Безумно е в една колонка да разгърна смисъла на пърформанса, дори най-небрежно да маркирам основните му най-важни цели. Все пак пърформансът е изкуство в изкуството и мета изкуство. Експеримент, който излиза от рамките на всяка традиция и определение. Стойността му е спорна, защото той застава като мяра на стойностите и както лесно може да бъде отречен като най-обикновена олигофрения или кич, така може да се превърне в символ на цели поколения, мина – богато находище на нови и нови течения в изкуството, житейски мироглед, екзистенциална философия.
Да опаковаш сгради или да правиш маслен отпечатък на дупето си върху платно, да рецитираш стиховете си по еротично бельо или с две лъжици в устата, да четеш в овчарник пред блеещи любители на поезията, да пилееш кофи с боя между самолетна перка и платно, а после платното да се продава за сума от порядъка на десетки хиляди долари са събития, които изглежда имат повече връзка със скандала и атракцията, отколкото с „истинското изкуство” (ах, как мразя това глупаво словосъчетание); събития са, които най-често имат предимно рекламна цел (и какво от това), но при всички случаи са крачка навън от статуквото. От това, което сме свикнали и толкова сме свикнали, че живеем в заблудата, че нищо ново не можем да открием в литературата и изкуството изобщо.
Някой вече ми скача.
Заблудата е на подсъзнателно ниво и нека този скачащият се запита откога не си е купувал книга на автор, чието име не му говори нищо. Преди поне привличаха атрактивните заглавия и корици. Сега при цялата тази атрактивност ми е трудно да си представя такива.
Дори когато ти препоръчат книга, винаги ги има резервите, преди да започнеш да я четеш. Не отричам, че и през мен преминават, но понеже знам, че са естествени реакции, внушения на една епоха, изобщо не им обръщам внимание и продължавам въпреки тях напред, че и проявявам малко инат: избиват натрапените ми резерви и на тяхно място настанявам обратното на тях - доверието.
Но работата е да стигна до книгата. Сложно е.
По мои изчисления до миналата година ми трябваха двеста години постоянно четене за да прочета всичко, което искам.
Тази година вече са ми необходими петстотин. И ще продължат да растат.
При всички случаи ще се простя с този живот, прочел минималното от това, което съм имал желание да прочета.
И положението ми е аналогично с това на всички обичащи книгите и четенето.
При тези условия най-добре е изобщо да не пишеш. Но дава ли душа! А и защо си на този свят, след като пръстите те мъчат да говорят. Дали вярваш, или не в Бог, имаш си дълг към някого. Защото дори тази страст и това желание да идат само от гените ти, тези гени са наследени. Дори тази страст да иде само от комплексите ти, като твоите комплекси имат още хиляди, може и милиони, но само при теб се явяват като желание за писане и със своето писане можеш да решиш не само своя проблем, а да излекуваш още хиляди души.
Но започнах за пърформанса.
Трябва да се излезе от стандарта, да. И да направиш впечатление, да се „рекламираш” (ама че универсална дума днес), да бъдеш забелязан между безброй себеподобни, защото все пак пишеш за себе си - да, бих писал и в пустинята, дори вятърът да засипва с песъчинки буквите- защо ми са иначе ръце, ако не могат да милват и да говорят.
Но все пак човек малко или много е посветен на хората, а на колкото повече е посветен, с толкова по-голяма енергия разполага, защото ползва и тяхната. И естествено дава по-големи резултати. Защото има навярно стотици хиляди с не по-лошо въображение и с не по-малко изящен стил от Стивън Кинг, но няма да дадат резултатите на Стивън Кинг. И не заради парите и възможностите, които му осигурява битът на успял, а защото в него са духовните сили и желания на милионите му читатели.
Но рекламата, изявата са най-повърхностният смисъл на пърформанса, най-лесното му обяснение. Има нещо друго. Като творящ, сам всеки ден трябва да чувстваш дълбоката и болезнена липса за нови средства за изказ. Да ги търсиш, понякога дори да изглеждат и глупаво, греховно, аморално, скандално. Защото човекът на изкуството е като учен. И при него няма неуспешен експеримент. Има стотици хиляди експерименти, които му показват какви грешки прави. Докато най-накрая доведат до успешния опит.
Така че трябва да се експериментира. Правете пърформанси.
Прочетена от 563