Ало, Ве и Ка ли е? Не...

Иван Богданов

 В тоя, известен от социализма виц, днес точките са за Енергото. Или по-скоро за ЧЕЗ /в различните краища на България кръвопийците са различни/. Или най-вече за произвола им. Но това вероятно е болна и до болка позната на всички тема. Крайният резултат е, че в дебрите на диска и останаха заключени и днешната колонка,  и книгата, която утре трябваше да влиза на печат и... много неща, включително и едни много важни мейли. Утре ще решаваме тоя въпрос, най-общо формулиран като „Самоуправството  на  началник на с


Тодор Живков - Човек от народа

Иван Богданов

Една от първите забрани, които наложих в сайта, беше коментарите относно политиката. И дълги девет години смятах, че трябва да е така.  Но последно време се забелязват множество обезпокоителни тенденции. Не стига, че група от 14 български и чуждестранни учени излязоха с предложение да отпадне пълният член ,


За компромисите и писателското ЕГО

Иван Богданов

Вече девета година управлявам този сайт. Запознах се с огромен брой автори /аз май досега не съм познавал толкова много хора през целия си живот/.  Правил съм много компромиси, все с цел да подпомогна един или друг автор да се развие. В края на краищата, народната мъдрост - „Няма ненаказано добро!" винаги се е сбъдвала. Сценарият най-общо е следният - авторите объркват много яко личните и служебните отношения, смятат че щом си разменят по някоя дума от време на време със Самият Богданов по скайпа ги прави специални, и най-вече Талантливи!, не р


Девет години в Ада

Иван Богданов

Няма нищо общо със „Седем години в Тибет", освен, че с Брат Пит съм роден на една и съща дата.  Преди девет години се поддадох най-сетне на убеждаването и се преместих от Варна в София. Времената бяха объркани, във Варна не избрахме човека на Костов за кмет и той реши да си отмъсти на града. Мен ми се искаше да вдигна нивото, на което работех, а и сините очи на една влюбена руса русалка натежаха на везните. София ме посрещна забързана и луда. Въпреки, че и тогава Варна беше вторият по големина град, там животът течеше къде


За всичко е виновен Богданов!

Иван Богданов

Днес няма колонка! Причините са много, но виновният естествено е един. За всичко е виновен Богданов! Вчера свършиха и наличните бройки от Алманах "Поезия". Пет книжки /най-често срещаната пратка/ тежат 2 килограма и за изпращането на всяка се попълват три гъсто изписани листа.  Охраната вече ми отстъпва стола си, пощаджийките на колетното гише откровено ме мразят, но въпреки няколкостотинте изпратени бройки, за малкото неполучили своя екземпляр основен виновник е Богданов. Днес ще спася от безсъние една жена, като предам седмица


Кое Ви кара да се чувствате живи?

Иван Богданов

Бях приготвил една гръмотевична тема. „Къде са ми гръмотевиците, не мога да управлявам  без гръмотевици", казваше Зевс в една компютърна игра. Но снощи, след успешното представяне в Люлин ми попадна едно късметче с кафето. Там се казваше следното: „Силните и ефектни думи показват слаба кауза". Затова ще Ви задам един съвсем кратък въпрос: Кое е това, което Ви кара да се чувствате живи? Дълго мислих за отговора му. Сетих се за много неща, които ме карат да се чувствам уморен, отчаян, изтощен. Сно


За кого пишем?

Иван Богданов

За кого бие камбаната? За какво всъщност правим редовните си срещи с белия лист? За кого пишем? Да оставим на страна стандартните отговори - за тази/този който ми разби сърцето, в отговор на стихото на... Това, в повечето случаи, не е творчество, а опит за комуникация. Говорим за чистото творчество, това в което авторът не е литературния герой. Този спор има две страни. Ще представя поотделно и двете. Аз лично за себе си нямам конкретен отговор. Както се казва - Истината е някъде там!  


Нова схема на колонките

Иван Богданов

От първи октомври стартираме нова програмна схема, както е любимото клише на всички телевизионери. Истината е, че за няколко месеца установихме плюсовете и минусите на колонките, появиха се много нови "колонкари" и решихме да разместим малко колонките по-съвпадаща си и с плавни преходи поредица.   Понеделник: Стефан Кръстев /Cefules/- За книгите и хората. Това е единственият ден в седмицата, където колонката ще се води само от един автор. В Цефулес горят не една, а много души и той всеки път е различен.  


Лошите качества на българина: Нахлуване в личното пространство

Иван Богданов

След като Травелер отвори темата, ще продължа и аз с някои от лошите качества на българина. Едно от най-дразнещите е безцеремонното нахлуване в личното пространство. Какво имам предвид? По една или друга причина моите ГСМ, скайп, кю и прочие средства за комуникация са се превърнали в канали за информация за Буквите. Това има плюсове и минуси, но лошото е, че по-голямата част от авторите ги приемат като своеобразни телефони на доверието. Ще започна от по-меките случаи. Късно вечерта е -22-23-24. Аз най-сетне съм


За ценностите

Иван Богданов

Живеем в материални времена. Толкова материални, че наскоро изнесе рецитал и „Материалното момиче". За двадесетте години преход, някак си се засилихме от едната крайност и  се  оттласнахме крайно в другата. Но това са познати до болка на всички неща. А, аз исках да ви обърна внимание на един друг поглед към ценностите. В неделя, почивайки си с невероятната книга на Ивайло Диманов - „Добър вечер, г-жо Тъга", случайно отворих на първа страница и се зачетох в дългия, прекалено личен, автограф, оставен ми от автора.


Човек за човека е брат! Вълците ги избихме

Иван Богданов

Известно е, че демокрацията и висшето образование не прощават! Но не очаквахме, че нещата са толкова фрапиращи. Става дума за прословутият Алманах естествено. То не  бяха обаждания по телефона, то не бяха запитващи всеки ден писма - „Кога най-сетне...", то не беше и /представях си, че е изчезнало вече това/ обаждане на приятели -„Абе едно наше момче/момиче ще участва там във вашия алманах... вижте там разгледайте му творбата..." Но днешното писмо на един от авторите ме разби.  Въпреки, че повече от месец на челн


Благодарим за коментара, опитайте пак

Иван Богданов

Тоя филм го дават отдавна. От създаването на сайта. „Моме/момче/. Аз много добре си знам какво съм написал/а. Ти да не мислиш, че съм го пуснал това тук да го критикувате. Мен колко са ме критикували навремето, но сега само Бог може да ми прави забележки! Ти гледай там младите автори, кажи им някоя хубава дума." В този сайт няма прохождащи автори. Някога може и да е имало, но някак си съм ги пропуснал. Тук явно всички които влизат, са вече развили таланта си до такава висота, че и копче не можеш да им кажеш. С тях почв


Една калория надежда...

Иван Богданов

Рекламите. Големи, дразнещи, в горния край на екрана. Като всички горчиви лекарства - единствен шанс за живот. Всяко натискане на реклама, дарява на сайта една стотинка. Една калория надежда... Сайтът е безплатен за четене. Дава Ви много /или поне се надявам, защото всеки ден се връщате да видите новостите в него/. Не иска нищо. Само една секунда от времето ви, след като прочетете произведението. Един клик, една стотинка, една калория надежда. Дори и да не ви харесва р


Елате хиляди младежи...

Иван Богданов

Лято е! И въпреки гръмотевичните бури навън, светкавицата на Зевс все по-рядко и се налага да удря в сайта. Лято е! Добро време за търсене на нови колумнисти. Повечето хора, с които съм говорил, се отказват защото не са сигурни дали ще издържат да пишат колонка всяка седмица. Затова предлагаме нещо по-лесно. Колонката в сряда ще стане ротационна за лятото. Ако сте написали някакъв материал, ако искате да кажете нещо на хората, или просто да се пробвате на журналистическото поприще - колонката в сряда е ваша! Не е важно дали ще


July morning

Иван Богданов

There I was on a July morning looking for love. Джулая (или нечленувано Джулай, по името на известната песен на Юрая Хийп от 1971 година, July Morning) е най-традиционният хипи празник в България, възникнал във Варна в края на 70-те години на миналия век. Джулай на английски означава юли. Въпреки че традицията е свързана с хипи движението в Америка, тя съ


Моят опит с лотарията

Иван Богданов

Преди години, когато дойдох в София, случайно си купих лотариен билет /тогава беше 50 стотинки/. И изненадващо спечелих цели два лева, които разбира се вложих в 4 билета. Спечелих един лев, с който купих два и.... не спечелих нищо от тях. С това моят опит в лотарията приключи. Защо Ви пиша всичко това? Май месец, се оказа че дъщеря ми няма как да се върне от Париж за лятото и реших да вложа дълго спастряните пари за билет в издаване на „Антология Буквите".  Реално това беше Творчески фонд  „Буквите".


За ламтежа на българите

Иван Богданов

Здравейте, Компанията Ericsson раздава безплатно преносими компютри, с цел да се противопостави на Nokia, която прави същото. Ericsson желае да разшири своята известност. По тази причина Ericsson раздава безплатно новия преносим компютър WA


Направи добро и го хвърли в морето

Иван Богданов

Днешната колонка ще е кратка. Отговорите ще са трудни! Наскоро, на 70 годишния юбилей на поета Воймир Асенов, казаха за него, че е един от малкото хора, които прави нещата, защото трябва, а не защото очаква да получи нещо срещу тях. Дори и благодарност.   "Направи добро и го хвърли в морето" е казал мъдро народа.   Кога за последен път направихте нещо, без да чакате отплата? Дори и вътрешна, да си погалите Егото - "


Баладично писмо

Иван Богданов

Баладично писмоНе сколасахме с четата, байо. Залудо затрихме момчетата. Залудо измряхме, Българио. Като псета ни клаха. И нека.Робува си роба робията. че що са за роба пет века? Щом овчари стадата си криеха и ни сочеха подли пътеки.Затуй ли главите ни горди анадолски дервиши побиваха. И цяла нощ клета Околчица мълчалива кръвта ни попиваше.Че ден бе! Кънтяха челата ни. Дълба ги оловото жежко. Из урвите псуваш


Защо никога няма да получим наградата "Христо Г. Данов"

Иван Богданов

В петък за пореден път ще се връчи наградата „Христо Г. Данов".  Седмица по-късно има евроизбори. Малко по-късно парламентарни. Каква е връзката между тия три събития? Пряка! Затова никога няма да ни връчат наградата в раздела „Електронно публикуване". Нищо, че сме от пионерите. Нищо, че все още сме водещи. Май трябва да сложа надпис на сайта - този сайт съществува ВЪПРЕКИ министерството на културата. Каква ни е грешката? Мъчим се да образоваме хората. Караме ги да мислят. Караме ги да пишат на