Искате да издадете стихосбирка?От утвърдено издателство?И ако може, да не плащате?Нищо по-лесно от това. Чрез конкурса, който ще обявим от 01.02, мечтата ви може да стане реалност.
Писането на поезия, съвсем като писането на проза, изисква редакции, а ние, авторите, следва да бъдем първи редактори на собствените си творби.
Когато идеите започнат да се появяват, най-важно е всичко да бъде записано. На този етап няма място за колебания и самокритичност, а само за действие. Щом приключим, редно е да оставим написаното настрана – за няколко часа или пък няколко дни. Когато се върнем към
Не мога да го осъзная още това, възпитавали са ме през годините, че книгата е ценност. Реално вече не е така. Не само защото никой не чете. Не се чете по-малко. Но книгите ги има и на други носители и самото книжно тяло /особено ако си е стандартно с мека корица/ не представлява някаква ценност.
Редовно ми търсят дом за стари книги. От ония славни години на книгоиздаването 1960-1990
Таа седмица целиот Фейсбук загърме от благодарности. Я толко не съм видвала наживо никогаш. Но по компютера е лесно да благодАриш на ората. Съга нещата се засилиаа, оти отбелезахме дена на таа дума.
А знаете ли, че он е станал световен ден? И я си мислим, че требва да има такъв ден, оти да благодариш е убаво, ама кога го прайш с целото сръце и душа. А кога само си мънкаш изпод нОса „благодАра”, що т
Литературата е онази част от живота, или поне от този на читателите, която е изпълнена с приказна магия. Четейки книга се пренасяме в един различен свят, далеч от рутина, проблеми и заобикалящия ни свят. Зад тази книжна магия обаче, често забравяме, че се крие някой автор, положил огромно усилия, труд и много безсънни нощи за да напише своя роман, който държим в ръцете си. Всеки автор заслужава похвала за своето творение, независимо дали на нас ни харесва или не.
Чували ли сте за принципа „Изяж жабата“ на Брайън Трейси? Ако сте от хората, които отлагат задачи, защото не си представят как рано сутрин захващат нещо тегаво, време е да се замислите. Идеята е проста – започнете деня си с най-неприятната задача. Едно на нула за вас в битката с пропиляното време! Каквото и да правите нататък, ще ви се струва като детска игра и ще се случва сякаш от само себе си!
Не съм писал досега надгробно слово.Дори и на гроба на майка мълчах. Не знам какво се казва в подобни случаи.Вчера от нас си отиде една самодива. Много добър човек, красива млада жена и много талантлив автор.
Винаги съм се питала оти едеме толко много по празници. Па, цела годин тоа народ гладен ли седи?!
Па, да ви кажем и я не съм изключение от общото. Още не е дошла Нова годин и вече съм с три кила нагоре. Да, за таа годин имам предвид и за сека минала. Е, отдека идат тиа кила? Па, я по принцип не одим гладна. И не вервам тиа ора, що изкупуват магазиньете, и они да са гладни.
Всяко пътуване е като приказно пътешествие, на което освен тялото поема и нашият дух. Плануването, чакането и проучването в трепетно очакване на денят в който ще поемем към нова, мечтана дестинация е истинска наслада за душата. Винаги се стремим да улесним този процес, но често се случва да забравим нещо, ако е паста за зъби, няма проблем, ще си купим, но има няколко много важни неща, които е добре винаги да носим със себе си по време на път – без значение дали е за 1 ден или цяла седмица.
И най-способните и упоритите сред нас постигат малко, когато действат сами. Възможностите наистина са неограничени, когато имаме зад гърба си армия от поддръжници. Тези, които са го разбрали, съзнателно и методично събират своята войска.
Какво и на кого каза днес, за да го спечелиш за каузата си?
Нещата с издаването на книги са прости.
Книгоиздаването е бизнес, а продукта на този бизнес се нарича Книга. Да не се бърка с текст! (той е част от литературата).
Този продукт трябва да бъде съобразен с нуждите на пазара, оформен по начин, по който ще привлече вниманието и промотиран по работещ ме
През последните десет години (откакто Фондация “Буквите” се позамогна финансово) голямата награда в нашите конкурси е издаването на книга. Анализирахме случващото се през годините обаче и установихме, че може би това не е най-добрият вариант авторите да бъдат отличени.Многократно съм обяснявал, че работата по една книга започва с написването ѝ, а не завършва с него. Никога не сме имали за цел просто да отпечатаме една книжка, а сме се стремяли да обучим авторите какво трябва да правят, как да се държат на сцена и пред камера, да ги направим известни. Оказва се, че по
Кога бех малка чеках Дедо Мраз (нали едно време така го думаха и он идеше на 31 декември срещу 1 януари) цела нощ. Подпирах се около елхата цела вечер, докато не заспа и наште не ме занесат на леглото. А заранта миришеше на меденки с канела и зеленина от елхата. И я рипах, и бръже тичах да видим верно ли има и за мене подарък. И се питах как Дедо Мраз улаза, като немаме комин. Нали живеех у блок. Ама, наште ми думаха, че там, къде нема комини, улаза през терасата. Абе много е добър у таа си дейнос, кога треб