Разказвачи на книги

 Георги Марков обича България и страда заедно с българите, но той е непримирим от липсата на свобода, на невъзможността от изразяване на свободната воля, от потъпкването на достойнството. Много точно и осезаемо ни разкрива образи на българина, прави ни съпричастни на темите за Освобождението и свободата. 
 По интересен начин ще се докоснете до мъжката и женската представа за щастието ,как се пътува към него и как човек сам създава своето щастие, преодолявайки дълбоката печал, депресия, самота след загубата на любимите си хора. И за лечебната сила на новата любов, мълчаливата, тихата, нежната, която може да възроди духа на човека ,да отвори отново душата му към вкуса на живота ,да съживи огъня в очите, и да му прати продължението на корените му-новия живот- детето, което е мечтано и което му е обещано в някакъв сън.
  Защо изкусният майстор на колесници, Банзир и талантливият музикант, Коби, се трудят от сутрин до вечер, но кесията им е празна? Защо техният приятел от детинство, Аркад, е най-богатият човек във Вавилон? Възможно ли е три деца, живели като равни и обучавани от един и същи учител, да живеят толкова различно като големи?....
    Опитвали ли сте да разкажете разказ на Роалд Дал на ваши приятели? Аз, да, и резултатът е удивителен и продължителен смях, ако сте добър разказвач.
С творчеството на Здравка Евтимова се срещнах преди години, докато бродех из интернет, търсейки нещо интересно за четене. Първо изчетох представянето й и множеството награди, които е получила, а след това на лотариен принцип избрах един разказ, за да убедя скептицизма си. Първоначално стилът й ме обърка. Не можех да преценя дали съм попаднала на нещо безкрайно простовато или пък на нещо изключително в своята простота. Оказа се второто. Дори не помръдвах пред монитора, докато не изчетох  финалните думи на разказа. Съвсем друг въпрос е, какви необичайни финали имат произведенията й, сякаш нямат край, а думите остават някъде високо и се реят ли реят. Оставаш с впечатлението, че хем  краят е отворен, хем цялата ти същност знае, че това е край.
Малка, едва 150 страници, тази  книга разглежда такива сериозни, големи въпроси и го прави по толкова фин начин, че доставя истинско удоволствие. Всичко в книгата е премерено - всяка дума и всеки детайл стоят на правилното си място. Има изречения, които имаш нужда да четеш десетки пъти, просто за да се потопиш в идеалността им. 
Книгата е мащабна. Не, книгата е чудовищна. Огромна като идеи, стил, размах. Преплитат се толкова размисли, разкази, нишки, толкова различни гледни точки.
 Книгата е великолепна. Разказите, поне за мен, са умопомрачителни,  буквално - напипани са всичките ми болни места по темата "България", разръчкани са и сега ме болят, все едно съм бита. Стилът е чудесен, различен по своему във всеки разказ, но все еднакво добър. Не можах да чета по повече от един разказ на ден, поради емоционалната наситеност, с изключение на един-два разказа малко след средата, които, признавам, не харесах, а единия дори и не разбрах. 
Древното санскритско име Манаслу ме пренася далече в земите на най-високите върхове на земята. Лед и безбрежна магична белота изниква пред погледа ми. Изглежда като белоснежна приказка, в която се разхождам като в сън. Място, наситено с необяснима енергия. Опитвам се да си представя тази височина от 8167 метра, трудно ми е някак, броя я в стъпки, в етажи, и ме обзема респект, към човека, който достига тези височини. Още по-трудно ми е да си представя какъв героизъм се изисква, за да издържиш на този нечовешки студ. И въпреки всичко, в това има някаква доза вълшебна романтика. В тази бяла приказка ме отвежда Атанас Скатов, до тази приказка, изпълнена с препятствия, но и безкрайно красива.
В глобалната икономика, предизвикателствата , пред които се изправят хората, в личен и социален план придават все по-голямо значение на човешкия капитал. В България, често и работодателите, и работещите, са в ситуации на взаимно недоволство. Недоволството на първите, е следствие от неефективната работа, а на вторите - поради ниското заплащане. „ Коучинг и менторство“ , с автор Ричард Люки, е книга, която може да се разглежда, като ръководство за успешен бизнес, с фокус развитието на човешкия ресурс. „Всекидневното взаимодействие между мениджър и служител, укрепва уменията, разширява познанията и излъчва ясно послание какво се цени на работното място.“ Книгата е съсредоточена върху два вида подобно взаимодействие: коучинг, като наставничество и менторство. 
„ Имаш ли някаква представа от Кафка? – Само колкото да мога да участвам в разговора.“ Не съм чела нито дума от Кафка. В близкото ми обкръжение няма хора, които да са чели дума от Кафка. Не знам защо, но името Кафка винаги ми е звучало някак сериозно, всяващо респект, едно такова, че ти качва точките в IQ теста само затова че го знаеш. Мога да си представя конкурс за красота, като по филмите, и претендентката: –        Каква ще е каузата Ви ако спечелите този конкурс? –        Ще работя за един по- добър свят! –        А с какво се занимавате в свободното си време? –        Чета томовете на Кафка.
Хотел "Долфин". На пръв поглед една обикновена сграда на градски хотел. Майк Енслин- писател на ужаси преглежда оживено пощата си с писма и попада на картичка с реклама на хотела. Точно по това време той търси поредното си предизвикателство в лицето на история за слухове за паранормални явления. Самият той пише за тях, но не е убеден, че съществуват. Вярата му се простира до нещата, които очите му могат да възприемат в своята реалност. Отвъд това, има и друго...завесата на мрака постепенно ще се вдигне пред него. Енслин прекарва времето си на места, за които се говори, че са изпълнени с призрачни истории, за да черпи вдъхновение за своите книги.
Рей Бредбъри, е писателят , с който „ мнозина са полетели до Марс“. Това признание, по повод рождения му ден, ми припомни, че „Марсиански хроники“ беше любимо четиво на брат ми.  Хрониките са хронологично свързани части, чието действие се развива на Марс.  Мисис К. сънува екипажа на кораба, който лети към Марс, нейните мисли са „прихванати“ от съпруга ѝ и съдбата на Първата експедиция е предопределена. Втората и Третата експедиция също приключват неочаквано - единият от екипажите е изпратен в лудницатаа и след това загиват, докато на другия, чрез хитроумен начин е приспана бдителността. 
Когато започнах да я чета , не бях сигурна дали ще успея да я завърша. Мазохистът в мен се сгърчи още на триста и някоя страница при първия сблъсък с истината. Оставях романа настрана. Опитвах да се отдалеча, за да събера сили и отново да продължа. Мислех си, че знам какво ме очаква, и че съм подготвена( бях прочела отзиви за романа) , но често се оказвах неспособна да надмогна болката, която е събрана в малкия живот на Джуд. А може ли да бъде малък Животът?
В един ден, който започва като всички останали, застаряващ професор по древни езици ще срещне непозната жена и случайно ще открие книга, написана от португалският доктор Амадео Прадо. Тези две макар на пръв поглед несвързани събития, ще отведат професор Грегориус както към Лисабон, така и надълбоко в миналото на Прадо. Минало, което не само ще разкрие неподозирани истини за доктора, но и ще покаже на Грегориус какво е липсвало досега в живота му. 
Просто не бях попадала на такъв автор и на такъв роман.Но книгите са като хората.Срещаш ги случайно и разбираш ,че си търсил точно този човек,имал си нужда да прочетеш точно тази книга. Така щастливата случайност ме срещна с романа на Захари Карабашлиев-„Хавра”. Ще ме попитате: Какво е ХАВРА? Няма да ви кажа!    Едно изключително многопластово произведение, в което събития-разнопосочни във време и пространство се събират в едно цяло .И сякаш наистина времето не съществува и всичко се случва точно в този момент едновременно.
 „Възходът на Седемте “ е книга първа от поредицата „ Съдбата на Светлородните “ на българския автор Любомир Кючуков. Тази книга ни изпраща в света на фентъзите и ни показва колко интересно е там. Когато започнах да чета тази книга въображението ми се отвори и ми се за иска и аз да напиша такава хубава книга , че читателите да се влюбят в нея от първата страница. 
Книга, която доби голяма популярност за кратко време, но и предизвика най-противоречиви мнения: от „Осанна!” до „Разпни го!”.  Аз няма да заемам позицията нито на едните, нито на другите критици. Моето мнение е, че когато човек разтвори страниците на една книга, трябва да стигне до края и тогава да споделя оценката си за прочетеното. Във всяка книга има нещо, което да ни докосне, да ни развълнува или да ни разочарова, но никога не трябва да съжаляваме, че сме отделили време за четене. Авторът има правото да представя теориите си /така, както ги вижда/ , независимо дали това отговаря на всеобщите очаквания или не.
Преди три дни прочетох и последната страница на романа, но така и не успях да приключа с него. Някак си заседнах вътре и сега се лутам из лабиринтите му, търсейки отговори, но вместо това се сблъсквам с нови и нови въпроси. Недоумявам с какво ме улови подобно на мишка в клетка? Дали с това, че не само не дава отговори, а дори и въпроси не задава. Просто ни разказва привидно спокойно и простичко една разтърсваща история с гласа на главната героиня, история, в която героите приемат безропотно съдбата си, без  да допускат, че са невинни жертви на чудовищно престъпление. 
Истината е, че съм от този тип хора, които често решават да прочетат книга, заради нейната корица. И тук, случаят  първоначално беше такъв.  После осъзнах, че неведнъж съм попадала на статии на авторката тук-там в интернет и реших да видя какъв ще се окаже този “блог-роман”, идеята звучеше интересна. Да си призная, очаквах любовна история. Тя разбира се не липсва, но... това е по-скоро история за сложните човешки взаимоотношения, изборите, които взимаме и последствията от тях . За днешния свят, глобалност, вълнения и проблеми.
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Песента на махалото
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси