Гайтани вежди, снага топола

Последни колонки

Линейно ли е времето щом ги има спомените, които ни връщат назад и се опитват да определят живота ни напред? Като тежък товар или крепки криле, спомените лежат върху плещите ни, готови да ни понесат. Нагоре или надолу? Ако ще е надолу, по-добре да ги оставим да избледнеят и да позволим на изобретателния си ум да ги пренарежда до неузнаваемост. В интерес на истината, спомените не са факти, а нашите субективни тъ
В тежко време живеем. Днешните дни много ми напомнят на началото на прехода, преди трийсет години, когато обществото беше разделено на  фили и фоби, само че тогава бяха БСП и СДС. Развяваха се сини и червени знамена, даже помня, че се говореше, че хората се развеждали. Доста крайно, сега само се разприятеляваш във фейса и ти е мирна главата, врагът е далече от погледа ти и поне спира да те дразни. Усещанет
В повечето случаи се получава така - седиш си най - спокойно и кротко, забил нос в монитора; слушаш някаква (каквато, и да е) музика и в един момент получаваш Велико прозрение. Даваш с десен бутон на мишката, създаваш нов документ и пръстите заиграват по клавиатурата. Без да знаеш от какво точно се е зародила моментната ти муза, но и без да те интересува особено, ти просто пишеш. Не те вълнува дали някой ще прочете написаното, още по - малко пък те вълнува дали някой ще го хареса. Ти просто искаш, защото изпитваш нуждата да пишеш, да излееш всичко, или
Привет, Хабиби! Ти горе – долу как си? Летиш ли като волна пеперуда? Надявам се че си добре, но ще се оправиш! Само внимавай, че батальона се строява, зайците реват, да няма после две очи разплакани и стари рани. Положението е 4,4,2 – пий си ледената ракия с шопската салата и не питай тигъра дали има пари. Той е и ловец и рибар и нали знаеш на кого, какво е правил. Ако откриеш поне 5 заглавия на поп
Всяка история е история за любов. Или липсата на такава. „Нощ в Лисабон“ не прави изключение. Ремарк ни среща с двама странници в португалската столица, които разполагат само с няколкото часа на нощта, за да изговорят радостите и тревогите на живота си в началото на Втората световна война. Всъщност, разказва само единият, другият просто трябва да слуша. И сякаш за да затвърди убеждението на читателя, че да бъдеш изслушан е един от най-скъпите дарове, разказващият предлага нещо безценно в замяна.

Да бъдем мъдри

Валс Волокина
Здравей, скъпи читателю! Как си днес? Денят ти добър ли е или не чак толкова?  Мъдрите хора казват, че не е важно какво ти се случва, а как го възприемаш. Добре, днес опитах да бъда мъдра. Денят ми започна като всеки друг - с кафе и ходене до магазина. Станах рано и набързо по списък купих всичко необхо
Чакането... Онзи момент между „вчера” и „вдругиден”. Вечно забързани и неприлично нещастни; безизразно загледани в сивотата, която надничаше иззад витрината, подканвайки ни да се приближим още малко само, и само, за да ни погълне в оная черна дупка, която оставяше след себе си нищо друго, но тишина. Сладко-нагарчащо чакане с лек привкус на морска сол. Усещане, което взривяваше сетивата, разпръсвайки ги на милиарди съставни части из Вселената.   “Пиша, за да разбера тайната на човешкото същество и най
Привет, драги читателю. Днес разбрах защо, обикновено, след сърцераздирателна и тежка раздяла с принца на мечтите си (вече – мръсно говедо), жените прибягваме до така греховния, вкусен, топящ се в устата и лепящ се по задните части, царят на десерта – шоколад. Ами, то си имало безброи причини. И не, не е лакомия, защото шоколадът се прави от какао, какаото е растение, а растенията са здравословни. Точка. Ето ви реални причини: Шоколадът е сладък, без значение на колко години е, дали е рус или синеок. Дори не е необходимо да се къпе. Шоколадът никога не м
1. Имате своите пет минути слава. Не повече. След петата минута всички се разсейват. Затова си подгответе реч, тренирайте я. Извадете от нея всякакви излишни благодарности. Целта е една – да продадете! Ако имате книга – рекламирате нея. Ако в момента нямате нищо издадено – рекламирате себе си. 2. З

Колко много е „много“

Богдана Калъчева
Обичаме да преувеличаваме. Все имаме много работа, децата много ни ядосват, вечерята много ни харесва, много сме влюбени… Колко много всъщност е „много“? Прагът е различен за всеки. Важи за болката, разочарованията, любовта и всичко останало. Усещането за недостиг или прекомерност е индивидуално и определя колко сме готови да дадем от себе си, за да получим това, към което се стремим. От този
Животът – серия от запомнящи се и някои не чак толкова запомнящи се моменти (както не веднъж съм казвала, и както ще продължавам да казвам).   “Пиша, за да разбера тайната на човешкото същество и най – вече противоречията на човешката природа, и начина, по който могат да се преодоле
Само за мъже! Как да бъдеш по – добра половинка. Привет, драги читателю! Ако заглавието е привлякло вниманието ти, то несъмнено имаш нужда от помощ. Уточнявам – тук си, за да ти помогна да бъдеш по – добра  половинка, а не по – добраТА. Защото няма начин! Нали схващаш разликата? Ами, надявам се! Векове наред човечеството  се стреми  да разбере какво искат жените. Всички направени изследвания, референдуми, изписани книги, философски реферати и постове във Фейсбук стигат до следното заключение – угодия няма! Но, от опит глава не бол

Една жена на 38… чете

Богдана Калъчева
Влизам в категорията на нарочените за опасни жени - онези, които не се притесняват да си казват годините. Не само че не се смущавам, даже нескромно се хваля, когато дойде време да прибавя още към личния си актив. Именно така виждам отминалите години -  натрупани (под формата на знания, умения и опит) ресурси. Що се отнася до четенето, ето какво проумях. Да се оправдавам какво и как чета ли? Вече не. Не се
От известно време насам този въпрос занимава съзнанието и обкръжението ми, и реших, че събота вечер е една чудесна вечер да седна и да помисля, да попиша. Защо си падаме по мъжкарани? Въпрос, който вълнува нежния пол и в частност тези, които харесваме представителите на същия този нежен пол. Говорейки за себе си, защото няма как да говоря от името на женското съсловие харесващо жени: лично аз първо правя контакта очи с очи. Ако се осъществи цялото ми същество започва да търси контакта душа-характер-личност. И паснем ли си вече там, то тогава останалото идва в последс

Носете благи вести

Татяна Николова
Здравейте, мили ора! Много ми е драго да ви пиша един ден след големия празник Благовещение. На тоа ден знаете, ангел е долетел при Божиата макя и ѝ е рекъл, че по волята на Господа че зачене и че роди сина Господен, кой че спаси ората от греха и порока. Като дойде тоа ден и като почнат у „социала” да се врътат едни картички с пожелания за здраве, за добри вести, за много добрини. Това  е
            Привет, драги! Днес съм в настроение за издаване на тайни и с радост ще споделя, макар и малкия си опит като майка (почти 5 години, ама то това си е 1/20 век) или по –точно – съвети и трикчета за всички жени с титлата „мама”, защото и ние сме хора... Татковци, не, че ви пренебрегвам, но не зная как по – лесно да бъдеш татко. За вас ще се погрижа следващият път.             Няма да изпадам в сърцераздирателни монолози, колко прекрасно

Да полудееш от любов

Богдана Калъчева
Знаете ли историята на Адел Юго, най-малката дъщеря на писателя Виктор Юго? Невъзможната ѝ любов към лейтенант Албърт Пинсън я докарва до лудост – в прекия смисъл на думата – и я обезсмъртява – състоянието, в което се намира, остава в психиатрията и литературата под името "Синдром на Адел". Струва ли си да се посветиш на друг човек с такава патологична отдаденост, че животът ти да загуби смисъл без него? Изглежда, че дори през далечната 1854 г., когато подчинената роля на жената в обществото е била факт, сляпата и безусловна любов не се е оказала достатъчна,
„Успях да заменя хора почти незаменими и да забравя незабравими. Разочаровах се от хора, в които винаги съм вярвала. Имах и все още имам истински приятели. Бях обичана, но и нежелана там, където най – много съм искала да бъда... Научих се да прегръщам живота, да живея със страст, да губя с класа, да обичам и да продължавам със смелост, защото животът е за тези, които са смели!“, прочетох в интернет пространството.
Днеска викам да си поприказваме за поезиата. Щом сте тука, сигурно обичате стиховете. И ка да ги не обичате, като они се нижат из струнете на душата като песна. И я обичам да чета стихове, па, и да ги пишем. Кога чета, нещо у мене пририпва. А кога пишем поезиа, направо се разтапям и летим кади некво друго измерение. И ако ме питате кое е това измерение, я че ви речем, че немам никаква идея, некаде у некъв приказен свет, кой си почива негде у душата ми. Седим и си мислим, че ората кои са докоснати от римите, имат многу голема душа, сакат или са сакали като минички да летат из облацет
Много пъти сме чували, че мълчанието е злато, нали? Чували сме, ама … де да беше истина. Колко ли богати хора щеше да има… или бедни… Но аз се питам: “Е добре де, нали монетата винаги има две страни. То тогава говоренето какво е?”. Ако мълчанието има цена (злато), то обратното - говоренето няма.  (Сигурно затова всички говорят, викат, дори без да се изслушват) Искам да кажа, че не струва нищо. Особено това – бръщолевенето, колкото да кажеш нещо. Или това – мърморенето, колкото да опонираш на някого, макар и без смислени аргументи. Ил
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Лице в облаците
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси