено къси са за проза, прекалено неритмични за поезия. Самоналожилото се название „вертикална проза" е по-скоро обида за литературата, отколкото пояснение.



Как и колко се плаща на автора?

Иван Богданов

Днес колонката е като колективен отговор на множество въпроси - "И като напиша книга, колко процента ще ми дадат? Щото то под 50%, как ще направя милионите?"



Скромността е вредна за автора!

Иван Богданов

Но колелото се завъртяло, комунистите станали капиталисти, а отношението към Творците се променило много. Почнали да им говорят мръсни думи като - „качество на писане", „продаваемост", „маркетинг", ПР и прочие , и прочие дето биха накарали всеки мастит автор да се изчерви. Издателите-изденици, почнали да настояват за срещи с читатели, ама не от ония предишните, дето салона се скъсвал да ръкопляска преди да са прочели първото стихотворение, а едни такива дето трябвало да говориш за творбите си, да ги рекламираш и да караш хората да купуват... Тази приказка си разказват писателите всяка вечер в разни кафенета и накрая завършват с „ей колко хубаво ни беше при Тошо!"



Добрата книга сама... не си намира нищо

Иван Богданов

Има две, невероятно вредни сентенции, които обаче се приемат за чиста монета от много автори. Едната е, че авторът не трябва сам да търси и да се предлага, а да чака скромно да го открият. „Да се рекламира сам авторът е неправилно, а даже вредно" - твърдят яростно „известни литературни критици- блогери". Другата е, че „добрата книга сама си намирала читателя". Ние трябва само скромно да стоим и чакаме. Има и трета - че продаваемостта на книгата има нещо общо с таланта. С общуването с читателите, с предразполагането им, със социалната активност и прочие, и прочие - ДА! Но талантът е само необходимо условия, не е достатъчно Наскоро една авторка получи нервен срив от сблъсъка с тая реалност. Аз като издател получих не по-малък, но това е тема за друга колонка.



Българският автор не е нужен на никого!

Иван Богданов

Смятам в няколко статии да ви разкажа за премълчаните истини в българското книгоиздаване и книгоразпространение, които ще ви помогнат по-точно да оцените обстановката и да вземете адекватни решения, а не да живеете с идилични представи от времето, когато книгите се продаваха под рафтовете



Диагноза: Издател - Добри и продаваеми книги

Иван Богданов

Да си издател в България е диагноза. Никой не е в тоя бизнес заради печалбите. Не, че не се изкарват пари, но със същите усилия които се влагат в книгоиздаването, в една нормална търговия биха се докарали с пъти повече. Книгите са много капризна стока. Ако продаваш салами - все ще ги продадеш, а книгите може и да тръгнат, може и да не тръгнат...   Едно от първите неща, които научих в този бизнес, е че добрите и продаваемите книги не са едно и също нещо. Всеки издател му е тръпка да издава само най-най-най-качественото, но в един момент осъзнава, че не точно това е търсеното от широката публика. Аз влязох в този бранш далечната 1992 година, когато 20 000 се имаше за малък тираж, а 100 000 за нормален. И това бяха продаваеми тиражи!



Какво да правя с първия си роман: Станете известен!

Иван Богданов

Ако някой таи надеждите, че книги в България /а и по света/ се продават заради съдържанието им, е в дълбока грешка. Давам за пример „Пайнър" - една от най-добре работещите фирми в областта на шоубизнеса. Инж. Димитров е пределно ясен - „Правя музика, която се гледа!".



Кратък икономически наръчник за автори

Иван Богданов

Производството на една книга от ръкопис от търговски продукт има много разходи. Тези разходи някой трябва да ги плати. Има три варианта за това:



Книгоиздаване за начинаещи: Телета и салами

Иван Богданов

Книгоиздаването е удивително прост процес, който обаче е съставен от множество подпроцеси извършвани от различни хора. Основните проблеми в него идват от представите на участниците, че тяхната част е най-важната. Ще се постарая с няколко думи да изясня простотата на процеса. Той накратко може да се раздели на две основни части - отглеждане на телета и правенето им на салами. И двете части изискват доста подготовка, ресурси, знания и не на последно място - усилна работа.