Когато започвах тази поредица не мислех, че положението е толкова зле,Още първият коментар ме приземи, а няколкото разговора на лични ме отрезвиха напълно. Накратко - издателите на български автори са много зле и без грантове са заминали. Те не само не разбират пазара, те изобщо не знаят за него.Защо ги е страх от премиери и други подобни събития?Защото си нямат никаква идея кого да поканят и кой ще дойде изобщо.А това е така, защото не са си развивали фен групи.Защо са нужни подобни групи?
Това е първото, което се планира. Кои автори ще издаваме, къде живеят, каква е целевата им група, къде се припокрива за общи премиери. И най-вече – какъв е графикът на премиери и турнета, така че да не се припокриват и някои от книгите да се загубят за сметка на други.
Въпреки че реално книжарниците работят целогодишно, то време за премиери са само няколко месеца – някъде от началото на март до Пролетния панаир, след това от септември до средата на ноември. Юни и декември са период на разпродаване на издадените книги, не на въвеждане тепърва на нови.
Един от основните проблеми при работа с български автори е непознаването им на пазара и на механизмите на неговата работа.
Това води до липса на представа къде са на пазара (най-често никъде) и какво трябва да направят, за да получат някакво място на него.
Основната част от хората, които пишат, са хора, които работят на заплата, не им се е налагало да изграждат имидж, да се борят с конкуренция и всичко това, което прави един нормален човек, който се мъчи да продаде продуктите си.
В техните представи това, че отделят по няколко часа на ден да пишат е работа и тази работя трябва да бъде заплатена.
Много е трудно да се обясни, че книгата е продукт и то на претъпкан пазар (излизат над 100 нови книги седмично), че не е продукт от първа необходимост, че те са изправени не само срещу български автори, вече доказали се отдавна на пазара, но и срещу цялата съвременна световна литература, която достига до нас след толкова професионална работа по нея, каквато никой в България не може да предложи.
Няма успешен вариант за разпространение (и продажби) на книга, без добре разработен маркетингов план, подплатен с добър бюджет – до 10% от коричната цена на книгите и много, ама много работа на автора и екипа му!
Както знаете, готвя наесен втора книга от поредицата „Пътят на книгата“, където тази тема ще е развита добре, но сега съвсем накратко.
Една от най-основните грешки на авторите (за жалост и на много от издателите) е, че смятат разпространение и продажби за едно и също.
Затова бизнес стратегията им се основава на: „Тя, моята книга само да влезе в книжарниците, ще се скъсат да я купуват“.
Това проклятие е много известно в музикалната индустрия, като често след втория албум повечето групи престават да съществуват. В литературата не е чак толкова крайно, но втората книга е оня вододел, след който се разбира дали от вас ще стане писател или ще си останете обикновен графоман, независимо дали ще издадете още 20-30-60 книги. Това е особено показателно за книги, които са сборни – било стихосбирки или сборник разкази.
Защо е толкова важна втората книга?
Всъщност, противно на всички представи, филолозите имат най-малко работа в едно издателство.
Те се занимават със специфичната част на редактиране и коригиране на книгата.
Обикновено рядко се държат подобни хора на щат, а се работи с подизпълнители.
Същото е и с художниците на корици. Добрите вземат скъпо и не могат да се изхранват с продукцията на едно издателство. Основната част от тях са фрийлансери.
Прехвалените „рецензенти“ са ненужни. Всеки добър шеф на издателство, след прочитане на 10 страници от една книга може да каже тя ще има ли пазарен успех или не. За поезия са нужни и 2-3 стихотворения.
Какви са обаче важните длъжности, които най-често се изпускат
Премиерите са най-добрият начин да се срещнете очи в очи с читателите си.Трябва добре да прецените с каква цел организирате премиерата. Основната цел на едно такива събиране е да успеете да продадете своите книги. По-голямата част от авторите изобщо не мислят за продажби. Организират се тежки премиери с коктейли, с музиканти и накрая просто подаряват книгите. Такъв тип премиери нямат особено отношение към тази книга, затова няма да се спираме на тях. Но именно те създават онази неправилна представа за продажбата на книги и обяснението – „ама българинът не чете“. Аз лично имам няколко кашона с подарени книги по премиери, които вероятно никога няма да прочета. Получените от други хора мнения показват същото. В България на подарената книга се гледа някак небрежно – „Явно щом ми я подаряват, не става за четене“.За една успешна премиера са нужни две неща: първото е да дойдат посетители и да си купят книгата.Затова се изисква много предварителна работа и добра организация.
При диктуване на автобиография има едно неудобство и то е — многообразните теми, които се представят, когато седнете, отворите уста и се приготвите да започнете. Темите нахлуват понякога от двадесет различни посоки и тази Ниагара за известно време ви замайва, залива и задушава. Вие можете да се занимавате само с една тема в даден момент, а не знаете коя от двадесетте да изберете. Но все пак трябва да изберете; друг изход няма; и вие избирате със съзнанието, че изоставените деветнадесет са навярно завинаги изоставени и загубени, защото може да не се представят вече. Този път обаче темата ми се наложи. Това стана главно, защото тя е последната, която се яви в последния четвърт час, след това, защото е най-„гореща“, тъй като не е имала още възможност да изстине. Това са две любителски литературни произведения. От отдавнашен опит зная, че любителските произведения, представяни привидно за честно и хладнокръвно разглеждане, последвано от безпристрастна, искрена присъда, всъщност никак не се представят с такова намерение. Това, което действително се желае и очаква, е похвала и насърчение. Опитът ме е научил също, че почти при всички любителски творби похвалата и насърчението са невъзможни, ако трябва да бъдат подкрепени с искреност.
Един от най-често задаваните ми въпроси е как се определя цената на книгата?
Също и кой я определя? Това има по-лесен отговор: определя - този, който дава парите за нея!
Ще се помъча да дам прост отговор с цифри.
Това е изключително сложна задача, която се учи пет години в Художествената академия. Ако нямате някакво художествено образование, то не се месете в работата на професионалистите от издателството.
Оформлението на корицата е в зависимост от типа на книгата и дали е насочена към пазара.
Кориците са изключително важни при продажбата на книги. Над 50% от случайните продажби в книжарниците се дължат на кориците. Поставена на лавиците в книжарницата, Вашата книга се конкурира с останалите няколко хиляди и дали ще привлече вниманието на купувача зависи само от оформлението ѝ.
За жалост съвременните корици трябва да се оформят като плакати. Задължителна е предизвикателна картинка, ярки големи надписи, в повечето случаи изпъкнали (с преге) и/или отпечатани в допълнителен цвят/бронз.
Вие сте написали най-страхотната книга в света. Поне във Вашите очи. И в очите на майка Ви, която, откакто я чете, всяка сутрин Ви прави закуска. Цялата рода също я харесва и семейният съвет решава, че написаното трябва да се издаде, за да чуе светът за Вас.
Предстои Ви първа среща с издател.