133 години Свобода?

Камелия Иванова

Нов месец, Нова година, ново десетилетие... Само дето не е ново столетие, но и това преживяхме. В такива дни - начални, натоварени с очакване и надежда за вълшебство, обикновено нашият взор е насочен напред - към бъдещето. Но на мен днес ми е едно такова особено и ми се иска да погледна назад. Назад, назад, през годините и времето, да се върна 133 години, в една друга зима. Когато най-вероятно единственото Коледно пожелание е било свързано с мир и Свобода. Онази, за която сме платили с кръвта си, но която друг ни е отвоювал. Не, не казвам, че сме я получили даром. По-скоро си


Христо Ботев

Камелия Иванова

Кафето къкреше на огъня, а мислите в главата му се бяха прояснили. Обичаше той ранното утро през зимата. Излезеш навън и като те опари онзи ми ти вятър и изведнъж ти светне... И разбра смисъла на среднощните си сънища ли бяха, видения ли или мисли, тичащи из главата му. Щото то среднощните мисли какво са - не са ли и те сън някакъв, видение, идващо нещо да ти кажа, ама какво? Така се беше унесъл, че не усети кога другарят му отвори портата, изскокна навън по свои си работи, ала бързо се върна: -      &nb


22-ри декември - най-хубавият ден в годината

Камелия Иванова

                                                                               „Замъчи се Божа Майка..." За мен. Лично.


Иван Пейчев

Камелия Иванова

 „Помня - неговата красота ме удиви. Тая почти болезнена красота на главата му - особено ръцете - и в най-привично делничните движения. Крехко колебливата му походка, чиято опорна точка е някъде между небето и земята - и може би затова - невероятно стабилна. И най-вече - дълбоката клавиатура на неговите жестове - резки, брутално отчетливи, - скръбно средство за защита н


Братята... Миладинови

Камелия Иванова

Неделя е. Празник. И ден преди голям празник - този на чудотвореца Св. Николай. Покровител и на моряците, и на пътешествениците. И ще се запитате, може би, защо точно днес пиша не за някой Николай или Никола, не за някой, на когото литературната история е запечатала името и ние повтаряме стиховете му, а за трима братя, чиито имена, за съжаление, най-веро


На прощаване

Камелия Иванова

Има дни, в които всички теми, замислени да бъдат споделени с читателите като колонки, отлитат някъде. За мен това са дните, когато в сърцето си трябва да се простя с някой талант, отишъл в онзи, другия свят, който християните наричат Рай, а вярващите в прераждането - Единно, от което някой ден душите им ще се върнат при нас... На деня на св. Андрей Първозванни България се сбогува с много рано напусналия ни Андрей Баташов. Не гледам новини, но случайно погледът ми попадна на екрана, когато една негова студентка с много чисти сълзи сподели мислите си, че вс


Сирак Скитник

Камелия Иванова

Борисовата градина през годините си остава любимо място за разходки. Върховете на няколко стара бора в края й водят до улица „Борова гора". Улицата, на която е прекарал живота си Сирак Скитник. По-точно това е дома на родения в гр. Сливен Панайот Тодоров Христов. На 22 ноември (н.ст.) се навършиха 127 години от рождението му. Сирак Скитник. Че е бил скитник, скитник е бил. Ранните му млади години приличат на тези


Ти мене уважаваш ли ме?

Камелия Иванова

 Събират се хората, за да си общуват. Събират се и за да не пият сами. Събират се до поплачат заедно, да се порадват. Да потанцуват, да се повеселят. Събират се, за да споделят. Важното е, обаче, какво споделят. Дали всяка тяхна среща е споделяне на мисли и емоции или по-скоро се превръща в наддаване кой кого повече уважава. Все някъде би трябвало да съществува граница между това да бъдеш възпитан и учтив и това просто за пореден път, като неизтрезнял пияница, да повтаряш на другия колко много го обичаш. Все някъде съществува граница между това да покажеш на някого, че го


Петко Рачов Славейков

Камелия Иванова

На 17.11 се навършиха 183г. от рождението на Петко Славейков. И днешният материал няма да е онзи, който сте свикнали да четете в тази рубрика. Защото не вярвам да има българин, който да не носи в сърцето си градинката на Гергана. Сигурна съм, че все по-често си повтаряте стиховете му за „парица-царица", особено когато тя е намерила джоба ви за неуютен и не се е задържала в него. И нерядко се сеща


35,9 кв.м. красота

Камелия Иванова

Внимателно следя новините, макар и да не обичам да допускам те да влизат в моя вълшебен свят, в който живея. Споделяла съм с читателите на нашите колонки, че се опитвам да живея в свят, където неща като къщата на този или пък силиконът на онази нямат кой знае какво място. Но, като отговорна пред себе си личност, която се е захванала да пише ежеседмична колонка, не мога да си позволя поне да не слушам какво се случва около мен. Най-вече защото се опитвам да намеря онази добра новина, с която денят ми ще стане по-светъл, а като я споделя се надявам да направя по-светъл и вашия д


Една бяла лястовица... през времето

Камелия Иванова

 Днешният материал ще е по-различен от очаквания. Да, отговаря на неделната тема - „Обществото на мъртвите поети". Но тъй като през седмицата се навършиха 130 години от рождението на големия български творец Йордан Йовков, ще си позволя да променя тази си статия. Вярвам, че няма българин, който да не познава биографията на този писател. Затова и аз няма да се спирам на данни като родил се, живял, написал


Нека предстоят големи промени...

Камелия Иванова

Началото на месец ноември е изпълнено с връчването на награди. У нас. Свързано най-вече с това, че първият ден на този месец е посветен на нашата почит към Народните будители. Почит най-вече към онези, които са будили народа ни в тъмни и тежки времена. Поради което отдавна са отишли в един друг свят. Защото на кой му се иска да признае, че и самият той живее в мрачно време... Мислех, че ще посветя тази си колонка, като някак сборно се опитам да отбележа връчените награди, именно на това. Наградата на Министъра на културата, връчена на американския посланик за участието му в &b


Животът започва, осветява се и се опазва благодарение на нас" - Севда Севан

Камелия Иванова

  Годината е 1915. Месеците - зимни. Февруари е, студен и не особено приветлив, дори и в южни страни като Турция. 60 000 мобилизирани арменски войници са затворени в трудови лагери и след това са избити. Над един милион арменци /според британски източници/ са убити, а оцелелите след края на конфликта са принудени да емигрират в руската част на Армения или в Западна Европа, Северна Америка и Австрали


За гредите и сламките

Камелия Иванова

Може би за пръв път ще оправдая заглавието на рубриката си „Как ехото заглъхва" и ще продължа написаното от Иван Богданов във вчерашната колонка. Разбира се, по мой си начин и с мои си акценти. Културният сезон за тази година, не само на „Буквите", а като цяло в страната започна преди месец. Вчера, когато Общото събрание на Фондацията се събра извънредно, притиснато от недоволства, явни и скрити заплахи, бойкоти и не до там обмислени реплики, бомбардиращи най-вече скайпа на Богданов, беше ден на народните будители. Празник, който целият екип н


Академик Петър Николов Динеков

Камелия Иванова

Роден на 17 октомври 1910 г. в с. Смолско, Софийско. За по-младите ни читатели още в самото начало искам да уточня, че той е  български литературен историк, критик и фолклорист. Академик на БАН и професор в СУ "Св. Климент Охридски". През 1933 г. Динеков завършва славянска филология в СУ "Св. Климент Охридски", след това специализира във Варшава през периода 1934-1935 г. и в Ягелонския университет в Краков през 1935 г.


Малкопознатият или непознат Еманиул Попдимитров

Камелия Иванова

Емануил Попдимитров е роден в разделеното на две от Ньойския  договор с. Груинци, Босилеградско, на 23.10.1885 г. Баща му, Димитър Захариев, е трето поколение свещеник, поради което и бъдещият поет е наречен Емануил („Бог с нас"). През 1937г. отец  Димитър е застрелян с ловна пушка от сърбите на границата. Младият Емануил завършва Педагогическо училище в Кюстендил (1904). След завършването си, &nbs


Внимание! ПУниверситет!

Камелия Иванова

Живея в собствен свят, затворен и изолиран. От дълго време. В него има много забавления, много работа, много красота. Има и мигове на вълшебно общуване. С приятели, с любими хора... с непознати. Кратки, наситени с емоции и споделяне срещи. Изпълнени с отдаване и трепет минути. В този мой свят като че ли има само това. В него няма място за случващото се в Народното събрание или пък в коридорите на Министерствата. Не допускам новини от света от типа на кой колко имота бил купил, пък на колко бил платил данъците, от къде взел парите. Не, не че това не са важни неща. Просто не са


Христо Радевски - „Не обичам да употребявам съседни думи"

Камелия Иванова

„Политикът е силен на деня. Поетът е силен на вечността. И там решава съдбата на политика. Но политикът решава житейската съдба на поета." Авторът на тези думи е един забравен днес поет. Забравен по най-глупавата, според мен, причина, по която може това да се случи. Защото бил певец на една идея, която дали защото е неправилна, или защото, както вярва самият той, е присвоена от хора, водени от властолюбие, еснафщина и кариеризъм, ние отрекохме и се опитваме да погребем. Да, той е написал „Към партията", но във време, когато тази партия не само не


Певец на воля и младост - П.Ю.Тодоров

Камелия Иванова

Певец на воля и младост, ту любов към Мечкар ще възпее, ту змейова сватба ще ни разкаже...   Роден в малкия китен градец Елена, бъдещият автор на приказки и идилии, дори и да е чул, дали пък е запомнил на какво орисниците в третата нощ са го орисали... Дали е било „- Дай му, боже - спря се запъхтяна над люлката орисница, - ум и сръки


Честит празник, българи!

Камелия Иванова

Днес е един особен ден. Поне за мен. Преди сто и две години един народ, нашият народ, е заявил на света, че не само има правото да съществува и да има своя държава, отбелязана на картите на света, но и че настоява с цената на своята воля, на своите усилия и на своите жертви да получи своята независимост. Тази, за която бащите му са се борили. Тази, за която няма жертва, невъзможна за плащане. Свободата, за която смъртта е малка цена. Смъртта на един, на десет, на сто, на хиляда... е нищо пред свободния живот на цял един народ. Това е онази увереност във величието на народа и в