На 13 и 14 септември 2008 година, край изоставена махала на село Дядовци в община Ардино в Родопите се проведе първата в България еърсофт базирана мил-сим игра с кодово название
Утрото на Победата (
www.milsim-bg.com).
Еърсофтът е военна игра, създаден в Япония в началото на 80-те години на миналия век. Оръжията, които се използват, външно не се различават от реални оръжия, но отвътре са коренно различни. Мунициите им са 6 милиметрови пластмасови топчета, които не могaт да наранят никого. Целта е безопасно симулиране на реални военни ситуации.
В България за пръв път спортът се появява през 2003, първоначално под името “страйкбол”, по аналогия на пейнтбола. С течение на времето се развива и разликите с пейнтбола вече започват да си личат и да дават сериозно предимство на набиращия сили и популярност спорт.

Към момента българският еърсофт се развива като отборна спортна игра от Еърсофт Бългрия (
www.airsoftbulgaria.com). Освен за спортни прояви обаче, отскоро ресурсите на еърсофта се използват и за създаване на игри с подчертана мил-сим ориенатация. От Военна Симулация - Мilitary Simulation. Такава игра е състоялото се край Ардино и организираното от Сторм еърсофт (
www.stormairsoft.eu)
“Утро на Победата”.
Сценарият е интересен и завързан – изоставеното село се превръща в основна отбранителна линия за Секотското опълчение, както и в ключова цел за превземане от Екорската армия. В същото време оцелели подразделения от разбитата Секотската армия се укриват в планинските райони, откъдето, с помощта на опълчението от етническото малцинство водят отчаяни битки срещу настъпващите екорци.

Напрежението расте, ситуацията е неясна и заплетена – екорците разполагат с ресурсите на цялата си армия, докато секотските сепаратисти имат добрите позиции и информацията за терена. Ще се справят ли екорците с минните полета, непознатия терен и постоянните партизански удари на секотските подразделения? Ще успеят ли секотците да удържат ключовите позиции до пристигането на силите на НАТО и ще имат ли утрото на победата?
Това е което се случва там, край село Дядовци и то съвсем наистина. Откоси от топчета свистят покрай ушите, инженерите разминират пътя, минометните разчети дават координати за артилерийски удар на съдиите, викове “Медик!” отекват над бойното поле, команди се предават по станциите…
И най-хубавото е, че вечерта всички участници се събират край лагерния огън, черпят се и приятелски се потупват по рамото – все пак това е само игра.