Оценката на времето – последната граница

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Оценката на времето – последната граница. Това са пътешествията на едно вдъхновение в търсене на нови души, нови сърца, с които да сподели себе си. Смелото му търсене на сроден разум там, където още не го е открил…   Ако ви се стори, че в горните редове има алюзия с един грандиозен художествен свят, разбира се, че не сгрешихте, разбира се, че става дума за „Стар Трек”. Късно ми е тепърва да ставам треки, т. е. върл фен на &bdq


За впечатленията като изкуство и изкуството да твориш

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Нищо в живота на писателя не изглежда излишно, с течение на времето е изработил един свой поглед над живота си от дистанция, превърнал се е сам в свой модел, който рисува, в образи от книгата, която чете. Изкуството е осмислило и онези неща в живота, за които е трудно, изключително трудно или дори невъзможно да се открие някакъв логичен смисъл. Изглежда са едни такива неща, които просто се случват, по някаква недостъпна за човешкия разум причина те трябва да се случват или изобщо не би трябвало да се случват. Точно т


За вдъхновението, демоните и творчеството

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Сигурно сте чували и чели – остави духа в теб да пише или остави се на емоцията, или същото в контекста: отпусни се и остави на Словото в теб да говори. Зз самият в десетки вариации съм споделял, че приютявам душата на някой грешник, неполучил покой след смъртта си, затварям я в капана на тялото си и я принуждавам да пише с пръстите ми, че да се освободи. Винаги съм го казвал полусериозно, нищо, че винаги е било с усмивка. Винаги съм го казвал полуметафорично, нищо, че съм твърдял, че това е единствено и само метафора, а Странс


Седни и пиши!

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

В „Книга за Софроний” Вера Мутафчиева обръща сериозно внимание на началото на „Житието” на Софроний - колко плахо е започнал авторът, колко неуверено първия български роман и как с всяка следваща страница това чувство за плахост и неувереност чезне. Великата ни романистка и историк използва случая и да обобщи, и сподели, че такова е началото на всяка книга и ако се обърне внимание, в много повече от книгите дори се забелязва. Чарлз Буковски пък споделя, че писането е лесно, трябва само човек да седне и да пише, но сядането е труден


За стереотипа и стиковането

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Стиковането е нещо, което не се отнася само до писането. Ако изключим героичните дела, то е задължително за всяко друго качествено дело. Изисква се дългосрочно планиране: и за строеж, и за прокарване на път, и за ваене на скулптура – от мрамор или чрез тренировки от собственото тяло, и за изучаване на език или придобиване на каквото и да било умение. Едва ли има човек, който поне за ден в живота си да не е бил вдъхновен да извърши всяко едно от гореизброените неща, а и още стотици други, но да направиш и едно от всичко, това е


За технологията и грамотността

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Искам да греша, надявам се да греша все пак, но имам усещането, че през последните петнадесет години грамотността като цяло твърде много се влоши. А това все пак бяха годините на разцвета на интернет форумите и на все по-мощните компютри и по-бързите мрежи. Залезът на интернет форумите и растящата популярност на блоговете; опошляването на идеята за блогване (свободата на словото; опозиция на статуквото), комерсиализирането им и превръщането им в поредното средство на статуквото - както телевизията и пресата - просто естествен процес. Още по-мощните компютри и растящата популяр


Не се ли развива един писател - умира

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Умението да създаваш диалог се развива с много и разнородни контакти; в интелигентна и остроумна компания; в общуване с мъдри хора – за предпочитане с богат опит; със страшно много четене; с гледане на филми, на сериали... особено на театър. Как ви звучи това? А е вярно! И не се ли развива писателят – загива. Умението да се изгражда сюжет изисква отдаденост; дълбоко разучаване на много добри автори – десетки, стотици и прочитане на още хиляди; изисква също богато въображение, а за да се получи нещо от този сюжет – независимо колко


Не било точно „Титаник”

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

На Коледният панаир на книгата (през декември 2016-а) НДК ми заприлича на „Титаник”, „Титаник” с кила нагоре, с главата надолу. Не обърнат „Титаник”, а „Титаник” наопаки. Като в онзи – истинския, всеки етаж беше определящ за класата на пасажерите си, но в онзи – истинския, по-високият етаж беше за по-висшата класа, а в модерния му български епигон – обратно. Ако приемем за по-висока класа по-мощните и изглежда разполагащи с по-голям бюджет издателски г


Как да се провалите като автори? Гледайте и се учете

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Не е трудно да си представиш интелектуалеца - с рядка прошарена брада и виснали алкохолни торбички под очите, застанал пред огледалото, с гузна усмивка да изразява покаянието си: „Нима погубих човека! Съжалявам!”, а в очите му - блясъкът на тържеството, че е по-силният, че е прегазил като гъсеница онова слабо същество, което се е смятало за големия писател, но е доказало своята посредственост, като не е издържало физически на този свят, който е само за силните. Не е трудно да си представиш смуглото момиченце в кафене


Не претупвайте финалите

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

„Фактически бюфетът бе готов. Оставаше да се прекарат улеи за витрината му, да се сложат дръжки на чекмеджетата, долап и гардероб и да бъде боядисан. Като всеки истински артист, баща ми не бързаше да претупа финала. Той се задълбочаваше във всеки детайл. Сменяше безпричинно бурми и винтове. Отваряше и затваряше врати, вслушвайки се със затворени очи. Ако чуеше и най-малко скърцане, веднага тичаше да купи нови панти и да сменя старите.” „Балада за Георг Хених”, Виктор Пасков


Бъди сред своите читатели, ако искаш да бъдеш четен

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Пиши винаги онова, което би искал да прочетеш.   Не прави компромис с това правило при никакви обстоятелства. Многократно съм писал, че човек не пише и не бива да пише единствено за себе си. Нямам предвид чернови, бележки и хвърчащи листове. Те са си за нас – пишещите ги: за да си спомним нещо, когато му дойде времето; да си отбележим задача, идея и така  нататък. Тези писания не бива да ги вижда друг. Но цялостен завършен труд е все за някого. И ако не


Когато няма какво да кажеш

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Ще поговоря за творческите застои: за онзи страховит катаклизъм, който обхваща вътрешния свят на пишещия, помрачава го, пренаселва го с демони и страховити помисли. С усещане за безнадеждност, а чувството много напомня на загуба на любов.  На по-чувствителните прилича на някой от кръговете на ада. Други се срамуват. Трети се отчайват; намразват хората; вършат милион глупости или са отвратени от самите себе си, че се опитват да насилват музата си. Няма да подценявам творческия застой – опасен е. Бих го нарекъл дори творческ


Не пиша за теб, глупако!

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Няма нищо по-мъчително от обективната необходимост постоянно да се доказваш. Да се върнем в юношеството. Нека си спомним, няма да е никак трудно - повечето от нас са искали родителите им най-после да приемат очевидния факт, че детето им не е вече дете, че може да взема някои самостоятелни решения, дори погрешни, и да си понесе всички последици от тях. Дори и на разбиращи родители им е трудно да приемат колко е пораснал синът им, колко е пораснала дъщеря им. Ръстът, развитието на тялото... дипломите, шофьорската книжка... уменията, с които вече ги превъзхождаш, а


За графоманията спрямо други мании

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Не спирам да се питам: защо „графоман” звучи обидно и с изключително редки изключения се използва като обида, а „книгоман”, „меломан”, „киноман” – не. Дори и думата „телеман” не е обидна, за телеманите има сума други обидни думички, но точно диагностициращата едно сериозно отклонение от пълноценното психично състояние не звучи никак обидно и не се използва като обида. Може би защото от това отклонение страда един огромен процент от обществото ни. Дали е така? Да допуснем, че е така. Когато


Чудото да пишеш за чудеса

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Падаше се на рождения ден на Иван Богданов, беше организирал обща премиера на три книги (много добра се получи). Една от книгите беше моята „Ням свят – книга първа. Далебор – синът на кладенеца”. Тогава рожденикът ми зададе най-точния въпрос - онзи, който пронизва автора като с танто в сърцето. Не за да му причини болка или да го обърка, не. Просто е въпрос, на който авторът няма отговор и колкото и да търси такъв, няма да открие, а авторът ще търси, няма как - заложено е в стремежа на човек д


Краят е начало

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Ако се стегна днес и ако, разбира се, ми върви, часове преди да съм изпратил настоящата колонка като предложение за Буквите, днес - на 22.02.2014-а, ще съм завършил една от най-трудните, безспорно най-голямата като обем (до този момент), а да се надявам и най-добрата книга, която съм написал. А после... Да стане, пък после започва по-интересното и романът на истинския живот - за един реален писател, който живее предимно във фантазиите. Няма как, ще отворя и онези близо 95% от очите си, които съз


За вдъхновението и поръчката

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Питали са ме често какво е вдъхновението. Най-често вдигам рамене. Кажа ли - сядам и пиша, ако е по-начетен човек, веднага мислено ме упреква, че цитирам Буковски. Прав е, макар че в случая е неизбежно - с големия Буковски в това отношение мислите ни съвпадат. Ако не е толкова начетен, може и да промърмори през зъби: „графоман”, да каже „и аз така мога”. А ако е някоя литературна мумия от по-стари времена, може да започне мъдро да ми маха с пръст, че вдъхновението не идва


Пърформансът – необходимост

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Безумно е в една колонка да разгърна смисъла на пърформанса, дори най-небрежно да маркирам основните му най-важни цели. Все пак пърформансът е изкуство в изкуството и мета изкуство. Експеримент, който излиза от рамките на всяка традиция и определение. Стойността му е спорна, защото той застава като мяра на стойностите и както лесно може да бъде отречен като най-обикновена олигофрения или кич, така може да се превърне в символ на цели поколения, мина – богато находище на нови и нови течения в изкуството, житейски мироглед, екзистенциална фи


Неизлечимият порок писане

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Сега, когато четете тази колонка, най-вероятно ще пътувам. Ще се връщам в Плевен от Асеновград, вече видял майка си. Във вторник разбрах, че е в болницата и че положението никак не е добро. Днес вече знам, че е стабилизирана, че ще я изпишат, а какво й е точно – не всичко ми е известно, но ще го науча. Повече няма да пиша за семейната си драма, смисълът на тези колонки е различен. А срядата… сигурен съм, че чувствата ми от тази сряда са познати като усещане на повечето пишещи. И не


Изключително полезен практически урок от Маркес

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

С предговора на „Дванадесет странстващи разказа” Маркес е направил от книгата още нещо - освен всичко, което е, тя е и учебник по литературна разработка. Някои от уроците му ще ми бъдат полезни след години, още не ми е необходимо това ниво или е твърде тежко за мен, трябва да премина през други, за да достигна до уроците на Маркес. Те не са теоретични уроци, практически са. Ръководство както за начинаещи, така и за напреднали. Ако се чете по този начин книгата, разказите могат да се