Премиерата на първия том "Поезия" на Алманах "Нова българска литература" вече факт. Стотиците срещи, прегръдки, разменени мнения и адреси между авторите са само приятен спомен.
Няма да казваме - който не дойде изтърва, тъй като това отдавна се подразбира. Но наистина, отдавна не бяхме събирали толкова много непознати автори.
Не обичам да пиша репортажи. Това се състоя, онова беше прочетено, присъстваха почетни гости /няколко гръмки за деня имена/ плюс кьораво и сакато и, разбира се, наша милост...и какво от това? В един репортаж се нахвърлят факти, но се губи душата на онова, което е, така да се каже, извън кадъра. А това, което е вътре в самия кадър, се приема за даденост - и някак олеква. Ето защо за премиерата на Камелия Иванова ми се иска да напиша нещо извън канона. Защото такава си е и самата Бакара от сайта „Буквите".
Отново Градът на люляците приюти в камерната зала на читалище „Наука" бардовете от цялата страна, както и техни колеги по перо и китара от Румъния, Русия, Англия и Франция. Традицията, чието начало беше положено в Харманли преди повече от две десетилетия, продължава да се разгръща и обновява на срещите на поетите с китари и в други градове на страната. Прави впечатление, че летвата от година на година се вдига все по-високо. „Човек не може да надскочи ръста си, но трябва поне да се опита да се изправи в целия си ръст" - заяви от сцената Славимир Генчев по този повод.
Отидете на концерта на Evergrey и Crematory na 19.09 и ще останете приятно изненадани. Не от двете групи, естествено, то се знае че те ще направят невероятно шоу. Това, което ви очаква още е родна група, която има потресаваща за родните мащаби биография - подгрявали са Guano Apes, на Слейър им се размина, само защото концерта не се състоя. Свирили са наравно с Faith no more, единствената причина да изкоментирам кой е бил по-добрия, е че Фейт са ми слабост и си ги уважавам.