Прeдстaвяме Ви

Роден съм в Стара Загора, завърших езиковата гимназия "Ромен Ролан" с френски език, а след това и филология в Софийския университет.  През 2017г имах възможността да разработя мой стар разказ, който се превърна в романа "Момчета на стоп", книга за израстването на юношата посредством неволните криминални приключения по пътя към морето. Залагам на идеята, че доброто момче не винаги е достатъчно силно, за да се справи със заплахата, което го прави много истинско и близко до нормалните човешки реакции. Всяка глава държи в напрежение.  Същата година издателство "Фондация Буквите" ме мотивира да работя активно върху късата проза. Така се родиха серия разкази, включени в Алманах Проза 2017 и 2018г към издателството, едни докосващи, човешки истории за болката, надеждата и състраданието. Най-успешният разказ от този период остава "Рисунки за обед", по действителния случай за възрастаната продавачка на рисунки. Той събуди адмирации, сълзи и съчувствие в социалните мрежи.  Пролетта на 2018г ме класира в конкурса "Съвременен любовен роман" към издателството, с "Мария на сутринта", роман със старозагорски сюжет за търсенето на голямата любов, за разминаването в брака и разликите между младежта през 90те и тази в наши дни. Обездушените герои са в търсене на малко човечност в морето от любовен егоизъм.  През 2019г издадох „Предизвестие за Ловеч“, първа книга от дилогията „Лагер на смъртта“, роман, който разказва съдбите и политическите факти на няколко лагеристи. В продължение на три години работех по документални книги, интервюта, видео-материали, срещнах се с очевидци и симпатизанти, тази дейност разви допълнително перото ми и задълбочи изграждането на образите.  През 2020г излиза продължението „Ад Ловешки“.  
От дете съм силно свързана с думите и историите. Вярвам, че историите свързват хората, лекуват ги, окриляват ги. А моите истории така напират да излязат, че просто няма начин да устоиш на този порив, който има силата да те извлече от леглото в три посред нощ и да те накара да напишеш разказ от двадесет страници на един дъх. Помня първия си самостоятелен опит за разказ – бе вдъхновен от „Сините пеперуди“ на Павел Вежинов. Въобще не помня разказа, но помня реакцията на учителката ми по литература, която много го хареса и ме подкрепи да продължа да пиша. Все драсках нещо – есета, размисли, истории, дневници. Първите ми опити се появиха в алманаха „Златоструй“ – дебютирах като млад автор с есето „Пътят през пустинята“. Участвах в колективните истории на списанията “PC Mania” и “Фентъзи Фактор“. Дяволчето Патафюгъл беше един от любимите ми герои, за които да пиша. През 2005 година открих блоговете и от тогава съм горд собственик на блог, където споделям своите истории. По-късно се присъединих към общността BgLog.net, където с голямо удоволствие участвах в колективния роман „Блогът на смъртта“. Там някъде залезе поривът ми за творческо писане. Позволявах му да избликва от време на време, колкото да се освободя от напрежението. Така се появиха „За чакащата и този, на когото му се случваха случки“, „Втори тото шанс“ и „Вълче слънце“. Включих се и в сборника „Изгряващи звезди“ на варненския филиал на Съюза на свободните български писатели с „Live, love, bed”. Стоях в писателска хибернация до лятото на 2018 година, когато музата ме изрита от леглото в една лятна нощ. От тогава работя с голям ентусиазъм по различни проекти, сред които има разкази, фен фикшъни и голямата ми любов – първият ми фентъзи роман.
Имало едно време в най-стария град в Европа... Е, добре де, може би в едно не толкова далечно време, появи се едно зверче... Палаво и игриво, вечно търсещо беля... Катереше се по огради и дървета заедно със своите другарчета. По цял ден тичаха напред-назад и с въображението си прекосяваха различни светове. Измина се немного време и зверчето взе, че се кротна, но мечтите му бяха все така големи... Мечти, които започна да сънува, мечти, които започна да записва... Мечта след мечта, лист след лист, тя събираше своите творения в малки тефтерчета. Влюбена в света на книгите, тя реши да създаде и свои книги... Книги, в които да опише всичко онова, за което мечтаеше, което сънуваше... И така това зверче се превърна в млада дама с надеждата, че един ден някъде там, в света, едно зверче също като нея ще прочете историите ѝ.  Може би се чудите откъде знам тази история... Малкото зверче бях аз и в душата си все още съм, просто съм малко пораснала и мечтата ми не е просто мечта, а е на път да се превърне в реалност...
В началото на второто хилядолетие след Христа за пръв път, поне за този живот,  прекрачих праговете на Странджа. Заведе ме там човек, който имаше ключове за портала на времето, от който прожектираше древни светове, и пазеше ключа за прохода в една прашна канцелария на Московска 13, където и досега се помещава Институтът по Тракология. Завърших неговата академия на Античността и стремежа към човекознанието и се научих да разпознавам всяко изсечено камъче от отдавнашна човешка ръка. Виждах неговите древни траки да тичат по планинските склонове, да се спотайват жените им по пещерите, а до залива – стъкмяваха лодките си... Научих се да стъкмявам и аз лодки и водолазната екипировка беше част от балния ми тоалет на дипломирането. Защото подводните древни светове, останали в диплите на моретата, бяха и моя, и ваша история, и малцина бяхме тия, научени да я разказват. След няколко години се върнах в Странджа, за да си стъкмявам дом. Събирах там залези, слъз от смокини, рецепти за чай и за хлябове, вой на чакали и стари песни, изплакани от древни странджански души. Разказвах ги тези песни и приказки от сцената на един музей, кацнал на края на Света. Това продължи цели десет години! Имах джип, с който стигах навсякъде и знаех за това всякъде всичко! Хората, които ме срещаха по прашните пътеки и слушаха упоени думите ми, ме нарекоха Владетелката на Странджа! Нескромно е, но им благодарях! Тая планина ме отчува и ме люля в селския си двор, ми ми очите с язмените си води и корубите на старите дъбове ми шептяха своите древни шепоти. Проведох с колегите си над десет изследователски програми със студенти и ученици в селищата на Странджа и в продължение на няколко години успяхме да натрупаме огромна база данни от приказки, песни, спомени, много лични духовни преживявания на най-възрастните ни разказвачи, които с много обич и надежда се отваряха за нас и споделяха за живота си сред светците, за обредността в семействата и за живеенето си, което е част от живото наследство и народната памет. Тогава се заех със следващото предизвикателство от Странджа! Осмелих се да застана и от другата страна – на човека, който разказва тези истории, защото ми се струваше непростимо ние днешните да знаем толкова малко за паралелния свят на духа!   Склоновете на тая планина потъват драматично и изтерзано във водите на Черно море! Което често ме подсещаше за потъналата в прах и забвение водолазна екипировка. Днес вече не съм в Странджа, но често се връщам там за слънчевите ѝ празници. Затова скоро осъмнах на една поляна на връх Свети Илия до село Стоилово. Осъмнах сама, защото всички, които си тръгнаха в оная нощ, знаеха, че съм у дома. Може да ви се струва като противоречие! Но да те оставят да нощуваш под звездите над Странджа значи само, че знаят какво дириш там. Познават те. Вярват на молитвите ти. И си част от тоя съкровен свят. И тогава разбрах, че никога няма да се откъсна от тоя свят... Ще проходя приказни земни места, ще обичам и мечтая другаде, несъмнено! Обаче, когато се връщам, ще ми се отварят портите като на принцеса. И тия порти за мен са измислени, даже. И тия порти са моя стълб! Където и да съм!
Живея в Севлиево, но съм родена и израснала в Ямбол. Имам бакалавърска степен по математика и информатика от Пловдивския университет и магистърска по информатика от Великотърновския университет. Няколко години съм била преподавател по информатика, информационни технологии и компютърни архитектури в Националната търговско банкова гимназия и други училища в София. Публикувала съм научни статии върху сериозните игри, свързани с обучението и опазване на културното наследство. В момента работя като главен експерт Логистика – Прогнозиране на търсенето в международна компания. Пиша разкази, публикувани в български издания и блогове. Трета награда от конкурс „Ирелевант“ на фондация „Буквите“, 2018 г. за най-оригинален герой на разказ.  Участник в Созополския семинар по творческо писане на фондация „Елизабет Костова“, издание 2019 г. Участник в Алманаси „Нова българска литература“ Проза 2019 и Романтика 2020 на фондация „Буквите“. Първо място от Национална литературна награда „Бианка Габровска“, секция „Проза“, 2019 г.,  Второ място от Десетия Национален литературен конкурс в памет на Рада Казалийска, секция „Проза“, 2019г.
Няма случайни неща. Няма нищо случайно и в моята поява в ранната утрин на 24 юни 1979 година. Дори гръмотевиците и проливният дъжд не са успели да скрият очевидното – че това е денят, в който слънцето е най-силно, а билките - най-лековити. Ден, носещ духа на магически заклинания. Слънцето не познава кой е добър и кой лош. То свети еднакво за всички. Но само онзи, който съумее да намери себе си като прави неща, които му носят удовлетворение, ще усети животворната сила на ярките му лъчи. Аз я усещам всяка сутрин, когато закачливо галят лицето ми в моя малък дом в малкия Червен бряг. И пиша, докато пространството около мен се изпълва с детска врява на две сладки същества, които произнасят най-милото обръщение на света. Опитвам се да творя, дори когато прекрачвам прага на класната стая, в която ме чакат широко отворени вечно питащи очи, на които трябва да покажа света. Осъзнавам, че съм била тук и преди. Усещам познати аромати, гъделичкащи сетивата ми, виждам места, които съм посетила незнайно кога и срещам лица, чертите на които са ми някак познати. И знам, че вдъхновението ми идва свише. Това вдъхновение, с което написах първата книга „Ти ме спаси“. С нея пренесох себе си и читателите на едно пътешествие през Океана до необятните Съединени американски щати. Заведох ги в града, който никога не спи. Пресъздадох една любов, появила се в най-неподходящия за нея и в най-подходящия за него момент. Красивата българка Ния и чаровният американец Джон ни пренасят в света на истинските чувства. Попитах читателите дали любовта може да е толкова силна, че да преодолява териториални граници и културни различия. И дали женското сърце е достатъчно голямо, за да побере две истински любови. Останах доволна от отговорите, защото те ми показаха, че съм на прав път.  И ето ме сега, две години след „Ти ме спаси“ аз написах втора книга, която озаглавих „Приятели“. Да, онези приятели от детинство, които всеки от нас има и на които може да разчита. Когато отгърнете страниците на книгата, ще усетите силата на истинската любов, ще се замислите за мечтите и компромисите и ще ви разбунтуват вибрациите на времето, през чиито пролуки героите ми преминават. И по време на това пътешествие те откриват много истини. А най-голямата от тях е любовта, която е предопределена да се случи. Понякога с 20 години закъснение, но затова е 20 пъти по-вдъхновяваща.  На света има още много истории, които чакат да бъдат разказани. Затова нямам намерение да спирам да пиша и продължавам да мечтая. Дано стана толкова голяма, колкото са големи мечтите ми. Или поне наполовина.
Ето ме. Пак съм аз. Същата онази вещица, която броди нощем в сънищата, онази, която открива невъзможни светове, улавя парченца от тях и ги запечатва на белия лист. Тези светове, толкова истински в мрака на нощта, се стопяват за миг на зазоряване, често оставяйки ме с празни ръце. За щастие понякога успявам да уловя техни фрагменти и да ги запазя в паметта си миг преди да отлетят. Ето, хванете ръката ми и елате с мен, там, между световете, там, където времето и пространството стават пластични и губят очертания. Там, където всичко е възможно. Там, където скитат вещици и чудни същества. Там се преплитат реалности, появяват се портали към други вселени, а героите заживяват свой собствен живот.  Да, аз съм тази, която започва историята след изненадващ сън или знак, да, аз създавам героите, но те нетърпеливо прекъсват пъпната връв и тръгват в неочаквани за мен посоки. Понякога се питам: „Кой разказва историята? Аз или те?“. И за да бъда докрай откровена, ще призная: по-често те правят това. Аз просто ги следвам. Да. Пак съм аз. Същата онази, която тършува из обичайното, търсейки в него чудатото, онази,  която е пълна с въпроси, онази, която поставя под съмнение дори приетото за даденост и следва загадъчни знаци. Да, аз съм тази, която вярва, че видимият свят е една малка част от истинския и е открит за нови опитности, аз съм един приключенец, чието любопитство често надделява над здравия разум и който с готовност поставя под съмнение старите си убеждения, натъкне ли се на нещо необяснимо. Това съм аз. Родена съм на границата между нощта и деня. В месеца на магьосниците. Тогава, когато билките са най-ароматни и омайни. Това не е случайно. Родена съм тогава, когато светлината удържа трайна победа над тъмнината. Да, аз съм тази, която живее на ръба между световете. Мислех си, че е проклятие, но сега знам, че е благословия. Стъпвам по крехката връзка между световете. Призванието ми е да ги свързвам, без да изпадам в парадокс. Нима целта не е да се издигнем над парадоксите и да ги обхванем, да се научим да живеем извън времевите и пространствените ограничения. Ние сме способни на това, но подобно на малки деца, сега правим първите си неуверени крачки. Родена съм на границата между световете. Дълго не разбирах защо, но сега знам. Там съм, за да прокарам мост между тях. Това съм аз. Родена преди да пропеят първи петли. Нали тогава се раждат вещиците? В едно малко градче, на границата между две държави. На брега на една могъща река, влачеща тайните си през времето и пространството, незнайно откога. Аз съм тази, която не вярва в парадоксите. За мен те са миражи, предизвикани от недостатъчно развитите ни сетива и от неподходящата точка на наблюдение.  Така че ето ме тук, пред вас. Аз съм вашата вещица. Ако имате смелостта да прекрачите отвъд привидното, хванете ме за ръка! Елате с мен и вижте световете такива, каквито ги виждам в сънищата си. 
Казвам се Яна и съм "преводач" на птиците, вятъра и звездите. Родена под знака на Водолея, аз съм дете на Вселената, свободомислеща и винаги търсеща собствен начин да разбия бариерите по пътя ми. Обичам да тичам, за да "проветрявам" мислите си и после да ги "издишам" върху белия лист, преди да са се задушили в тягостното битие.  Понякога пиша за красотата, за разтварянето на сетивата, за нежността, а после добавям щипка сол в тази иначе бисквитена смес.  Понякога ще ви разочаровам - че празникът си е отишъл преждевременно или животът ни е подхлъзнал като безпощаден кочияш. И точно когато песимистът е на крачка да се превърне в кух вцепенен дънер, аз ще го убедя, че може да преплува небесата. Е, аз не мога да летя, но какво от това? Важното е да убедя читателя си, че той може да го направи. Когато преди повече от десет години ме връхлетя непокорната муза и остави своя огнен отпечатък, се роди книгата ми "Шепа морски камъчета". Това беше само едно плахо открехване на творческото ми Аз, което с времето все повече израства и намира себе си. Постепенно започнах да пиша стихове и така се роди и поетичният ми цикъл "Искри от пясъчното лято". През 2020г. благодарение на фондация „Буквите“ излезе от печат дебютната ми стихосбирка „Девет кръга“. Стихотворенията в нея са организирани в девет цикъла, които проследяват различни житейски състояния и етапи. Книгата беше написана с много любов и макар че от нея струи все още младежка наивност, мисля, че е един добър поетичен старт за мен. Последваха няколко премиери – в София, Стара Загора и Нова Загора. Книгата имаше и множество виртуални представяния.  През изминалата година участвах в различни конкурси и спечелих няколко награди – първо място в литературен конкурс на ЛК „Многоточие“ със стихотворението „Почти“, втора награда в друг конкурс на ЛК „Многоточие“ със стихотворението „Факс от бъдещето“, специална награда на община Нова Загора в национален поетичен конкурс, организиран от Нова Загора; отлично представяне до момента в балканския поетичен конкурс „Mili dueli”. Получих признание от няколко известни български автори, което за мен значи много повече от наградите и грамотите. Вярвам, че със стиховете си мога да вдъхновявам хората.  Но това го правят всъщност птиците, вятърът и звездите. Аз съм само техен преводач.
Пиша от… не знам откога пиша. Буквите научих в първи клас, но и отпреди това измислях истории. Естествено, нашите ме наричаха лъжец и често ми се караха заради тях, но това не ме отказа. Сега се хвалят с мен – „Той е писател“, но всъщност няма много разлика. Аз измислям светове. Чел съм… Какво ли не съм чел. Огромната библиотека от няколко хиляди тома на родителите ми изчетох като ученик. Някои класики не ми харесаха. После като пораснах, ги четох пак… Пак не ми харесаха. Явно четенето ми беше изградило вкус. След това продължих да купувам книги и да чета. Изчел съм повечето нашумели съвременни автори. Имам любими жанрове като фантастиката, но тези книги чета за удоволствие. Другите ги чета, за да се науча да пиша. Защо пиша? В началото пишех, за да изкарам демоните от себе си. После започнах да разговарям с тези демони, те ми разказваха най-различни истории. По-интересните записвах. После започнах и да ги издавам. Издал съм три стихосбирки, с които не се гордея, и два романа за Самотата, които цитират постоянно из Фейса. Но най-много се гордея с книгата си „Пътят на книгата (Как в България да напишем, издадем и продадем книга)".
Фантастиката първоначално ме грабна не като литературен жанр, а ме плени в киносалона, като безчет други от нашето поколение, с първата прожекция на „Междузвездни войни“. Бил съм на 8 или 9, и с излизане от киното след края на филма бях като зашеметен. Някак детският ми провинциален кръгозор на българско пионерче изведнъж пръсна обвивката на инкубатора, където са ни мътили калибрирани партида след партида, и вече след миг заброди до дълбините на Вселената; какви ти червени връзки и бели ризки на фона на мащабите за бунтове и битки в галактиката. Бях екзалтиран (както се бе изразил един от героите в „Хипермерност“ – Теодор Волгин, по повод идеята, която го провокира да създаде своята теория)! Дори сега не мога да си спомня кой е първият фантастичен роман, който прочетох след това. Но често се сещам за един от онова време, тогава направил ми най-силно впечатление, защото по някакъв начин импонираше точно на „Междузвездни войни“. Картините бяха изпълнени с демонстрация на могъщо въоръжение, сюжетът - доста напрегнат, а развоят и краят - непредвидими. „Непобедимият“ на Станислав Лем. И така през тия велики времена с нетърпения очаквах да излезе поредният роман от вълшебната библиотека „Галактика“. 
Анна Кръстанова е обикновена млада дама, израснала в малък град, близко до София, но далеч от хорската злоба и завист. От малка обича литературата, пише от дете. Вдъхновението я връхлетява като цунами, а една от мечтите ѝ е светът да стане по-добър. Тази година тя решава да се запише в Издателския курс на Фондация „Буквите“ с една цел – стиховете ѝ да бъдат видени. Тя печели курс и няколко месеца по-късно дебютната ѝ книга е факт. „Успях ли да се сбъдна?“ е въпросът, който Анна ни кара да се запитаме, а днес тя отговори на няколко наши въпроса.
Катерина Добрева беше едва на 16 години, когато грабна третото място във Втория конкурс „Съвременни любовни романи“ на Фондация „Буквите“ с романа си „Моята надежда, Надежда“. По този начин творбата ѝ спечели правото да бъде издадена. Половин година по-късно Кати е готова да представи себе си и романа си за първи път на 14 ноември в „Малката Будапеща“ – Белослав.
16 – годишната Ива Георгиева е автор на романа „Нарисувай есента в очите ми“. Тя разказва какво са за нея писането и литературата, както и факти около дебютната ѝ книга. Ученичката споделя подробности около заглавието, героите и какво е да се сбъдне мечтата ти. Тя е най – младият участник във Втория конкурс за съвременен любовен роман на издателсво „Буквите“, който спечели с над 1600 гласа.
Разговор с поета Александър Петров за книгата на живота му „Бъди какъвто си!“. В нея са включени 55 стихотворения, по които е написана музика за едни от най-хитовите поп и рок песни на нашето време, изпълнени от групите „Тангра“, „Фактор“, „Диана Експрес, „Сигнал“, Вили Кавалджиев, Кирил Маричков и много други изпълнители.
 Случи се така, че последните 10 години трябваше да усвоя нови умения. Това разшири хоризонта ми още и още. Срещнах се с най-добрите от най-добрите - певци, инструменталисти, диригенти, актьори, режисьори, с благотворителни каузи и кампании, с неправителствени организации, банки, асоциации. Всичко, за което може да се сети човек. Фестивали, премиери, годишнини, общини от цялата страна. Подкрепяхме почти всички и бяхме в ритъма на живота, в окото на бурята. Имам цели тетрадки с телефони и мейли на личности и институции. Звъняха ми 2 години след като вече не бях на дадена позиция, за да ги насоча как да постъпят и с кого да се свържат. Затова и тукашните ми приятели не ме познават като журналист,а като човек чиито вечери минават между НДК и зала "България". Исках да се завърна към това, което съм правила десетилетия, но не бях сигурна дали съм адекватна на новите изисвания на читателите. Те търсят кратки и експресивни форми на изказ, защото и времето е по-забързано, а и предложенията - стотици. Затова се спекулира със заглавия и текстове, които да привличат избора на изкушения читател, слушател, зрител. Евтината сензация не е по моята част, а пък и в повечето медии не предпочитат автори с моето ЕГН. За тях опитът не е важен, а визията или препоръките. Пък и малко грамотният човек е по-манипулативен... Имах късмет, че Актуално.ком обявиха конкурс за колумнисти. Одобриха ме, подписах договор и започнах с писането. Това е един остров за свободна журналистика - няма насоки, няма ограничения, няма пренаписване и редактиране. Има единомислие. 
Димитър Милов е роден на 18 февруари 1953 г. в с. Тополница, община Дупница. Завършил е бизнес администрация в НБУ и международни икономически отношения в УНСС. Автор е на поетичните книги: „Мъжка постеля”, „Тризъбец”, „Поетично букварче”, „Шепот на тополи”, „Кални бани”, „Чудото, наречено живот”, „Избрани илюзии”, „Небесна трапеза”, „Сълза за ангела”, „Благовещение”, „Четирилистни иронии“. „Нежна съпротива“ – избрана лирика, е дванадесетата му стихосбирка. Превеждал е грузински, руски, молдовски, унгарски и персийски поети. Негови стихове са превеждани на руски, грузински, словашки, френски, румънски, турски, арабски и други езици. Съставител и редактор е на редица поетични антологии. Носител е на „Златното перо” за 2005 г. от Съюза на българските журналисти и на редица национални литературни награди, сред които „Георги Братанов” – 2009 г., „Димчо Дебелянов” – 2010 г., „Божидар Божилов“ – 2013 г. и на „Златен век“ –  2018 г. на Министерството на културата. Работи като изпълнителен директор на фондация „Читалище-1870”, която издава най-дълголетното списание в България „Читалище”, на което е зам.-главен редактор. Близо пет години е бил старши специалист – култура в Столична община – район „Средец“. Член е на СБП и СБЖ. Повече от 18 години е ръководител на Литературен клуб при Културен център „Люлин”.
Напролет ще запрегнем дух и кости с молитва или обич оцеляла и пак ще тръгнем. Все по коловоза. След тази наша лястовица бяла.   Петя Цонева е родена в гр. Габрово. Завършва специалностите Приложна лингвистика (английски и френски език), Конферентен превод и Британистика във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, където работи като преподавател. Там тя защитава докторантура и доцентура в областта на английската литература. Има множество отличия в национални конкурси за поезия, сред които „В полите на Витоша“, „Яворови дни“, „Добромир Тонев“, „Пролет моя“, „С море в сърцето – Царево“, където печели първи места. Публикувала е в „Литературен вестник“, „Литературен глас“, сп. „Птици в нощта“, сп. „Везни“, електронните формати „Литературен свят“, Writecraft, „Откровения“ и „Тетрадката“.  През ноември 2018 г. излиза и англоезичната ѝ книга с критически анализи Negotiating Borderlines in Four Contemporary Migrant Writers from the Middle East („Договаряне на граници в творчеството на четирима съвременни писатели-мигранти от Близкия Изток“), публикувана от издателство „Кеймбридж Сколарс“ .  
Признавам — аз съм вещица..., самодива, домашна фея, Алиса в Страната на чудесата или, общо казано, съвсем обикновена жена. Родена съм през Страстната седмица в един дъждовен Велики Четвъртък. И на Тайната вечеря съм присъствала, но съм била много малка, за да помня. Разбрах това повече от тридесет години по-късно, попадайки случайно на един стар църковен календар. Какво означава ли? Все още не знам! Но това обяснява тайните приглушени гласове, забързани стъпки и напрегнатото очакване за чудо, които съпътстват живота ми.  Елица Кръстева е родена през април 1980 г. в Русе, но от 13 години живее и работи във Велико Търново. Пише поезия от дете. По професия е спедитор. Има публикации в пет алманаха „Нова българска литература“: Поезия на Издателство Буквите. А Capella e дебютната ѝ стихосбирка.  Рисува от дълги години в Арт Център — Велико Търново. През ноември 2018 г. е открита първата ѝ самостоятелна изложба „Есенно равноденствие“. Корицата и илюстрираните с туш вещици и самодиви в книгата са създадени от авторката.
Коя си ти? Коя искаш да бъдеш? – По професия съм учител, а по потребност – бард. Съм, когато съмва, когато съм при своите ученици, сред приятели, сред красотата на природата; когато съм песен и сълза от смях, протест срещу грозотата и насилието, пламъче и песъчинка във Вечността… Съм, когато търся думите и мелодиите, които се обичат, когато с малките актьори влизаме в роли и ги изваждаме на сцената, за да сеем добри послания… Искам просто да бъда.
Интервю с Божидара Димова, автор на книгата „Вярно с оригинала”, 2015г. Работи като експерт в отдел „Връзки с обществеността“ в БНР 2010-2013г, гл. експерт Маркетинг „Медийни партньорства” в БНР 2013-2016 г.  Носител на награда за поезия на в. ,,Вечерни новини“ от конкурса ,,Витошко лале“ – София-1987 г. под патронажа на Елисавета Багряна. Получава награда от поетичния конкурс в Разград, под журирането на Станка Пенчева 2015 г. През 2016-2017 г. е завеждащ „Връзки с обществеността” на Сити Марк Арт Център. /старо кино „Левски”/. През същия период се снима в телевизионните сериали „София ден и нощ” и „Съдби на кръстопът”.    Автор на сборник интервюта ,,Жадна следа“ и на биографичния роман ,,Единица мярка“ – 2010 г., През 2011г. издава стихосбирката „Очите на дъжда”, издателство „Фльорир”, а през 2015 г. издава стихосбирката „Вярно с оригинала”- издателство Буквите.   
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Лице в облаците
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси