Разказвачи на книги

В преследване на любовта през пространството и времето

Валентина Вълчева

Готови ли сте за пътешествието на живота си? Добре тогава. Затегнете коланите! Дестинация:  другата Земя! Онази, в която нямаш избор – трябва да се влюбиш, да се бориш, да спасиш не един, а няколко свята, и – естествено – да станеш герой. А накрая евентуално – да спечелиш Момичето От Своите Мечти, но не само!



Самодивският път на сърцето

Божидарка Божинова

На фона на тайнствени гори и планини, самодивски легенди и герои със самобитни характери Гергана Траянова пресъздава един магичен свят, изпълнен с любов, героизъм и драматизъм. Свят, който ни връща към вълшебството на народните предания и обичаи, към истинските човешки ценности, трайно закодирани в родовата ни памет. Младата авторка е открила ценни съкровища от фолклор и традиции и рисува с думи вълшебни истории. Ако изпитвате носталгия към отминалите времена на самодиви и юнаци, ако ви липсват истинските добродетели, ако цените вярата, любовта и традициите, непременно прочетете тази книга. Вслушайте се в сърцето си, върнете се към миналото и към корените си. Насладете се на този вълшебен свят, в който любовта и дългът не са само думи. Те са мост от магичното минало към бъдещето на децата ни. Нека заедно да изминем този славен и героичен път, водени от яркото и самобитно перо на Гергана Траянова.



Любовта има много имена - за книгата "Имената имат дом"

Божидарка Божинова

Любовта има много имена. Тя идва неочаквано и носи красота и болка. Не всеки има щастието да я разпознае. И не всеки има къде да я приюти. Но има хора, които се раждат с очи в душата си – очи за красотата в света. Именно такъв човек е Веселина Иванова – авторката на тази книга. Тя открива любовта в хората, в шепота на морето, в огнените залези, в ромона на планинските ручеи, в детските спомени... Красота има дори в тъгата и в самотата, с които също се срещаме в стихосбирката. Авторката пресъздава емоциите на героите си под формата на акростихове, подредени по азбучен ред. Всяка буква от азбуката намира своето място на белия лист, въплътена в звучни и красиви български имена. Усещанията се преливат едно в друго, докато началните букви на имената следват своя азбучен ред. Това е своеобразен и уникален  подход към създаването на пъстрия поетичен свят на авторката. 



"Хипермерност" - роман в нашата и други Вселени

Юлия Желязкова

Персонажите в романа са въвлечени в идеологията си, непрестанния устрем към напредък, себедоказване, но също така в междуличностни страсти, спомени и сантименти.  Авторът описва един възможен антиутопичен сценарий, отразяващ не толкова бушуващите пристрастия, а случващото се през една много по-непреходна гледна точка - хуманитарната.  Живеем в странно време, в което технологиите се развиват изключително бързо и ни поставят в уникално положение в цикъла на нашата цивилизация. В рамките на един човешки живот, генезисът ни преминава от пейзажите с рало и каруци до полети в Космоса. Дали човечеството морално е подготвено за новите възможности, предоставени му от технологиите? На фона на научния подем, изненадващо трудно е обединението на хората в името на всеобщия просперитет. Този и други морални казуси са част от скелето, около което авторът изгражда както историческа равносметка, така и поглед към проблемите на Свъремието ни и евентуалното им разрешаване.   Глобалната информация, която ни залива, не е отменила апетита на властимащите, които бързо се учат да се възползват от нея. Жива е обаче и жаждата на средностатистическия човек за щастие и победи на доброто.  Застъпил теории като тази на многомерната Вселена, "Хипермерност" ни отнася към бъдещата 2080 година, когато човешките клонинги вече са факт. С изключително въображение и логика, авторът ни разкрива една пълнокръвна картина, реалност, изпъстрена с природни катаклизми, борби за надмощие и влияние. Както в масов, така и в индивидуален аспект. 



Самотата (не) спи на възглавницата ми

Стефан Кръстев

Толкова сложно ли е? Изглежда не е, защото това, което търси героят е най-често срещаното в живота. Най-познато е и на най-обикновените хора, но...Най-малко оценено, защото почти никой не осъзнава това щастие; щастието, което и малко незаслужено има. Толкова просто ли е? Изглежда не е, защото най-често това щастие търсят обикновено хора и герои с много качества; хора, които в очите на по-обикновените са необикновени, но в действителност, най-често доста по-печални от тях. Както в „Или-или” на Киркегор втората част е на етика. И лично, най-вече от статуси на автора във фейсбук бях настроен, че ще прочета роман с хепи-енд, но краят не е точно хепи-енд. Краят не е печален както в първата книга, но не е и точно щастлив, ако не приемем, че щастието е въпрос единствено на осъзнаване.



В дебрите на любовта

Детелина Симеонова

Първата ми мисъл, когато отворих книгата, е, че точно сега е моментът за нея. За мен, разбира се. Всеки си има минути за размисъл, минути за тъга и минути за радост. Времето е относително и за всеки се движи в различен ритъм, и понякога имаме нужда от точно такова четиво. Това е книга, която ни дава една изстрадана гледна точка на куп житейски проблеми. В основата на които е любовта в различните ѝ  форми или липсата ѝ. Авторът споделя, че не е професионалист и че единственото му желание е да помогне на всички с подобни грижи, като разкаже как е спасил себе си. 



„Сивият град“ – Калина Иванова

Иван Янакиев

Опасността приближава. Опасността е тук! С всеки дъх, който си поемате, с всяко чувство, което потискате, с всяка секунда, в която нехаете, сянката на сивотата пада все по-тежко върху вас. Докато един ден нейното було не закрие небосвода и цветовете на света не изчезнат!  „Сивият град“ не е книга за всеки. Това не е празнодумна кримка, с която човек може да се развлича на плажа. Вътре няма ромеовци и жулиети, нито секс или еротика. Ако читателят се хлъзне по повърхността ѝ и приеме, че това е поредният дистопичен роман, който се опитва да отхвърли лошото у човека, то той ще сгреши непоправимо. „Сивият град“ е провокативна история за свободата, илюзиите и любовта, която поставя своята авторка редом с големите имена на Оруел, Хъксли, а защо не и със самия Томас Мор.



Моята надежда, Надежда от Катeрина Добрева

Десислава Игнатова

Ако тайно мечтаете да надзърнете в дневника на вашата дъщеря – тийнейджърка и се чудите какви са причините за тъгата в очите й, бързите смени на настроенията, какво стои зад спорадичните актове на съпротива и бунт, на какво се дължи радостта й и неочакваната смяна на настроението, вероятно ще ви бъде интересно да се запознаете с романа на Катерина Добрева, описващ живота и любовните трепети на шестнадесетгодишната Надежда. Наскоро завърнала се от чужбина, девойката ще намери нови приятели, ще преоткрие подкрепата на баща си и ще намери любовта, която ще я преобрази изцяло. Спомняте ли си как изглеждаше светът, когато бяхте на шестнадесет? Онази пъстра въртележка от впечатления, мисли, решения, чувства, радост, еуфория, болка, отчаяние и отново радост? И колко силна беше болката, но все пак колко бързо зарастваха раните? И любовта... първото увлечение, щастието да се оставиш да бъдеш пленен, да позволиш да бъдеш зависим и подчинен на погледа, на усмивката, на чара на своя любим?



Сивият град: Преплитане на реалности - Калина Иванова

Лора Младенова

Мисълта за една паралелна реалност, в която животът може да се подреди по твой образ и подобие, е колкото утешителна, толкова и тъжна в своята бленувана божественост. „Сивият град“ е за онези читатели, неуморни пристрастени към желанието да видят всички възможни финали на всички възможни неща, за да изберат онзи, който е правилен за тях, но нещо винаги им убягва. Характерно за антиутопията, грубо скроената не по мярка на героя си действителност на изборите, в които не избираш, силно напомня на ежедневието и плаши именно с това. В „Сивият град“ обаче героите знаят, че при объркване в сюжетите си винаги трябва да изберат десния път. Лесно е да се каже. Отвъд хартията не е толкова просто. Дали? 



"Къщата с белите фенери и нейните тайни странджански приказки" - Ивелина Петкова

Вяра Иванова

Нещо витае във въздуха. Можеш ли да усетиш магията? Искаш ли да се озовеш в един чуден свят на самодиви и змейове? Отвори вратата и влизай…  Странджа-мистичната планина, обгърната с много тайни и неразкрити загадки.  Легендата разказва, че Странджа е била красива млада жена от знатен род, която се заселила далеч от родния си дом. Обличала се с мъжки дрехи, обичала да язди дълго и да плува в морето. Много кандидати я искали да жена, но тя връщала всички. Един ден се появили голям брой черни хора, предвождани от царя си, с явни намерения да не си тръгват без нея. Тишината били изпълнена с напрежение и положението изглеждало безнадеждно. И в този момент земята се разтресла и надигнала, а морето и реките се разбушували. Когато всичко утихнало, хората видели, че са се появили нови планини, а морето станало мътно и черно. От враждебните хора нямало и следа. Така Странджа останала в планината си, която приела нейното име. Книгата  „Къщата с белите фенери“  повдига зеленото наметало на Странджа и разкрива един тайнствен свят.  Написана е в магичното село Бродилово. Място, което все още пази легенди за танцуващи самодиви в бели премени и страшни змейове, които крадат най-красивите девойки. В този край магичното се е смесило с реалното толкова отдавна, че е трудно да отделиш едното от другото.



"Нарисувай есента в очите ми" - Ива Георгиева

Мария ВЕСЕЛИНОВА

„Нарисувай есента в очите ми” е роман, написан от младо момиче. Усеща се цялата свежест на възприятията, всекидневните открития, които трогват с искреността си, привличат и задържат вниманието ни с богатството на чувствата. Роман – глътка изворна вода в горещ летен ден. Вълнуващата романтична история тръгва от тийнейджърските години, за да стигне до днешния ден на главната героиня, който ще преобърне съдбата ѝ внезапно като лятна буря. Сюжетът, наситен с динамика и изненади, води по пътеката към отговора на важния, може би най-важния, въпрос в живота ни – за избора. Защото избор правим всеки ден, във всеки момент. А резултатът ни засяга пряко, последиците понякога са толкова болезнени, че обезсмислят делника ни, променят същността ни. Страхуваме се от неочакваната посока, но може би тя ще ни отведе в страната на нашата тайна, съкровена и неизречена мечта, толкова различна от всекидневието ни – уредено, задоволено, пълно, в което като че ли има всичко... но няма най-важното – любов.



"Орисия" - Стефан Стефанов

Гергана Янкова

Четейки първите разкази, си дадох сметка че те са минали границата на фантазното - във всеки имаше я самодива, я русалка, проклятия, магии и...мъдри дядовци, които пушат лула и виждат надълбоко в тъканта и на света, и на човеците. И макар това да не е моят тип сюжет, разказите са разкошни за четене заради наситеният, жив, образен език и разни, уж между другото вметнати детайли, като попът, кръстещ се и ръсещ светена вода с китката здравец, псувайки изпод брадата си, които ме карат да усетя книгата като моя. Като наша си. И които показват дълбоко разбиране на сложната ни иначе народопсихология. И така безметежно стигнах до "Грамада" и "Слуга на слугите". Толкова различни като тематика и сюжетност, и още по-великолепни от предишните като език и дълбочина. И отново това така рядко срещано вникване в нашите си особености в разбиранията за морал, религия, чест, гордост, дълг. Без излишно сочене с пръст, насаждане на една или друга позиция или гледна точка, и същевременно прекрасно изграждане на герои и характери.



"Разкази за Добруджа" - Нели Господинова

Ели Михайлова

Знаете ли какъв е добруджанският обичай „Пеперуда”? А как се лекува мързел или пък как се правят муски? На тези и още много други въпроси към вярванията на хората от добруджанския край ще намерите отговорите в сборника „Разкази за Добруджа” от Нели Господинова. Историите вдъхват нов живот на хората, живели в миналия век – на техния бит и начин на живот. Ще се запознаете  със стари суеверия, традиции и обичаи. Няма да останете и безразлични към няколкото разказа, засягащи сегашния ни живот. Заедно със стиховете и старите рецепти в сборника, авторката е сътворила архив от спомени за родната си добруджанска земя.



"Аутопсия на една любов" - Виктор Пасков

Иван Богданов

Виктор Пасков е роден на 10 септември 1949 година в София. Завършва консерватория в Лайпциг през 1976 година. Дебютира със стихове в списание „Родна реч“ през 1964 г. Първата книга на Пасков е „Невръстни убийства“ (1986). Предизвиква шум още с пилотната публикация в сп. „Съвременник“. Втората, „Балада за Георг Хених“ (1987), печели голямата награда за чуждестранна литература на Салона на книгата в Бордо, Франция и е преведена на много европейски езици. По време на кампанията на БНТ Голямото четене е определена от зрителите на 99 място сред любимите книги.[25] Печели и наградата „Хеликон“ за нова българска художествена проза с романа „Аутопсия на една любов“ (2005).



„Бьорнстад“, Фредрик Бакман

Рада Минева

„Бьорнстад“ не губи време. Грабва те от първата страница. И не те пуска дори след като вече си прочел книгата нездравословно количество пъти. Това е една от онези книги, които остават съзнанието ти все така с яркото чувство, което си изпитал при първото прочитане. Тежка книга, която не можеш да спреш да четеш – поглъщаш цялата наведнъж, а цялото осъзнаване на това колко всъщност тежка е била идва с меланхоличния ступор, в който те оставя за седмици. 



"Шифърът на Леонардо" - Дан Браун

Илияна Вълчева

Едно убийство. Човек би очаквал поредното банално разследване, но ни най-малко. Още в началото на сцената се появяват интригуващи образи като леко ексцентричен учен, педантичен до вманиаченост полицай и искрено дразнещата го, успяваща в мъжкия полицейски свят колежка.



„Момо“, Михаил Енде

Петя Бойчева

Писана през 70-те години на миналия век, авторът й Михаил Енде ни кани да погледнем света през очите на едно малко момиченце на име Момо, което не притежава нищо друго освен време. Момо живее в един разрушен амфитеатър, няма родители, дори не знае с точност възрастта си. Със странния си външен вид и местоживеенето си тя буди подозрение у другите, но постепенно хората от околността я обикват и дори започват да й помагат с каквото могат. На свой ред Момо им се отплаща, като им отделя от своето време и изслушва всеки, който отиде при нея. 



„Аз преди теб“- Джоджо Мойс

Гергана Джунева

Това е разказ за младостта, парите, любовта, свободата, за правото на избор- да живееш или да умреш.История за двама млади, които на пръв поглед нямат нищо общо.    Чудатата Луиза сменя работа след работа, без ясна цел в живота. Уил Трейнър богат, млад банкер, притежава всичко ,до момента в който една нещастна злополука преобръща целия му живот. И тук събдата ще ги срещне.Луиза кандидатства за работа в дома на Трейнър. Тя трябва да се грижи за прикования на количка милиардер и  да му докаже, че има за какво да живее. Предизвикателството да бъде негова болногледачка й дава посока, дава й цел.



"Нищо" на Яна Телер.

Таня Матева

"Нищо“ е книга, която сама си прокара път към мен. Още помня този ден, сякаш си спомням за деня, в който съм се запознала със скъп приятел. Разхождах се из любимия ми Пловдив и нещо ме притегли към близката книжарница. И я видях. Първо ме заинтригува заглавието – провокативно, различно и загатващо за нещо интересно зад кориците. Признавам си, че докато обърна задната корица за да видя за какво се разказва в нея, вече бях решена, че трябва да я имам. От бързане да се насоча към касата, четох съвсем между редовете и това което си мислех, че купувам беше разказ за малко момче, което смята, че живота няма смисъл, а неговите съученици решават да му докажат обратното, като събират най-значимите за тях неща и създват „купчината смисъл“. 



Чудният свят на Йовковите „Старопланински легенди“

Радостина Райкова

Свят, безкрайно далечен, прашно притихнал, но така привличащо прекрасен... Свят на борба, свят на съдбовен избор, свят, обагрен с алена горчивина, но и с надежда за спасение... Свят, преплел добротата и красотата, тъгата и болката, страданието и смирение, греха и изкуплението, смъртта и вечността... Йовковият свят... Изтъкан от  онази магична приказност, в която се случват чудеса, в която любовта пребъдва и след видимото, и след края на битието. Там, където свободната душа чертае безкрайните пътища на порива, там, където времето спира, омаяно от дивата красота на девойките... Там, където всичко е различно, където добротата лекува, където краят на живота е начало на спасението...