Културни новини

Сигурно числото "четири" е по особен начин свързано с Божидар Пангелов, защото е белязало и творчеството, и живота му. Не само защото творческият му дебют е книгата "Четири сезона", а и защото тази вечер - 23.10.2009 г. - четири начала се сляха в едно, в "делтата" на поредната му премиера.
Приказна вечер в приказно гаражче. Това беше клуб Приятели на книгата на 10.10 Малкото гаражче, превърнато в книжарничка, но всъщност много наподобяващо на арт-шоп, ни покани с чинии, пълни с грозде и димящи чашки кафе. Приседнали върху възглавнички на пода, под хартиени облаци, скрити в селцата на Морското царство, защото на витрината бяха нарисувани селца с къщички и всеки от нас избра и се „настани" в своя дом, белязан я от риба, я от медуза, я от нещо далеч по-романтично и неморско като пеперудка или тигърче, разгърнахме книжките, разтворихме спомените си и зачетохме и заразказвахме приказки.
 От 30 септември до 4 октомври  2009 г. в унгарската столица се състоя Международна писателска среща, посветена на проблемите на езика и творчеството под надслов "Вавилонската кула". Срещата беше организирана от Литературния музей "Петьофи" с подкрепата на Унгарското министерство на културата, Гьоте институт, Френския културен институт, Института Сервантес, Чешкия културен център, Полския културен институт, Българския културен институт, унгарския литературен вестник "Живот и литература" и други.
Премиерата на първия том "Поезия" на Алманах "Нова българска литература" вече факт. Стотиците срещи, прегръдки, разменени мнения и адреси между авторите са само приятен спомен. Няма да казваме - който не дойде изтърва, тъй като това отдавна се подразбира. Но наистина, отдавна не бяхме събирали толкова много непознати автори.
Винаги съм знаела, че имам богато въображение и че представите в моята глава са по-красиви, по-изящни и по-пищни от реалността. По тази причина гоня всички очаквания, които се раждат у мен, докато изтича времето до случващото се. И този път направих така. Иде реч за третата книга от „Наследството" - трилогията на онзи американски тинейджър, който успя не само да завладее американските деца с повествованието си, не само да накара и българските им връстници да организират фен-клубове, да следят кога ще излезе следващата книга, но и да накара „Туенти Сенчъри Фокс" да закупи правата за екранизация на първия том на романа му, да вложи пари в направата на един касов филм.
 Не обичам да пиша репортажи. Това се състоя, онова беше прочетено, присъстваха почетни гости /няколко гръмки за деня имена/ плюс кьораво и сакато и, разбира се, наша милост...и какво от това? В един репортаж се нахвърлят факти, но се губи душата на онова, което е, така да се каже, извън кадъра. А това, което е вътре в самия кадър, се приема за даденост - и някак олеква. Ето защо за премиерата на Камелия Иванова ми се иска да напиша нещо извън канона. Защото такава си е и самата Бакара от сайта „Буквите".
Зала 7 на НДК ме посреща с импозантния си интериор, в изобилие от светлина и сред шума на вече дошлите гости. Събитието е ясно - 90 години от рождението на Николай Хайтов.
Датата е 17 септември. Освен, че е ден на София, освен, че много именници празнуват, едно събитие се открои на фона културния столичен афиш - литературното четене на Богдан Русев, Радослав Парушев и Васил Георгиев, организирано от издателство "Сиела".
Отново Градът на люляците приюти в камерната зала на читалище „Наука"  бардовете от цялата страна, както и техни колеги по перо и китара от Румъния, Русия, Англия и Франция. Традицията, чието начало беше положено в Харманли преди повече от две десетилетия, продължава да се разгръща и обновява на срещите на поетите  с китари и в други градове на страната. Прави впечатление, че летвата от година на година се вдига все по-високо.  „Човек не може да надскочи ръста си, но трябва поне да се опита да се изправи в целия си ръст" - заяви от сцената Славимир Генчев по този повод.
Отидете на концерта на Evergrey и Crematory na 19.09 и ще останете приятно изненадани. Не от двете групи, естествено, то се знае че те ще направят невероятно шоу. Това, което ви очаква още е родна група, която има потресаваща за родните мащаби биография - подгрявали са Guano Apes, на Слейър им се размина, само защото концерта не се състоя. Свирили са наравно с Faith no more, единствената причина да изкоментирам кой е бил по-добрия, е че Фейт са ми слабост и си ги уважавам.
Поетът Любомир Левчев получи орден "Владимир Маяковски" и Диплом на литературно-обществената премия "Да светиш винаги", съобщиха от Съюза на българските писатели. Орден "Владимир Маяковски" е учреден от Съюза на писателите в Евразия и Съюза на писателите и преводачите в Русия.
Бяха над 2 часа, изпълнени с поезия и музика. Всъщност това не е най-интересното. Не е първо представяне, което изнасяме и може би вече сме свикнали. Това, което ни направи най-голямо впечатление, че въпреки че бабите се побутваха една друга - „Време е за сериала", все пак останаха до края и дори се разтанцуваха на песните на Светлана Йонкова. Останаха пълни и всички пейки в градинката, дори клиентите от близката бирария се заслушаха. А много хора, които преминаваха през градинката, със съжаление отбелязваха, че не могат да останат по-задълго, но разглеждаха подробно и купуваха доста български книги.
Община Ракитово си има своите причини да учреди и даде награда на името на Милош Зяпков. А ниев Буквите  имаме причина да поровим, потърсим, попитаме и напишем за това.
На 10 и 11.07.2009г. за шести път се събраха в София бардове от страната, за да сгреят сърцата си с усмивката на приятелите. За да подновят крилата си за нови полети с песента на другия. За да се огледат в очите на тези, които може да ги ругаят, но няма да ги предадат и няма да им позволят да се само предадат. За да видят къде са, от къде са тръгнали и отиват ли на някъде. Или стоят по средата на реката с илюзията, че плуват по или срещу течението. И най-вече, за да зарадват малкото си, обидно малкото си, почитатели със своите стари и нови песни.
Приключи първият Fair Play турнир Рицари на словото на Община Варна.  5 ученици от 2 варненски училища - СОУ „Гео Милев" и МГ „Д-р Петър Берон", положиха началото на поредното общинско състезание за младежи.
През цялата вечер витаеше усещането за много сполучливо бракосъчетание между музика и лирика, и двете български по онзи начин, с който можем само да се гордеем. Защото тази вечер Светлана Йонкова доказа, че в България и днес се прави изкуство.
Тръгнах леко притеснена за Пловдив. Шега ли е да   бъдеш част от Базара на нови български книги? Отговорността е повече от голяма. Но още на Централна автогара  в София творческата суматоха около доуточняването на  дребни детайли в сценария ме успокоиха. Явно не само аз се вълнувах от предстоящата среща.
Добър вечер и добре дошли на всички, които в този слънчев ден избраха книжния базар и тази зала, вместо приятната сянка в парка. Ние направихме същия избор и се надяваме в края на вечерта да не съжаляваме - нито вие, нито ние. Както е прието на първа среща, редно е да се запознаем и да разкажем кои сме и за какво сме тук. През цялата вечер ще бъдете в нашата прекрасна компания: Илияна Делева - Ила, Петър Апостолов - Акрагант и аз - Зорница Раданова - Зина. Ние ще се постараем да не скучаете и да не загубите нишката на сюжета ни. Тъй като участващите автори са много, ще ви ги представяме последователно. Представяме ви нашия домакин тази вечер - Любомир Занев.
„Търся червенокоса..." - виси от няколко дни на Скайпа ми. Човек като не знае какво да си пожелава. Първи на срещата идват - Pin4e - червенокоса и шармантна и една нейна приятелка Лилия - още по-червенокоса и по-шарматна. Реших, че с тия две жени да се затворя в това подземие ще е грехота и затова се преместихме на теферич  - в градинката до военното НДК. На поетичната улица - „Шандор Петьофи". Някога 3 къщи по-вляво, на един таван бяха създадени Буквите. Но то беше отдавна. Сега говорим за Вапцаров.
Народният дворец на културата тази вечер е огласен от детски песни и гълчава. И това не е случайно! Открива се изложба на картини, рисувани от деца. По платната греят ярки цветове, а на стената с графиките оживяват приказни герои. Малчуганите от Ателие „Приказен свят" са тук за да стартират третата си годишна изложба „Нека чудото да стане  - част от 14 салон на изкуствата. Деца от 4 до 10 годишна възраст са подредили своите картини тук, но не търпят украсата - свалят балоните и в очакване на началото започват буйна весела игра с балони.
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Лицата на насилието
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси