Гайтани вежди, снага топола

Пърформансът – необходимост

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Поредица: ""

Безумно е в една колонка да разгърна смисъла на пърформанса, дори най-небрежно да маркирам основните му най-важни цели. Все пак пърформансът е изкуство в изкуството и мета изкуство. Експеримент, който излиза от рамките на всяка традиция и определение. Стойността му е спорна, защото той застава като мяра на стойностите и както лесно може да бъде отречен като най-обикновена олигофрения или кич, така може да се превърне в символ на цели поколения, мина – богато находище на нови и нови течения в изкуството, житейски мироглед, екзистенциална философия.

Да опаковаш сгради или да правиш маслен отпечатък на дупето си върху платно, да рецитираш стиховете си по еротично бельо или с две лъжици в устата, да четеш в овчарник пред блеещи любители на поезията, да пилееш кофи с боя между самолетна перка и платно, а после платното да се продава за сума от порядъка на десетки хиляди долари са събития, които изглежда имат повече връзка със скандала и атракцията, отколкото с „истинското изкуство” (ах, как мразя това глупаво словосъчетание); събития са, които най-често имат предимно рекламна цел (и какво от това), но при всички случаи са крачка навън от статуквото. От това, което сме свикнали и толкова сме свикнали, че живеем в заблудата, че нищо ново не можем да открием в литературата и изкуството изобщо.

Някой вече ми скача.

Заблудата е на подсъзнателно ниво и нека този скачащият се запита откога не си е купувал книга на автор, чието име не му говори нищо. Преди поне привличаха атрактивните заглавия и корици. Сега при цялата тази атрактивност ми е трудно да си представя такива.

Дори когато ти препоръчат книга, винаги ги има резервите, преди да започнеш да я четеш. Не отричам, че и през мен преминават, но понеже знам, че са естествени реакции, внушения на една епоха, изобщо не им обръщам внимание и продължавам въпреки тях напред, че и проявявам малко инат: избиват натрапените ми резерви и на тяхно място настанявам обратното на тях - доверието.

Но работата е да стигна до книгата. Сложно е.

По мои изчисления до миналата година ми трябваха двеста години постоянно четене за да прочета всичко, което искам.

Тази година вече са ми необходими петстотин. И ще продължат да растат.

При всички случаи ще се простя с този живот, прочел минималното от това, което съм имал желание да прочета.

И положението ми е аналогично с това на всички обичащи книгите и четенето.

При тези условия най-добре е изобщо да не пишеш. Но дава ли душа! А и защо си на този свят, след като пръстите те мъчат да говорят. Дали вярваш, или не в Бог, имаш си дълг към някого. Защото дори тази страст и това желание да идат само от гените ти, тези гени са наследени. Дори тази страст да иде само от комплексите ти, като твоите комплекси имат още хиляди, може и милиони, но само при теб се явяват като желание за писане и със своето писане можеш да решиш не само своя проблем, а да излекуваш още хиляди души.

Но започнах за пърформанса.

Трябва да се излезе от стандарта, да. И да направиш впечатление, да се „рекламираш” (ама че универсална дума днес), да бъдеш забелязан между безброй себеподобни, защото все пак пишеш за себе си - да, бих писал и в пустинята, дори вятърът да засипва с песъчинки буквите- защо ми са иначе ръце, ако не могат да милват и да говорят.
Но все пак човек малко или много е посветен на хората, а на колкото повече е посветен, с толкова по-голяма енергия разполага, защото ползва и тяхната. И естествено дава по-големи резултати. Защото има навярно стотици хиляди с не по-лошо въображение и с не по-малко изящен стил от Стивън Кинг, но няма да дадат резултатите на Стивън Кинг. И не заради парите и възможностите, които му осигурява битът на успял, а защото в него са духовните сили и желания на милионите му читатели.

Но рекламата, изявата са най-повърхностният смисъл на пърформанса, най-лесното му обяснение. Има нещо друго. Като творящ, сам всеки ден трябва да чувстваш дълбоката и болезнена липса за нови средства за изказ. Да ги търсиш, понякога дори да изглеждат и глупаво, греховно, аморално, скандално. Защото човекът на изкуството е като учен. И при него няма неуспешен експеримент. Има стотици хиляди експерименти, които му показват какви грешки прави. Докато най-накрая доведат до успешния опит.

Така че трябва да се експериментира. Правете пърформанси.

 

Прочетена от 563

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Мъдри истории от стари времена
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси