За (НЕ)умението да се води диалог

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Тази нощ сънувах дядовците си. Седяха на масата в селото на дядо ми по бащина линия и си пиеха виното, както обичаха. Заспориха - в началото се опитваха да скрият явното си раздразнение, но дълго не успяваха да го овладеят. Избухна луд скандал. Това не се е случвало, различни бяха, но се уважаваха. Общ език винаги намираха, макар че единият говореше с родопски диалект, а в българския на другия имаше много румънски думи. Не се виждаха често - живееха в два почти срещуположни края на България, но всяка среща за тях беше празник, започващ и завършващ с прегръдка, а между двете пр


За малките бели в творчеството

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Още не мога да си обясня как са качили стария скрин на таванската, стълбище към нея нямаше. Имаше капандура над терасата и ако някой имаше работа горе, трябваше да подпре подвижна дървена стълба и по нея да се покачи. Вероятно вехтата мебел е била вдигната с въжета още преди керемидите на покрива да бъдат поставени. Това мога само да гадая. Дядо ми, Бог да го прости, преди години си отиде, а да го попитам тъй и не успях, навярно съм се надявал да отгатна сам. Баба не помни, отдавна е било. Възможно е просто да не искам да знам точния отговор, за да остане


За литературния текст като куче

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Чух история за едно много странно куче. Улична превъзходна, бездомник, който една вечер се завъртял покрай входовете на един голям жилищен блок. Изглежда сетивата му били изострени до толкова, до колкото е възможно да изостри само бореща се за живота си душа. И този окаяник на природата и цивилизацията разбрал, че точно там е мястото му. Останал до сутринта и не само до сутринта, опознал бързо живущите в блока. Като портиер заставал на едната страна на вратата и допускал с въртене на опашката само тях, на други леко проръмжавал, а трети - в чистотата на ч


За (НЕ)умението да се води диалог

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Тази нощ сънувах дядовците си. Седяха на масата в селото на дядо ми по бащина линия и си пиеха виното, както обичаха. Заспориха - в началото се опитваха да скрият явното си раздразнение, но дълго не успяваха да го овладеят. Избухна луд скандал. Това не се е случвало, различни бяха, но се уважаваха. Общ език винаги намираха, макар че единият говореше с родопски диалект, а в българския на другия имаше много румънски думи. Не се виждаха често - живееха в два почти срещуположни края на България, но всяка среща за тях беше празник, започващ и завършващ с прегръдка, а между двете пр


За малките бели в творчеството

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Още не мога да си обясня как са качили стария скрин на таванската, стълбище към нея нямаше. Имаше капандура над терасата и ако някой имаше работа горе, трябваше да подпре подвижна дървена стълба и по нея да се покачи. Вероятно вехтата мебел е била вдигната с въжета още преди керемидите на покрива да бъдат поставени. Това мога само да гадая. Дядо ми, Бог да го прости, преди години си отиде, а да го попитам тъй и не успях, навярно съм се надявал да отгатна сам. Баба не помни, отдавна е било. Възможно е просто да не искам да знам точния отговор, за да остане


За литературния текст като куче

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Чух история за едно много странно куче. Улична превъзходна, бездомник, който една вечер се завъртял покрай входовете на един голям жилищен блок. Изглежда сетивата му били изострени до толкова, до колкото е възможно да изостри само бореща се за живота си душа. И този окаяник на природата и цивилизацията разбрал, че точно там е мястото му. Останал до сутринта и не само до сутринта, опознал бързо живущите в блока. Като портиер заставал на едната страна на вратата и допускал с въртене на опашката само тях, на други леко проръмжавал, а трети - в чистотата на ч


За прекалено високите токчета и стилистики

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Харесвам високите токчета и дългите стройни крака. Харесвам ги. Естествено е, не съм изключение, а част от скучното правило. Към чудачеството имам малко по-особено отношение. За разлика от повечето хора, които гледат на чудачеството като на нарушение на нормите и благоприличието, аз обикновено високо ценя всяко чудачество и съм изповядвал неведнъж това във всевъзможни писмени форми.Конкретното съчетание между високи токчета, стройни крака и чудачество обаче ме изпълни с един критикарски присмех, който по принцип ми е чужд.Видяхме я малко след здрачаване, придвижваш


За душата като антикварна книжарница

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Обичам да си представям съзнанието, като пространство и форми. Опитвам се да опиша това на героите си: като гори, крепости, затвори, самотни плажове, градини със странни цветя. Тук изобщо не съм оригинален и първият пример за подобно образно представяне на вътрешния ни цвят, при това в случая, който ще спомена, става въпрос и за описание на интелектуална техника, е в една от любимите ми книги: "Ханибал".Томас Харис описва разсъдъка на главния си герой като огромен замък с много крила, пищни зали и безброй кулоари. Възприемал съм по сходен начин ума на всяка интелектуално


За един отзив, който много ми повлия

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Първо прочетох отзива, после произведението. Авторът на отзива: анонимен. И сега думите му ще получат част от онази популярност, за която навярно този човечец цял живот само, само ще си мечтае. Отзивът беше следният: "Простотия до шия!" И в този миг този човек - този никой, свърши за възпитанието на душата ми почти толкова, колкото и автора, за който беше предназначен отзива му: "Простотия до шия!" До този ден преживявах подобни отзиви зле. И сега им обръщам много внимание, повече, отколкот


За Кафка, магарето и знака

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Не бях голям. Мислех си, че съм открил четивото на възрастния и то е криминалната литература. Изчетох всичко, което можеше да се впише в жанр криминален на Едгар Алън По и Артър Конън Доил, всичко преведено на Агата Кристи, Джон Диксън Кар, Морис Льоблан. Намерих стари брошури на почти непреиздавания по времето на развития социализъм, ултра популярен по света Едгар Уолес. Постепенно преминах на Жорж Сименон, Реймънд Чандлър и на един дъх глътнах трите преведени тогава книги на Джеймз Хадли Чейс. Мислех си, че това ще остане единственото че иво до края на живота ми, просто бях


За белязаните

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Уволниха един учител. За това, че е посегнал на ученик. Звучи редно, ако се премълчи другата страна на историята. Че ученикът е криминално проявен, че е хвърлял предмети от прозореца на улицата и е подлагал живота на случайни минувачи на риск. И още много други малки подробности, които няма да ми стигне мястото да изброявам, а и има ли смисъл? Повече от ясно ми е каква е била ситуацията и имал ли е човекът избор да постъпи иначе, без да изгуби достойнството си, а и да опази сам себе си. По-важно е какъв е той, а не какъв е този средностатистически гамен, заради когото изгубва


За библиотеките на бъдещето

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Нека да започна така: това ще е библиотеката - такава, каквато мечтая да е, а не такава, каквато най-вероятно ще е. Ще опиша само детския й отдел, защото става въпрос за бъдеще, а съзнателно или не, сред първите ни мисли винаги има такива, които свързват бъдещето с децата. Интериорът ще е различен за всяко дете. Строго индивидуален, подхождащ на емоционалността му. Триизмерната картина, в която ще се намира детето, ще се настройва за наносекунди от мозъчните му импулси, от емоционалните вълни и ще отговаря на търсенията и усещанията му. Едно ще се озове в градина с фонтани и б


Отново за библиофобите и библиофобията

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Сега искам и аз да ти кажа нещо. От много ученост никой не е станал щастлив. Освен това няма ''учени'' места за всички хора, а някои (т. е. повечето) трябва да са изпълнители - работници на конвейера, продавачи, готвачи, стругари, камериерки и пр. И я си представи, ако държавата се впрегнеше да изучи всички до ниво доктор на науките? Какво щяха да правят тези доктори? Да стоят безработни, защото няма работа за тях, или да работят нещо под квалификацията си? И в двата случая няма да са щастливи. Затова на Запад много умно са измислили, че е най-добре да се изучат само тези 20-3


Четенето - най-силният стимулатор на въображението

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Все още не е открит, и най-вероятно няма и да бъде открит, толкова силен и масов стимулатор на въображението, какъвто е четенето. Разбира се, ако става въпрос за безвреден, даже полезен стимулатор. Спорно е дали увреждащите стимулатори на въображението, каквито са алкохола и наркотиците, са по-силни, или са само по-лесни за употреба. При всички случаи те просто стимулират, без да развиват въображението. Напротив: то става зависимо от тях. Затварят го в необходимостта от употреба, което е началото на края на едно въображение.  Истински щастливци са тв


За премиерите на бъдещето

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

А какви ли ще са премиерите на книгите в бъдещето? Много е вероятно срещите на читател с автор да са виртуални. Или предимно виртуални. Тук удобството и физическите възможности ще имат решаваща роля, а всички виждаме накъде се развива светът. Както електронната книга е наследила черти от вековните традиции на хартиения носител, така и тези виртуални премиери ще приличат много на провежданите до сега. Говоря обаче за времето, а то едва ли е далечно, напротив, смятам, че по-скоро ще е близко настояще, а не бъдеще, когато виртуалната среда ще се развие дотам, че ще можем да сме ч


За книгите и премиерите

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Когато колонката излезе, премиерата ще е минала, но засега все още ми предстои. Вълнувам се, разбира се. Тихо, но се вълнувам. Нищо, че премиерите в живота ми са може би трицифрено число. Няма как - и да не искам, припомням си неща - дребни, съществени и маловажни детайли от преди, по време на премиерите и след тях.  Идва ми наум една лична бележка, писана от безспорен ерудит с афинитет към изкуството, читател от женски пол, криещ по една или друга причина действителната си самоличност и ползващ сравнително добре познат в българското блого


За стаите без прозорци

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Снощи написах в "Гугъл" думичката "интериор". Кликнах върху "изображения", защото ми трябваше точно това. Картинките не ме изненадаха. Наясно съм в какъв свят живеем. Приемам го такъв, какъвто е. Отдавна нямам намерение да го променям. Нито да променя себе си, защото и това не мога. Нищо, че често не откривам място в него. Въпреки това изпитах едно тягостно усещане. Не обида. Пораснах, съзрях, укрепнах. И честно, не съм нещастен. Напротив: щастлив човек съм, при това много. Иначе, преди години гледката би ме обидила. Какво видях? Простор и красота. Уют и


За казването и мястото му

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Ако имах още сто тела и двеста ръце, дори да бях само с тези си две очи, две уши и две ноздри и уловях само онова, което улавя единствената ми кожа, щях навярно да напиша всичко, което имам да напиша, вълнуващо впечатление е, което има право на своите думи. Открило ги е и ги е изрекло в мен. Почувствал съм ги по върха на пръстите си и ръката ми е била готова да ги напише, но на други е бил редът. Искрите или идеите преди всеки от разказите ми са като сперматозоидите. Стотици хиляди са се втурнали към целта, но само един я е достигнал.


За някои поети и виртуалната реалност

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Една подрастваща невинна хубавица, живееща в провинцията. Задушава се в твърде тесния за нейните разбирания и чувственост кръг. Чете ден и нощ, по този начин бяга от реалността и се чувства истински жива. Става неусетно - увлича се от набиращ славата си поет. Пише му и после дълго чака отговор. Получава го и пише отново, отново й отговаря. Все по-емоционални стават писмата им, все по-нежни думите им. Само че поетът не е чувствителната душа, за която й се представя. В действителност той е един амбициозен човек, майстор на дребнавите сметки. Дори не й пише самият той, а на


Творчество и актуалност

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Вчера бях на опелото на двадесет и две годишно момиче, убито от маршрутка в Студентски град. С майка й работим заедно. Много чувствителна, но и много смела жена. И едва сега разбрах силата, която й дава смелостта да напише много от материалите си. Малко по-късно говори по телефона с колеги в редакцията. Между всичко, което каза, бяха думите: "Това е лична трагедия, за семейството и близките, но може да се случи на всеки и за това трябва да има справедливост." Иначе е жена, която плаче на красиви стихове и трепери, когато говори за някой от разказите ми. Говори много емоц