Разказвачи на книги

"Нищо" на Яна Телер.

Таня Матева

"Нищо“ е книга, която сама си прокара път към мен. Още помня този ден, сякаш си спомням за деня, в който съм се запознала със скъп приятел. Разхождах се из любимия ми Пловдив и нещо ме притегли към близката книжарница. И я видях. Първо ме заинтригува заглавието – провокативно, различно и загатващо за нещо интересно зад кориците. Признавам си, че докато обърна задната корица за да видя за какво се разказва в нея, вече бях решена, че трябва да я имам. От бързане да се насоча към касата, четох съвсем между редовете и това което си мислех, че купувам беше разказ за малко момче, което смята, че живота няма смисъл, а неговите съученици решават да му докажат обратното, като събират най-значимите за тях неща и създват „купчината смисъл“. Казах си, че това е една позитивна книжка, в която най-невинните създания, а именно децата, ще покажат на нас възрастните, кои са най-важните неща в живота. Колко вдъхновяващо! Ура! Само, че грешах. Колко много се радвам, че грешах! Тази книга не е за хора със слаби сърца. Не е за такива, които не свалят розовите си очила и рисуват само слънца. Това литературно бижу, описва човешката природа до най-грозните детайли. Авторката показва  колко много граници може да премине човек, при определени обстоятелства. Как една кауза, ако е достатъчно важна, може да те накара да загърбиш човешкото в себе си. Показва как колектива може да се превърне в жив организъм със свой собствен морал и ценности.

Описват тази книга като „Повелителят на мухите“ на XXI век. Идеята действително е същата, но историята, която разказва Яна Телер за мен лично е много по-страшна. По-лесно ми е да си дам обяснение за жестокото поведение на деца, живеещи с месеци в изолация, отколкото тези, водещи видимо един нормален живот и които може би срещаме всеки ден, без дори да ги забележим. Авторката разказва за едно необикновено дете, открило нещо важно за себе си, а именно, че нищо няма смисъл, че „всичко е един голям маскарад“, в който „всички се преструват, че онова, което не е важно е много важно, а истински важното, изобщо не е важно“. Неговите крайни изводи започват малко по малко да разбиват илюзиите на съучениците му за щастливо и безоблачно бъдеще. Без да подозира отнема мечтите им. Това е ключов момент, в който всичко за тях се променя. Те се променят.

Този роман повдигна много въпроси в мен. Колко истина имаше в думите на Пиер Антон? Какво трябва да се е случило с едно дете, за да разсъждава над толкова философски въпроси и да достигне до крайни решения? Кога преминаха критичната точка? Кой беше отговорен? Възможно ли беше всичко това да се предотврати? Отговорите оставям на вас.

Прочетена от 679

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Сара и други любови - пълно издание
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси