Обичай ближния, както самия себе си
Камелия ИвановаВчерашната колонка беше посветена, къде сериозно, къде с чувство за хумор, тоест, с истинска ирония, на... кризата. Онази, която от всякъде се опитват да ни накарат да почувстваме, да усетим, да приемем. Онази, която може и да е дошла и у нас, макар да нямаше никакви обективни причини България да влезе в списъка на страните, пряко засегнати от световната икомическа криза. Онази криза, за която само слушаме, но не можем да познаем, ерго да намерим начин да излезем от нея. И тази колонка ме провокира да се замисля за една друга криза - реална, осезаема, несвършваща... не ми се и
Раждат се звезди...
Камелия ИвановаОтминаха празниците за този месец. Първи март, трети март, осми март. Едни ги празнуват, други ги отбелязват със съмнение и насмешка, трети ги почитат. Аз, определено не съм от тези, склонните към насмешка и отричане. И обичам празниците. Най-вече подготовката за тях. Но напоследък не успявам да им се насладя. Често заради заболяване на тялото, а понякога и заради душвено такова. Не че те не са свързани, напротив. Исках, макар и следпразнично, да напиша една празнична колонка. Впуснах се в търсенето на добрата новина... И ударих в стена от... "убитата Радостина", "паднал клон
Доброто надживява и смъртта
Камелия ИвановаДобрите хора си отиват рано, а лошите остават на банкет. (Ивайло Диманов) Тази колонка я мислих много дълго и тя няколко пъти смени темата си. Мислех си, преди няколко дни, че ще занимая вниманието на четящите с възпитанието или по-скоро с липсата на токава. Почти като продължение на колонката на Богданов и Аля, само че по друг повод. Нещата се случваха на улицата, в ден, отдреден за почит. И не просто на улицата, а точно пред паметника на Апо
Без думи
Камелия ИвановаЕдни дни са ми дошли... Пълни с напрежение, с досада често, сякаш са се наговорили кой от тях може да направи така, че да се чувствам най-зле и да ме засипе с въпроси... Не че не обичам въпросите, не че не ми е огромно удоволствие да търся отговорите, напротив! Но не и от онзи тип въпроси, дето само тревожат съня ти, не ти дават покой, а отговорите им... ами те просто нямат такива. Пък и да имат са от отговорите, които нито пораждат нови въпроси, нито ти дават нещо. Като цяло - безсмислено, безцелно и мъчително. А пък се оказа, че колонката била номер три
Не разваляй моето днес с мисли за утре
Камелия Иванова„Не разваляй моето днес с мисли за утре" - вълчи съвет към образован, духовен и обучен човек. Книгата, която четох, не е нито от най-интересните, нито от най-стойностните, нито е точно от тези, които ми харесват на мен. Но, както обичам да повтарям, ако човек е с отворен ум и открито сърце, винаги ще си намери онзи ред в една книга, който е написан точно за него. Може би, не само за него, но е неговият ред. Сякаш авторът се е протегнал през пространството, а често и през времето, и му е прошепнал в ухото това, от което той, читателят му, събеседникът му, има най-го
Първият бал на книгата
Камелия ИвановаНадпреварата кой е по-, по-, най-, обхванала целия ни обществен живот, не подмина, пък и май никога не е подминавала българската литература, по-точно дейците й. И в тази надпревара онези, които би трябвало да бъдат коректив, да бъдат устои, да задават посоки и да утвърждават критерии, забравят защо, всъщност, се създават произведения, защо се издават книги, защо се правят представяния. Вместо празник, премиерите се превръщат в надцакване кой какво може и най-вече в това да покаже колко другите са некъдърни. Вместо книгата да се докосва с очакване, да се разгръща с отворено сър
Между Тангра
Камелия ИвановаКолонката ми, която не успя да се случи поради ЧЕЗ, трябваше да е посветена на премиерите. И все още е - стои си на компютъра ми и чака да бъде публикувана. Мислех, че ще го направя днес. Но... днес е един такъв ден - между Рождество и очакване на новото. Новата година, поне по-голямата част от човечеството, натоварва с нови надежди, нови очаквания, нова вяра, че тя, тази нова година, ще е по-добра, по-светла, по-благодатна... Та как на ден като днешния да пишеш за премиери и да споделяш мислите си защо, аджеба, правим тези представяния - на себе си, на думите си, на душата си
Разбъркани мисли
Камелия ИвановаДали защото тези дни бяха на избори - местни и не само, дали по някаква друга причина, не знам. Но от няколко дни мислите ми се въртят около думички, чиито корени са все свързани с вяра. А, може би, защото този месец е месецът, в който преди сто години се е родил човек, завещал ни едни от най-красивите думи за вярата, за която, поне за него, „бронебойни патрони няма открити". И навярно, за него и в неговото време не са били открити такива патрони. В наше време, струва ми се, някой откри и тези патрони. Но не около патроните и вярата се въртях
Има ли къртицата очи
Камелия ИвановаОтминават празниците. Добре е, че и делниците отминават. Идват нови... И отново. И не зная някъде между тях остава ли ни време да се замислим или поне да се докоснем един до друг. Да се усетим. Да си зададем въпрос, камо ли въпроси. Да потърсим ако не път, то поне посока. Навярно всички помните колко много въпроси вълнуват детското съзнание. А уж, ние, възрастните, сме тези, дето са орисани да мислят, да осъзнават и да носят своите отговорности. По ред причини днес така се случи, че събитията бяха достатъчно благосклонни към м
За изборите
Камелия ИвановаОт събота, та до днес, през тези дни явно на нас, пишещите колонки, ни се споделят все неща за човека. И човешкото. Като започнем с темата, повдигната от Ила (за мястото на всеки един от нас и за приемането и разбирането), ягодово прелетим през темата за сутрешните ритуали, които ни карат да се чувстваме истински себе си и живи (на Лариса), през почти по Вапцаровски звучащата тема на Цефулес за чудесата и откриването, та да се стигне до темата на Стоян за остаряването и за изборите, които ние сами правим... Та и аз - за изборите, които правим, си мисля тези дни. За това как са
Обичам бардовете
Камелия ИвановаОбичам бардовете. Обичам и китарите им. Може би, защото песните им често ме карат да се замислям, а струните докосват душата ми по един особен начин. Разбира се, имам любими бардове, имам и любими песни. И, разбира се, част от тях са любими и на други, а част са си лично мое откритие. Толкова мое, че дори и авторите им не знаят какво точно ме е докоснало и дори и те не виждат в песента си това, което виждам аз. Напоследък често си мисля за една песен на Красимир Първанов. Е, текстът е турски, мелодията на Краси, но тази песен е толкова истински негова, че не мога да си п
Час по литература
Камелия ИвановаНякога, в училище, много обичах часовете по литература. Но само някои от тях. Други много ме дразнеха и не разбирах смисъла им. Онези, в които се налагаше да отговаряме на разни въпроси, да се опитваме да обясняваме какво, аджеба, искал да каже авторът. Та, нали, той е казал, каквото е имал да казва. Какво има ние да ровим, да пишем, да се питаме, че дори и да търсим, откриваме, описваме разните му похвати, с които бил постигнал основното си внушение. И до скоро, ама съвсем до скоро, като пример за най-голяма тъпотия давах онзи въпрос, който се надявах да е отпаднал, но се ока
Като ехо е душата ни
Камелия ИвановаКато ехо е душата ни. Съществува, има я, но е няма. До момента, в който славей запее в гората или пък ручей заподскача по камънаци. Жива е, нещо в нея шепти, но е няма. Не можеш нито да я чуеш, нито да я усетиш. До онзи миг, в който някой прошепне: „Обичам те". „Обичам те, обичам те" - повтаря душата и става светла, голяма, пееща. Или „Боли" се чува някъде сред гънките на планинатата и душата се свива, защото дори и ехото трудно повтаря тази дума. Звук и трябва на душата ни, гърмове да падат, клони да се отронват, листа да летят по вятъра. За да повярва в себ
Интернет - свобода и отговорност
Камелия ИвановаИнтернет е особено пространство, с почти безгранична свобода - на мисълта, на действието, на бездействието. И когато тази свобода е анонимна, тогава много лесно се забравят няколко основни неща. Първо, че неотменна сестра на свободата е отговорността и че, за да си свободен, първо трябва да си се научил да си отговорен. Твоята свобода да бъде свобода обща. Твоята свобода да не поробва (духом, тялом, мисловно) свободата на другите. Изявата ти би трябвало да води другите към нови пространства. И тази изява трябва да бъде почтена и честна. Иначе... иначе се създава образ, к
Родът на Левски
Камелия ИвановаГреда в окото на историята Левски в историята. Род и семейство Димитър Фроложки Етимологията на понятието "история" на всички би трябвало да е пределно ясна. Малцина са онези, които провокират същността й не като историография, а като философски дискурс. Епистемологичното представяне на думата (категорията) "история" обаче дава плавни и рязки облитания над духа и материята. Приемаме, че наистина думата (ιστορί&al
За великанската любов
Камелия ИвановаОбичам бардовете. Обичам и китарите им. Може би, защото песните им често ме карат да се замислям, а струните докосват душата ми по един особен начин. Разбира се, имам любими бардове, имам и любими песни. И, разбира се, част от тях са любими и на други, а част са си лично мое откритие. Толкова мое, че дори и авторите им не знаят какво точно ме е докоснало и дори и те не виждат в песента си това, което виждам аз. Напоследък често си мисля за една песен на Красимир Първанов. Е, текстът е турски, мелодията на Краси, но тази песен е толкова истински негова, че не мога да си предста
Понякога приказките са реалност
Камелия ИвановаНе, не беше от времето, в което живеехме. Беше си от хората. Пък знам ли, може и от времето да е било. Но не за времето, а за училището ми е думата. И не за самото училище, а за учителите ми. Всъщност не е точно и за тях, а за онова, но което те ме научиха и което ми дадоха, в което повярвах, заради тях. Не зная дали те наистина вярваха, че приказките и чудесата могат да се постигнат, но направиха така, че ние да повярваме в тяхната вяра и тя да стане наша. Имах рядко срещания късмет начален учител да ми е мъж. При това мъж - артист. В съвсем широки
Такава съм, каквато съм - Вислава Шимборска
Камелия ИвановаСветът се прости с голямата полска поетеса, журналистка, фейлетонистка, носителката на Нобелова награда за литература Вислава Шимборска. (1923 - 2012г). Вислава Шимборска е една от най-интересните артистични личности в следвоенна Полша. Признава, че в началото е обичала човечеството като цяло. Но преминавайки през всичките превратности на войната и соцреализма, постепенно стига до убежде
Нещо като продължение - да покажем, че можем да бъдем заедно
Камелия Иванова„Страх ме е." Написа Иван Богданов. И мен. Но не от това, че литературните сайтове забравиха за същността си - литературата. С или без тях българска литература ще има и тя ще е това, което трябва да бъде една литература. Защото носи в себе си енергията на рода, поколението, вековете. Защото е обречена да съществува и да бъде опора и смисъл. Ще изпада в кризи, ще се въздига и отново ще пропада, но ще я има. И без нас. И въпреки нас. Това, което мен силно ме притеснява е, че независимо от полаганите от нас усилия, независимо от различните стратегии, трудно изграждаме
Морето плаче днес... - Пламен Ставрев
Камелия ИвановаМорето плаче днес... А небесната маса е все по-пълна. Около нас става все по-празно. Казали са старите българи - „по светли дни ни оставят светлите хора, за да отидат при Бог". А Бог е добър... „Бургаският музикант, композитор и певец Пламен Ставрев е починал в четвъртък вечерта, 15 декември, предаде сайтът BurgasNews, позовавайки се информация на негови приятели." - „Дневник". Вероятно от инфаркт... Не искам да си мисля за загубата и за новото празно място около мен. Искам да си спомням хубавите мигове и д



