Гайтани вежди, снага топола

Творчество и живеене

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Поредица: ""

Денят навън е прекрасен. Не знам какъв ще е, когато излезе колонката, ако излезе, разбира се, но в момента, в който я пиша, навън е снежна приказка. Излязох само да си купя цигари, наблизо. Замая ми се главата, толкова искряща светлина. А и слънцето... като майчина милувка е, макар да не топли, а аз я чувствам като дете. Имам си здравословни причини да обичам повече топлото време. Не понасям много леко застудяванията, дори слабите. Но сега е хубаво. Изляза ли навън, все едно ще се родя, но нещо ме задържа в стаята. Нямам ангажимент, никакъв. Свободен съм като ангелче. Друго е необходимост, по-силна от тази да изляза и да се пошляя, въпреки че би ми дарило неземна наслада.

Не ми е за първи път да избирам между приятното и това, от което изпитвам по-силна необходимост. Почти винаги е било така. Някога давам на душата, друг път се опитвам да й дам, но не се получава. Уж се забавлявам, външно изглежда така и дори заразявам с настроение хората около себе си, но мисълта ми - пак другаде. Пред белия лист, бил той на тетрадката или на компютъра. Танцува с пореден сюжет и не съм точно там, където всъщност се намирам. Когато пътувам, е почти задължително. Свят ми се замайва от пробягващи пред прозореца на превозното средство картини. От интересни - по-интересни, от красиви - по-красиви. Драскат съзнанието ми, повърхността му, а аз съм дълбоко под нея. И целият ми живот прилича на пътуване. Пробягва покрай сетивата ми, а дълбоко под тях се развиват други събития. А аз съм между двете си съществувания, пропастта съм, която ги разделя.

Така изречено, прилича на отчужденост. А не е. Има някаква връзка между тези две реалности. И тя помага да бъдат разбрани и възприети по-добре и двете.

Преди три години бях за две седмици в Андалусия. Ще разберете какво е било това за мен, ако добавя, че става въпрос за шикозните курорти край Средиземно море - Тормолинос и Беналмадена, като преди тези две седмици живях известно време без постоянни доходи в лоши битови условия. Изведнъж се озовавам в друг свят, сезонът е започнал, най-доволните сред най-доволните са се отдали на приятната тръпка, избягали от ангажиментите си, разпуснали лица, кесии и сърца. Плажът между двата курортни града не прекъсва, прилича на безкраен. За първи път виждам Средиземно море. За Бога! За първи път виждам друго море, освен Черно, а и за първи път... много още неща. Само че аз си обикалям с чантичката си, в нея - тетрадката. Често я вадя и пиша. По-точно - пиша "Мадам Утопия". За седем от прекараните дни написах седемте глави на книгата. Вместо да се наслаждавам на живота, който е истинска фантазия, аз пак бягам във фантастичното, далеч във времето. Истинско престъпление от моя страна!...

Сега обаче - достатъчно ми е да се сетя за "Мадам Утопия", и вместо за идеите в антиутопията ми, се сещам за тези китни кътчета на Испания. Когато си искам, чрез "Мадам Утопия" се разхождам по плажа, по блестящите улици, между терасите, на които растат истински градини.

И не само "Мадам Утопия" ме връща във времето и ми помага да изживея някой свой спомен по-пълноценно. С всеки свой разказ го правя. Всяко заглавие и всеки герой пробужда безброй асоциации и живея, освен в настоящето, и във все по-пищния замък, в който съм натрупал безброй украшения от отминали вече изживявания.

Всеки от сюжетите ми е свързан с дъжд или пек, с конкретна миризма или цвят, мелодия, шум. Светът не може да се подреди така, че да създаде повторно цялата тази многомерна картина, но по един свой си начин аз съм я запазил. Уж изолиран някога от изживяването й, за да пиша, всъщност съм я превърнал в едно по-дълго свое изживяване.

Настоящето е като богата реколта, прекалено богата, за да бъде изядена. Но творчеството е като виното, чрез което можем да опазим тази реколта за цял живот.

Прочетена от 644

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Как да издадем книга
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси