За уроците на историята и Балканите
Илияна Каракочева /Ина Крейн/Поражението за един винаги е победа за друг. В историята всичко е дихотомно, макар да казват, че тя е истината и нищо по-малко. Замислям се за най-черните страници в българската история. Те всъщност са най-светлите в историята на нашите противници. Главорезите в нашето минало са национални герои за други етноси. „Когато фактите говорят, и боговете мълчат". Зависи кои факти и кой ги анализира. Защото „ Истината изглежда различно от различна камбанария." На Балканите ис
Зад завоя – розов слон
Илияна Каракочева /Ина Крейн/Всеки шофьор знае, че зад завоя може да ви чака изненада - особено сред зимния януари. Както след дългите километри еднообразен пейзаж има вероятност точно там, зад завоя, да се открие красота, караща сърцето да запрепуска лудо или дъхът да спре, така зад завоя на литературните утъпкани пътища може да се открие чуден отрязък от космоса, по-раличен и уникален от всичко срещано досега. Когато с лека ръка казвате по повод някой творец: "Този ли? Нищо от него не става за четене!" припомнете си, че зад завоя м
Коледен венец
Илияна Каракочева /Ина Крейн/Какво е празнуването на Коледа без онези пъстри венци, които последните години по западен образец украсяват вратите на домовете и внасят светло празнично настроение в тях? Цветовете на живота и лятото преливат в него, прегръщат се, събуждат усмивки и надежди за слънчеви топли мигове, споделени със семейство и приятели. Моят Коледен венец е различен. Ще го заплета с обич, избирайки най-светлите и красиви мигове от живота си, събрани в безкраен кръг от усмивки - подарени и получени. Ще увия венеца с листа от детски спомени, в к
Иронично за Вдъхновението
Илияна Каракочева /Ина Крейн/Напоследък това Вдъхновение ме вбесява до границите на плюс безкрайност. Как на мене се случи такова твърдоглаво и инатливо? Марко Тотев съм и това е. Другите поети се скъсват да пишат и публикуват, да издават книги два-три пъти в годината, ама те си имат културни Вдъхновения, а моето на нищо не прилича. Опитах се уж да го прикоткам с малко комплименти, пуснах му дори турски сериал, а дано малко му се разтъжи душата, да пророни някоя сълза, та хеле и аз да напиша разтърсващо душата
Слепотата - състояние на духа
Илияна Каракочева /Ина Крейн/Най-страшната тъмнина е мракът, обгърнал човешкия дух. Най-тежка е онази мрачина, която сме избрали доброволно. И независимо какви извинения и оправдания сме измислили за това, не става по-светло около нас и в душите ни. За какво иде реч? За духовната слепота и липсата на стремежи, за отказа да си „загубим времето", отивайки на детски концерт в читалището до нас, за оправданието „Нямам пари", когато се налага да купим книга или да заведем детето на театър или балет. На същата цена можем да му напълним коремчето с детско
За и против жаргона
Илияна Каракочева /Ина Крейн/„Жаргонът е вид социален диалект, характерен за определена социална или възрастова група. Той не е пълноценно общуване и не е подходящо комуникативно средство за определени езикови ситуации". Най-общо казано, това пише в учебника за 8. клас по български език. Така ли е наистина? Анатемосван от едни и обожаван от други, тинейджърският жаргон е жива динамична система за общуване, обновяваща се непрекъснато от многобройни източници - книжовни думи, пренатоварени с нови метафорчни значения, чуждици, диалектизми.
Крачка встрани - любимата крачка
Илияна Каракочева /Ина Крейн/Дали наистина сме се замисляли какво точно означава израза „крачка встрани"? Може би е малкото бягство от установените до втръсване правила в живота ни, от рутинния дневен режим на работа, сън, работа? Или е онази необходима глътка въздух, без която душата ни изчезва троха по троха, изяждана от графици, битовизми и вредни навици? Крачка встрани е да смениш поне днес маршрута и да стигнеш пеша до работа. Да не изпиеш кафе сутринта с цигара, а за парите да купиш от някоя старица цветя. Да се разровиш в кашоните със стари книги и да откриеш
Истинското съществуване е дърво с корен
Илияна Каракочева /Ина Крейн/Ако тръгнеш на път, а забравиш своя корен, как ще се върнеш обратно? Ако забравиш, че има небе, как мисълта ще лети? Зададох си тези въпроси може би заради приближаващата конференция по повод годишнината на един от майсторите на българския разказ Николай Хайтов. Колко далечни и колко близки са неговите герои от нас, с ярки характери и завладяваща самобитност? Колко далече сме днес от нашите корени? И плюс или минус е да бъдат близо до корените човекът и българската литература? Ако си прекалено близо до корена,
Есенно за лицата на красотата
Илияна Каракочева /Ина Крейн/Тя е уникална, очарователно неповторима в своята тъжна многоцветна красота. Слънчева и дъждовна, хладна и лятно гореща, пристига без да пита и се намества в душите ни, да ги пречисти с капките есенен дъжд или нежна мъгла. Есента е пъстра, тъжна, красива. Богата, щедра, хапеща скъперница на топлина. Като жена с магическа красота - завладява, обсебва и си отива, оставяйки вкус на сладко-горчива несбъднатост и свобода. Седях в парка и наблюдавах златните и червени падащи листа на някои дървета,
„Изкуството е истинско, когато е искрено и просто" - Елин Пелин
Илияна Каракочева /Ина Крейн/Спорът трябва ли изкуството да бъде просто и разбираемо за всеки, решил да общува с него, или сложно и достъпно само за определен кръг рецепиенти е стар, но достатъчно актуален и днес. Вазов и Пенчо Славейков, Елин Пелин и Йовков - доста са примерите в родната литература за автори, влизали в словесни битки да убеждават просто ли трябва да бъде изкуството или сложно. По време на „Голямото четене" в невидима битка влязоха произведения на творци и
Време разделно
Илияна Каракочева /Ина Крейн/Изложбите са интересни събития. А още повече шведската маса след тяхното мило откриване. Какво преживяване и фина емоция! Каква изтънченост озарява лицата на всички интелектуалци, дошли да попият непреходната красота от платната, а после, изпълнените с духовна енергия тела да се юрнат към отрупаната маса „преди да са дошли шведите". Посетих една много пъстра изложба преди няколко дни. Карикатури. Балкански. Хуморът реже като бръснач. Мислех, че съм се насмяла с онзи нагарчащ нашенски смях до пръсване, докато разглеждах творбите, но
Шмекът на най-прекрасната лудница
Илияна Каракочева /Ина Крейн/Има градове, красиви като картини на известен художник, но кухи като вазите на древни майстори в миналото. Те имат история, прекрасна архитектура, но им липсва онзи шмек, който кара пътника да ги помни до края на дните си и да се връща отново при тях. Има една странна обич - не към мъж или жена, а към определен град и място, които те зареждат с енергия, карат те да се чувстваш жив, излъчват магия и специфично очарование - имат шмек. В живота си посетих различни места. Има малки градчета, които ще запомня завин
Пътеводна светлина
Илияна Каракочева /Ина Крейн/Може би защото наближава 15 септември и поредната нова учебна година чука на вратата, или защото просто остарявам и спомените почукват в паметта ми като брулени орехи, днес с машината на времето се върнах в първи клас и се замислих за любимите учители в живота ми. Странно или не, в различни периоди на моя бурен ученически живот те бяха пътеводна светлина за личността ми, пример, който следвах, и сила, на която се опирах, когато неуспехите ме удряха безмилостно през годините. Не бяха красиви, нито модерно
Четвърт милувка
Илияна Каракочева /Ина Крейн/Когато тялото умира от отрова, неговото спасение може да бъде глътка спасителна течност, четвърт лъжичка живот. Но трябва да знаеш коя е. Когато душата е пронизана от празнота, а сърцето-птица не може да разтвори криле за полет, отровено от грубата реалност, коя е онази спасителна глътка живот, чудодейна противоотрова, да превърне мрака в светлина и жива вода? Скоро отговарях на въпроси в едно интервю. Бяха интересни и провокиращи. Най-много ме замисли този, в който ме питаха в какъв свят бих искала да живея.&
Най-истинският разговор - без думи
Илияна Каракочева /Ина Крейн/Една от моите съседки говори почти без да спира. Като празна воденица, която трака, но нищо не смила. Такова говорене уморява, изтощава, вбесява. Приятелката ми говори малко. Понякога дълго мълчи. Но когато каже нещо, думите лепват като дялан камък на място. Обичам да си говорим така, без излишна „баластра" от думи, които пречат на мисълта. С големият ми брат говоря странно. Понякога казвам една дума, а той довършва изречението, сякаш е прочел мисълта ми. Говорене на два мозъка едновременно или диалог на
За думите
Илияна Каракочева /Ина Крейн/Някои обожават красивите натруфени думи - като сметанови торти на няколко сочни етажа. Други предпочитат кратките стегнати фрази, като войници в еднакви прави редици. Майсторите на изстреляните думи-куршуми, на екзотичните сравнения и главозамайващи метафори - дали са всъщност майстори на лъжи? И трябва ли да съдим онези, които обичат обикновените, простички думи, които не крият езопов смисъл? Обожавам диалектните думи. Те са пъстри, странни, бодливи, като онези кактуси на баира, които цъфтят напук на всяка
Библиотеката - в селската кръчма
Илияна Каракочева /Ина Крейн/Неделната колонка на Лариса, а и предишната на Анабел, ме размислиха дълбоко над книжно-ракиената ситуация в малкото ми македонско село. И аз, като истински любопитен нещотърсач, реших да проверя, аджеба, каква е хавата с тези ключови топоси в местното южно пространство. Селската библиотека в моите детски спомени се помещаваше в светла, огромна за детското ми светопространство стая. Имаше купчини детски шарени книжки, с онези красиви илюстрации, които ме караха през ден да вземам „Книга за джунглата", "Пинокио" и „Индийски пр
За литературната чаша с вода
Илияна Каракочева /Ина Крейн/Няма човек, който не знае онова твърдение за чашата с вода и мненията на песимиста и оптимиста относно количественото ú измерение. За единия тя е наполовина пълна, за другия - наполовина празна. Истината е, че те не биха имали какво да коментират, ако липсваше тя, а още по-малко какво да пият. Ще припомня един основен похват в педагогиката - поощряване на детските постижения и посочване допуснатите грешки. Най-важното в прилагането на този подход е правилното редуване и дозиране на количествата. Ако всеки път казваме на детето, че негов
Имаш поща!
Илияна Каракочева /Ина Крейн/Не, не става въпрос за известния филм с Мег Райън и Том Ханкс. Но има много общо с писането на писма, с последните колонки на Стефан Кръстев и Зинка. Те ме накараха да се замисля за най-сладките думи, за писането с молив и магията, за определени хора останала в миналото, която се нарича писане на писма. Нямам предвид просто надраскани няколко реда на есемесица, да се отбие номера или да се съобщи нещо важно с две-три думи. Писането на писмо е танц на душата, снимка на света през очите на пишещия и отразява цвета на собс
Оазис в пустинята
Илияна Каракочева /Ина Крейн/Прохлада, живителна влага, свежест. Място за почивка на тялото след дългия преход в пустинята. Оазисите спасяват, зареждат с енергия за ново пътуване и борба с пясъчните ветрове и безпощадно слънце. Душата също има своите светли оазиси в пустинята на бездуховността. Онези местенца, където поема глътка живот, усмихнато вдъхновение, светло пречистване и сила, за да продължи да пътува в мъртвото да следващия духовен остров. Кои са моите оазиси на духовното днес, в летните горещини и тотална криза на ценности, коя



