THE ADVENTURES OF TINY SUBMARINE AND LITTLE JELLYFISH
Милена Каменова, Христо Каменов
Оригинално заглавие: Приключенията на Подводничко и Медузко
Айлин Халилова, Айлин Зелхарова, Аксел Бюлюк, Александра Чолакова, Дезирe Юмерова, Десислава Ханджиева, Ернесто Ораков,
Зорка Узунова, Лора Рускова, Моника Сюлевска, Спас Джандев, Александър Терзиев, Емил Цветков, Меди Караахмедов, Омар Дюлгеров, Сами Велков, Юксел Шишков, преводачи, 2020 г.
Прочетете тази книга, ако вярвате, че поезията докосва сърца и лекува рани.
Ако вярвате в магията на всеки нов изгрев.
В силата на любовта. В мечтите.
В пролетта. И надеждата.
В обичта към всичко българско и родно.
Изгубете се в свят на лунни сънища и цветни дъги.
И намерете себе си в тази сбъдната мечта за пролет.
Историята проследява стремежа за справедливост на една жена в крехка възраст, изправена пред далеч по-силни от нея и организирани врагове. Показва силата на характера на Айша, наследен от баща ѝ.
След атентат шейх Ибрахим загива, а Айша е тежко ранена. Още в болницата Айша решава да намери поръчителя и да постигне възмездие.
Но това се оказва много опасно и Айша е на крачка от участта на баща си. Айша не се предава и принуждава противниците си да и станат съюзници. Поръчителят на атентата е наказан. В динамиката на събитията се прави сравнение между характерите на героите. Един се бори – друг не. Един успява да запази самообладание - друг не. Един взима правилните решения – друг не и губи. В живота не винаги най-правилното е най-правилно.
Понякога, за да оцелееш и да продължиш да се бориш са необходими и компромиси. Но безусловно Айша постига целта си благодарение на интелект, образование, упоритост и най-вече чар.
— Бабо, ти беше ли малко дете?
— Разбира се, чедо, и аз бях дете като теб и си играех с кукли и топка, и падах, и ставах, и бягах, и се криех, и се катерех по дърветата, и плачех, и се смеех…
— Аз защо не помня? Къде бях тогава, когато ти беше малка?
— Ха сега, де! Какво да ти кажа? Я да видим… Къде ли беше тогава?...
Чакай, чакай!... Стара съм вече, забравила съм… Ще питаме мама, тя сигурно знае, но… Ако и тя не се сеща, ще отворим една книжка и ще прочетем, защото книгите знаят много и помнят повече от нас, хората…
Алманаси „Нова българска литература“ са инициатива на Фондация „Буквите“ за представяне на съвременните български автори пред читателската аудитория.
За пета поредна година издаваме Алманах „Нова българска литература Детски истории“, в който са включени произведения написани от деца и за деца.
40 автори на 280 страници.
В Алманаха са включени и наградените произведения от Четвърти приказен конкурс 2020.
Поезията на Николета притежава нещо, с което малцина съвременни автори могат да се похвалят. Има сърце, без това да лишава от качеството на думите. Има междуредия от мисли и подтекст, без да употребява сложни и неразбираеми метафори. И смелостта да говори за любовта до смърт и зс смъртта като любов към ближния. Без непременно да плаши читателя.
Впрочем тези стихове привличат. С усещането за надежда въпреки всичко и отвъд загубеното.
Николай Владимиров
Време е за сън, деца,
стига ви, за днес, игра,
ето – мръкнало е вече,
кой най-бързо се съблече?
Ако сте послушни, даже,
приказка ще ви разкажа,
а във нея, знайте всички,
е героят ОЛЕ-ЗАТВОРИ ОЧИЧКИ!
Как биха могли едни модерни уроци да бъдат сугестопедични? Как биха могли родителите да общуват ефективно с децата си през призмата на сугестивния подход? Това е целта на част 3 от поредицата „Сугестопедия за всеки родител и учител“: да осигури мост, по който сугестопедията да премине в XXI век. Защото ако първата книга от поредицата се явява едно въведение в методиката, съчетано с исторически преглед, както и среща с някои научни събития, белязали края на XIX началото на XX век, а втората книга съдържа методически предписания и методическа рамка за провеждането на един сугестопедичен урок, то третата част от поредицата съдържа правила и практически примери за процеса на изготвяне на самите уроци.
Тази вечер Мели си легна рано. Затвори очи и веднага заспа. Започна да сънува, че е в приказния свят. Озова се в парка, в който живееха всички приказни герои. До големия дъб бе Вила Вилекула – къщата на Пипи Дългото чорапче. Мели реши да почука на вратата на Вила Вилекула. Качи се на верандата, нерешително пристъпи към вратата и почука. Чу се глас:
— Влез! – беше Пипи с изцапани ръце от тестото, което месеше.
Мели плахо се доближи до Пипи и поздрави.
— Добър ден, извинявам се, че нахлух без покана, но... – Пипи бързо я прекъсна.
— Настанявай се на дивана до Томи и Аника, защото в момента съм заета. Правя курабийки – каза Пипи.
Мели прекоси хола и стигна до дивана. Там бяха седнали Томи и Аника. Мели любезно поздрави. Двете деца също отвърнаха на поздрава.
На дъното на безкрайното синьо море живееше самотен Подводничко. Той беше много тъжен, защото нямаше близки и приятели. В такъв момент променяше цвета си – от син ставаше сив.
Един ден той реши да се поразходи из дебрите на морето, за да потърси приятели. Подводничко, самотен и разплакан, започна своето приключение. От дълги години обаче не беше напускал дома си и сега се страхуваше. Първо се срещна с негостоприемните водорасли, които започнаха да му се присмиват и да му препречват пътя с думите:
— А, а, а! Ръждивко е тръгнал някъде? Излязъл е от леговището си
Подводничко не обърна внимание на недружелюбните водорасли и се отскубна от тях с думите:
— Вие сте лоши и никога няма да успеете да си намерите приятели.
Подводничко продължи, просълзен, и докато мислеше, се озова на
Медузеното поле. Там, самотен, страдаше и Медузко. Подводничко се приближи и заговори:
— Защо плачеш?
Настоящата монография има предназначението да посочи основния предмет на горското право, елементите на регулаторната рамка за устойчивото управление на горите и екосистемните услуги, които ползват хората. Горите са многофункционални и изпълняват икономически, социални и екологични функции. Те осигуряват местообитания за животни и растения, и играят първостепенна роля за смекчаване на последиците от изменението на климата и други екологични услуги.
– Литературен кавър? Не, такъв жанр няма! В естрадната музика – да, в литературата – не.
– Има, вече има! В тази книга има девет кавъра върху христоматийни разкази на наши класици. Не пародии, пастиш, епигонство или плагиатство, а кавъри – новият жанр. Чети и си кажи мнението!
Всичко написано в тази книга се базира на близо двадесетгодишния ми опит в книгоиздаването. Всяка от отделните глави е възникнала от конкретни въпроси на автори. От многократното им повтаряне се роди идеята за издаването им в книга.
След прочитането ѝ вероятно ще имате не по-малко питания - просто те ще бъдат други. Ще намерите отговор на много от началните въпроси, които си задавате, докато мислите как да превърнете написания от вас текст в книга. Но ще възникват и много нови, за които никога не сте се замисляли.
Тази книга няма да Ви даде готови решения, защото процесът на книгоиздаване е строго индивидуален – за издателство, автор и книга. Тя ще Ви даде теми, по които да се замислите, и стъпки, които трябва да направите, за да постигнете мечтите си.
Пътят до успешната реализация на книгата е дълъг и нелек, но за сметка на това интересен. Вероятно по него ще направите множество грешни стъпки. Прочитането на тази книга ще Ви помогне да ги намалите.
Иван Дашев Радоев, български поет, драматург и журналист, е роден на 30. 03. 1927 г. в град Пордим, Плевенско. Завършва гимназия в Плевен. През 1945 г. е приет за член на РМС. Участва в строежа на Хаинбоаз по време на бригадирското движение. Следва право /1947-1949/ и българска филология /1949-1951/ в Софийския университет. Работи като редактор във в. “Стършел”, в. “Родни криле”, сп. “Български воин”, Българска телевизия, като драматург в Народната опера – София /1963-1968/, в театър “Сълза и смях” /1970-1972/, театър “София” /1972-1986/, Пернишкия театър /1986-1990/. Публикува поезия от 1939 г. Стихосбирки: “Шумят знамената” /1951/, “Пролетно разсъмване” /1953/, “Стихотворения” /1958/, “Баладична поема” /1960/, “Един бял лист” /1975/, “Стихотворения и поеми” /1978/, “Грешни сънища. Стихотворения и поеми” /1987/, “Песъчинки – животинки” /1990/, “Бяло потъване. Децими. Феникс” /1992/, “Да бъде любов” /1993/, “Ракия за Бога” /1994/. Драми: “Светът е малък”, “Юстинианова монета”, “Голямото завръщане”, “Червено и кафяво”, “Пожарът”, “Садал и Орфей”, “Човекоядката”, “Биволът”, “Чудо”, “Кълбовидна мълния”, “Сън”, “Вангела”, “Упи или Театърът в края на века” и др., които и днес се играят по българските театри. В малките пиеси „Джудо“, „Петрол“, „Ромео и Жулиета“, „Моцарт“ от 1986 г. за първи път в българската драматургия са представени младежките несъгласия и бягства, станали причина за спирането на спектаклите. Литературна анкета с Иван Радоев публикува Мария Гарева през 1987 г.
Умира на 10. 07. 1994 г. След смъртта му излизат книгите: “Автентичният абсурд” /2001, интервюта/, “Свързване” /2007, избрани стихове/, “Чудо” /2007, избрани пиеси/.
Фикция или реалност? Въпросът, който може би си задават повечето ми читатели. Това е книга 6 и искам да отговоря. Въз основа на жизнения ми опит създавам фикционална реалност, в която чрез героите и събитията изразявам себе си.. Дотук. И в тази книга включително. Разбира се, че емоциите и чувствата, вложени в творчеството ми са си мои, дори когато пиша от трето лице. Мисля, че всеки автор слага собствения си светоглед за живота, когато пише.
Абсолютно Съвършенство
Дали съдбата ни събра,
защото се помолих тайно?
Или илюзия е тя
и всичко е случайно?
А ако Господ си играе с нас
и иска да сме неразделни,
И ни изпрати любовта,
за да сме щастливи безпределно?
Навярно тези пътища преплетени
със ясна цел са предчертани
И съдбите са заплетени,
a душите във едно събрани!
Такава обич не умира,
не се изпепелява и гаси.
Тя води към безкрая и изпълва
сърцата на щастливите души...
- Бабо, разкажи ми приказка!
- Ще ти разкажа, чедо, ще ти разкажа… Ти коя искаш?
- Ами, оная за стъклената планина…
- Уф!... Тя е много дълга.
- Нищо, бабо, нищо! Ако заспя, с нея ще ме събудиш утре… Знаеш ли, като порасна, ще се кача на стъклена планина и стъклен дворец ще си постоя…
- Недей, чедо, недей! Ще се счупи и ще паднеш…
- Ама, бабо, това е само мечта, но ако падна, тогава ще му мисля…
Преди няколко години мои приятели закупиха семейно жилище - последен етаж от къща. Когато започнаха да го ремонтират, тайно се надявах да поставят прозорец на покрива, за да могат, заспивайки, да гледат звездите. Така написах стихотворението „Ремонт на покрива“.
Завършвайки със стиха, осъзнах, че самата аз се нуждая от един друг вид „ремонт“. Често съм си поставяла - ограничения в разсъждения, погрешни схващания и представи за мен самата и за другите, за живота и за обстоятелствата около мен. За това имам нужда да погледна извън себе си като обърна поглед към звездното небе. От дете обичам да го гледам и да мечтая. Неговата хармония и необятност ме пленяват и все повече осъзнавам, че граници и лимити в моя живот не съществуват, ако погледът ми е обърнат към Небето и Неговият Създател.
Алманаси „Нова българска литература“ са инициатива на Фондация „Буквите“ за представяне на съвременните български автори пред читателската аудитория.
За пета поредна година издаваме Алманах „Нова българска литература Хумор и сатира“, който се явава едно реалистично представяне на съвременната българска литература.
Христо Константинов Фотев е роден на 25 март 1934 г. в Истанбул. През 1940 г. семейството му се премества в Бургас, в коджакафалийската махала – махалата на бежанците. Началното си образование получава в училище “Др. Петър Берон” в Бургас, а след това постъпва във фабрично-заводско училище в Сливен, което завършва през 1951 г. Кандидатства в Художествената академия, но не успява да издържи изпитите. Прекарва осем месеца като моряк на риболовен кораб, а по-късно отбива военната си служба.
От 1957 г. е художник в стенописното ателие на дом “Украса” в Ямбол. 2 години по-късно прекъсва работата си в “Украса” и става редактор на многотиражката на мина “Черно море”.
Първата си стихосбирка – “Баладично пътуване”, издава през 1961 г. За разлика от много други поети още дебютната му книга е много силна и получава признание. На следващата година вече е член на Съюза на българските писатели. Година след публикуването на “Баладично пътуване” става драматург на бургаския театър “Адриана Будевска”. От 1964 г. повече от четвърт век Христо Фотев е творчески секретар на Дружеството на българските писатели. След близо десетгодишно мълчание поетът написва “Обещание за поезия”. През 1981 г. издава две стихосбирки : “Литургия за делфините” и “Спомен за един живот”. Три години по-късно събира своите избрани стихове в “Словесен пейзаж”. В преходната 1989 г. излиза сборникът му с поеми “Венецианска нощ”. От 1990 г. е главен редактор на бургаския алманах “Море”. На тази длъжност е до края на 1992 г. През 1994 г. Фотев става повторно драматург на бургаския театър “Адриана Будевска”.
Удостоен е с редица награди: Литературната награда на Бургас за своята втора стихосбирка “Лирика” (1965 г.) и за третата си книга “Сантиментални посвещения” (1967 г.), същата награда на Бургас за стихотворенията му от “Пристанище” (1969 г.), литературната награда “Златен Пегас” (1994 г.). През 1995 г. получава званието Почетен гражданин на Бургас.
Христо Фотев почина на 27 юли 2002 г.