Защо пишем?

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Пише се, когато има нещо, което няма как по друг начин да бъде изказано. Пише се, когато няма как по друг начин думите да стигнат адресанта. Пише се, когато има хиляди начини нещо да бъде изказано, но нито един от тези начини не е удачен, за да бъде изказано добре. Пише се за развлечение. Или за развлечение на другите - които го четат или биха го прочели. Пише се и когато няма причина, ръката просто го иска. Пише се, когато друг го иска от теб или друго в теб самия го иска.


Как се пише? (Продължение)

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

За вътрешния глас и висящия във въздуха чичко   Опитвайки се да отговоря как се пише или, по-скоро, как пиша аз, започнах сам да го разбирам по-добре. Не винаги, когато пишем, сме наясно с всичко, което имаме да кажем - пишейки, го осъзнаваме. Това прави процеса още по-интересен и увлекателен, иначе да се приписваме мисъл по мисъл не само е отегчително и уморяващо, но и невъзможно за изпълнение. Все има празни места и бели полета между това, което знаем. Свикнали сме с тях, не ги забелязваме, възприемаме ги без


Как се пише?

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Много пъти са ми задавали въпроса, а понякога съм изпитвал изключително силното желание да отговоря, но макар да имам какво да кажа, не съм успявал и няма да успея. Защото универсална рецепта няма. Защото всяка форма и всеки жанр имат различна техника. Защото има творби, които просто се случват. Те са като ненадейно изживяване, идват неочаквано като летен дъжд, изкушение или любов, но споменаването им в случая е по-скоро баласт и оправдание - за човек, който не може да каже нищо по темата или с претенции за пишещ, спрял да пише, просто защото нещо му се е


За блоGването и блогването, практично

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

  След великолепната колонка на Нели Господинова „Какво е да си блоGър и да издадеш книGа", в която G-то е изписано, за да илюстрира върховната наслада от блогването,сравнена невероятно сполучливо с докосването на G-точката на жената, като дългогодишен блоGър и едновременно с това автор на книGи, разбиращ много добре и споделящ напълно изписаното толкова хитроумно и силно от Нели Господинова, се почувствах способен да продължа казаното от нея в една друга насока - практична, която, благодарение на опита, опознах. Преди голямото „G


За автора и отново за онова странно куче

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

  Започнах колонките си с историята за едно странно куче. Куче от улицата, само открило своето призвание в служба на човека. Вроденото у него му подсказва, че жилищния район, в който е попаднало, има нужда от него. Държи се мило с хора и животни на територията и строго - с прекосяващите я непознати. Скоро става любимец на живущите, възприеман като съвестен служител, пазач и символ. Писах историята, преди да знам, че ще се нанеса да живея в този квартал. Тогава сравних литературния текст с кучето. Случилото се впоследствие с него ме изпълни с


Защо пиша в литературни сайтове? Защо "Буквите"?

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Пиша, откакто се помня, но се показах едва през 1990-а. Първо в един заводски вестник, после и във вестник "Други светове", в издателска къща, насочила се към издаването на хорър и фантастика. Това, което ме учуди и в двата случая, беше, че се харесва на редакторите и не само публикуваха материалите, а и очакваха с нетърпение още. А очаквах да ме бият с ръкописите по главата. Изглежда съм бил твърде депресиран от нещо, че да си търся боя. Но друго не очаквах, след като бях живял близо двадесет години във време, което ми създаде чувството, че поезията и прозата са за челници и


За раждането и присъдите

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Явно българският народ си обича да съди. Лошото пиене на комшията, бричовете на комшийката, онова под чаршафите на еди си кои, тв сериалите си, брадърите си, политиците си, футболистите си, личното творчество и правото на самоопределяне, хобито на един, религиозната принадлежност на друг, космите в ноздрите на трети, неприличните тийнейджъри... Би осъдил и поведението на Иисус, стига да беше такъв промисълът и Иисус да се беше родил в наше време. Явно е и че обичащият да съди все говори от името на обществото, изключвайки, че обществ


За лукса и маниакалното отношение към него

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Има един образ, от една от бившите ми махали - мило пораснало дете на нашето време и нашите нрави. Понякога ме разсмива, понякога ме просълзява. Носи се като фурия, лъже на поразия, сърди се като малък. А от малък - познавах го, все се опитваше да бъде голям. Искаше да е голям - и на ръст, и на възраст. Сега - голям в по-широкия смисъл на думата, която в повечето случаи се разбира катопритежание на пари и власт. Като е на няколко бири, винаги се размечтава. Мечтите му се състоят в:"Някой ден, ще видиш, ще си купя такава кола!"


За книги и промисъл

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Има книги, затънали в прах, спотаени в своето кътче, обвити в паяжината на забравата, в мрак, складирани в съзнание и бит... И ако нямахме нужда и от ненужни неща или ако ни даваше сърце да се освободим от нещо, в което сме инвестирали и материя, и време, и душа, тези книги можеше и да ги няма. Сега нямам бройки от "Седем порти", но един човек имаше голям късмет да се сдобие с нея. Миналата година, в бързината, преди да затворя книгата в плика, за да я пусна по пощата, пиша автограф на някой си Виктор, а трябваше да пиша: на Владимир. В последния момент р


За земята, вулкана и изданията

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Наскоро изригването на един вулкан преобърна представите ни за технологичната мощ над природата. Необходимо ни беше малко приземяване. Известно отрезняване от интелектуалното високомерие, за да си припомним, че над капризите на Гея все още нямаме власт, дори когато, отлепени от нея, се реем в небесата. Тези небеса са също нейни. Не на рожбите на интелекта, нарцистично ваещ апотеози. Не на силата на човешкия дух или воля за власт. Не на гениалната искра, която направи разстоянията да изглеждат малки и ускори необходимостта от скорост на рeшенията. Все още природата разполага ка


За бездомниците в изкуството и бездомното изкуство

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

  Миналата седмица имах необикновено пътуване. До Брюксел. До Европарламента. Впечатляващите неща - стотици, навярно с години ще има да черпя от извора им - и вдъхновение, и провокации за размисли. А за едно от най-силните между тях - това в тази колонка, навярно ще пиша още много. Експозиция от скулптури на бездомници. В естествен ръст, невероятно реалистични. Седнал на пейка бездомник. Просещ бездомник. Пиян бездомник. Излегнал се бездомник. И това е в един от широките кулоари на Европарламента. Мотив, който прави реалността отблъскваща, ту


За края на един творчески процес

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

След часове ще излезе и епилогът на книгата, която не съм очаквал преди месец и нещо да напиша. На шести март вечерта неочаквано почувствах, че съм подготвен за такава книга. Ръката ми бързаше да напише резюмето, макар да бях наясно, че при подобна тема бих могъл да пропусна много важни неща. Бързах, че да не забравя нещо, което не исках да пропускам. За предизвикателството, за искрата, от която пламна всичко, ще говоря друг път. Имаше такава - реален повод, който подейства като ключ, за да се отприщи бентът на неподозиран язовир.  Времето ще покаже


Когато героят избере автора си

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Тези дни с един от топ-тролите в блога ми си разменихме няколко "високоинтелектуални" реплики. Още като видях никнейма му, сериозно се настроих да бъда несериозен и малко съм прекалил. Освен него, подцених и себе си, и най-вече една доста интересна фраза, над която малко повече трябваше да се замисля, преди да отговарям. Той ми рече, че авторът и само авторът избира героя си. Стори ми се чиста истина и се съгласих, казвайки, че обратното е абсурдно и сериозно канейки се да поразмисля над фантастичен сюжет, маниер: "обърнати проекции", в който героят да избира своя автор. От сю


За агресията в сайтовете и по улиците

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Честно, шокиран съм, а случката не би трябвало да ме учудва. От години очаквам подобна да получи гласност, а такива, които не получават гласност, навярно се случват всеки ден. Защото виждам обществената нагласа. Виждам отношението към нечий успех, толерирането на нетолерантността, назоваването с "критика" на най-обикновена вербална агресия, всеобщите симпатии към най-обикновено злобеене,  припознато като бунтарщина и желание за справедливост. Докато гледах първия репортаж, изпитах усещане за дежа ву. Това сякаш го бях преживял, сякаш се повтаряше и м


За анахронизмите, с които живеем

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Да беше жив Кафка! Или да можех сега да се свържа с някой фейлетонист от бившатаСССР да напише нещо по случая, за който ще ви разкажа. И нещо, на което ще съмдостоен да напиша само рецензията, защото толкова е глупава ситуацията, толкованелепа, че дори искрено не мога да се възмутя, избива ме на смях, но и да се разсмеяне мога, защото ми костваше доста ядове. Ако бяхме в шестдесетте или осемдесетте, случката би изглеждала на мястото си. Днес,когато за наносекунди се обработват умопомрачителни числа на стойности информация и


За желанието, условията и писането

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

От дълги години си задавам все един и същи въпрос, откакто прочетох "Погнусата" наСартр. Негов герой се обръща към друг:"Ако си на самотен остров, щеше ли да пишеш?" Въпросът му звучи тенденциозно, човекът е стремеж, насочен към човечеството, индивидуален е, но намира цялост в онзи кратък миг, когато се чувства нужен, споделен. Писането, което често възприемаме като интимен порив - пишем за нас самите, защото в писмените думи откриваме подредбата на мислите си или изпълняваме вътрешна потребност, която не можем и да наречем някак си, дори кога


За читателския дневник и към по-младите

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Ще напиша нещо, специално адресирано към по-младите - към тези под осемнадесет. След излезлите изпод пръстите ми хиляди страници с неподходящо за тях съдържание, поне според мнението на част от интернет потребителите, най-често на такива, които смятат и собственото си лице и име за неподходящи, и то за  всички, та се крият зад дълбока анонимност. С тях може да поспорим - голяма част от това, което сочат като неподходящо за непълнолетната аудитория, всъщност е по-подходящо за нея. Но друг път. Също така смятам, че някои любовни стихотворения - от по-младежкия ми перио


За едно неистово вълнение... и един любовен роман

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Веднъж видях това треперене, преди около петнадесетина години. Рано - рано, в едноквартално кафене. Човекът не изглеждаше едва свързващ двата края. Напротив, държешесе доста доволно, често черпеше вечер който му е симпатичен. Мен - неведнъж, харесваше му да сме на една маса и в една компания. Знаеше, че пиша, но предпочиташе той  да приказва за това - онова. Не ми беше разкрил тревогите си, най-вероятно и самият той не ги допускаше до съзнанието си. Но в тази сутрин, без да съзнава, се показа. От предишния ден знаех от него, че е пуснал безплатна обява в


За един тоталитарен виц и разказването изобщо

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Някои навярно си спомнят онзи виц от тоталитарно: Милиционер влиза в книжарница и дава нареждане на продавачката да подготви витрината в подходящ вид, тъй като покрай нея ще премине официална делегация от високопоставени гости от СССР. Книжарката слага портрета на Тодор Живков, семейна снимка на Тодор Живков и снимка на Леонид Брежнев, обграден от най-високите в политбюро. Милиционерът оглежда витрината и арестува жената. Като го питат защо го е направил, той се аргументира: Как да не я арестувам - сложила портрета на Тодор Живков върху книгата "Идиот", семейството му - върху


За любов и вино, Киркегор и Шели

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Пиша тези редове в очакване на двойния празник, а когато колонката излезе, Свети Валентин и Свети Трифон Зарезан ще са вече отминали. Един ще празнува с любов към виното, друг - с виното на любовта. Един ще отдаде свята почит към прегрешенията си, друг в чувството си за прегрешения ще открие светостта. Ще има влюбени несподелени, ще има и споделени невлюбени. Най-много ще са заблудените, че виното им е вино и любовта - любов, че празнуват в пълна хармония. А на сутринта ще измият утайката о