За снобите и еснафите като литературни персонажи

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

 Еснаф и сноб - две „натоварени" думи, лишени от първоначалното си значение. Звучат обидно. Свързваме ги с комплекс от отрицателни качества, но дали винаги тези отрицателни черти правят един литературен герой непременно антипатичен? Ще споделя моята лична класация от бронз до злато за любимите ми еснафи и сноби сред литературните герои:   Снобите:   1. Дон Вито Корлеоне. Абсолютен сноб, с мания за величие, донякъде и покритие.


Ценност над всички оценки

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Когато четеш тези редове, аз ще навършвам четиридесетата си година. Поредната награда от живота: доживях. Някога си мислех, че това трябва да е пределният срок за мен, при това с поправителните изпити. A още по-преди си мислех, че на 40 човек трябва да си постигнал всичко, което си е заслужавало, да си показал цялата си обич към живота. Да сме се прегърнали и целунали, и да съм оставил на този свят само делата си. Мислех си също така, че повечето от делата (ако не всички), които завещаваме, са самата суета. А тъй като цялата истина на живота може да се по


Когато са безсилни аргументите

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Предполагам, че сега е добър свещеник. В първите дни често можеше да се чуе: „Този не мога да го понасям". Той говореше много, често ръсеше изтъркани лафове, гръмко се смееше, не правеше впечатление на много умен. А бяхме млади хора с претенции. Алхимията на очарованието не изменя на законите си дори в Духовна семинария. И да си чаровен не е грях. След време разбрах на какво се дължи чарът му, но за мен, както и за другите, няма значение, защото човек се ражда с таланта си, а неговият беше да е естествен. Това, което в началото ни дразнеше


Проклетият дядо

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Във всяко детство го има. Проклетият дядо на квартала. За когото се говори, че ходи нощем с брадва. Днес - че някога е бил доносник в Държавна сигурност, а още по-рано, че до преди девети септември е бил фашистки агент.   Всички хлапаци се бояхме от него. И му правехме номера. Веднъж така ме пипна за врата, след като му бях нападнал черешата и ме хвана, че чак се напиках. Заведе ме вкъщи и вдигна скандал на майка ми. Тя чак после разбра колко сплашен съм бил. Не е злобна жена, но не му е простила и до днес.


За опасния ум и писането

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Не помня защо - изглежда, майка ми и баща ми са били твърде ангажирани, за да минат през ключаря и да ми извадят дубликат, а защо не ми оставяха някой от техните ключове, след като бяха решили, че ще съм вкъщи, и до сега мисля, че е родителска грешка. Връщах се от сутрешна смяна от училище, баща ми тръгваше да преподава следобед. Краят на учебната година наближаваше, времето - хубаво, нямах бележки за оправяне. Все още не ми се налагаше да наблягам на уроците и вкъщи, достатъчно ми беше в часовете - повечето от материала научавах покрай учителя вкъщи, пре


За кучетата, хората и зверовете

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Започнах тази колонка преди време с една история за куче - много странно куче. Съвсем скоро и нашата малка махала се сдоби с подобно. Появи се от някъде и остана, започна да пази от чужди хора и животни, стана бавачка на поколението на котките, които живеят из бараките и по покривите им. Играе с всяко коте около неговата барака, а го плаши при опит да влезе в друга. Вечер спим спокойно - поне до тази вечер спяхме, чувайки предупредителния му лай, ако нещо заплашва територията му - пази ни. Не е капризно: остатъци от храна е неговата заплата, наг  рада за това, че служи вя


Не точно сън

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Ще трябва да си подновя срока на антивирусната. Дотогава ще ми прави номера, всеки клик ще ми е ад и до отваряне на търсената страница ще минават епохи, ще губя ценни мисли... Докато най-сетне запримига маркерът, за да ми покаже, че съм в режим на писане. И главоболието ми ще е обяснимо. Досадно, макар и не непоносимо, но за снощи много му дължа.   Имах чувството, че не мога да стана от фотьойла и да си легна в леглото до него. Не помня и как съм го направил. Минава ми през ума, че вече от три дни е приключила кратката ми морска


Усмивката е временен адрес

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

 За втори път в колонката ще си позволя да разкажа отдавна разказана вече история. Но случката е показателна, а ако не е усмивката в нея, както и в много други битови ситуации, може да ни накара да се замислим за повече неща, отколкото е здравословно.   Припомням си, че съм номад, когато трябва да попълвам документи. Независимо има ли значение или не, пред очите ми все никне графата: "Постоянен адрес". Действа ми като шамар. Излиза, че щом нямам такъв, нямам още и много други прав


За едно моливче

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Доста се колебах дали да разкажа историята с реалните й герои или да ги заменя с художествени образи. Като се замисля, това и без друго са по-скоро художествени образи, отколкото реално съществуващи вече лица. Съдя по себе си - аз ще съм единият и ще разкажа един свой спомен. Прилича ми на спомен на друг човек, достигам до него през размазания филтър на подложената ми на тежки изпитания тогава сетивност. Като светски човек имам причини да мълча за него или най-малко да не говоря публично. Но много хора имат в миналото си нещо, което може и да е за срам, а


Забранено е влизането с огнестрелни оръжия в храма!

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Ако ви попадне правилник за поведението на семинариста от преди 1946 година, може доста да се позабавлявате. Забраната е исторически паметник на онова, което дУша е разрешавала. Явно семинаристите са влизали с пистолети в храма. Въпреки че не става въпрос конкретно за пистолети, а за огнестрелно оръжие, не мога да допусна, че някой е влизал с картечница или гаубица. Би било прекалено. В "Махалото на Фуко" Умберто Еко с усмивка описва пък забраните за тамплиерите, защото явно илюстрират какви са ги вършили воините на кръста - хвърлено расо, прелюбодеяния с


Една обедна почивка

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Беше преди две години, пак лято. Обикновен работен ден, от сутринта имах много, ама наистина много работа. В обедната почивка седнах изтощен навън. Гледката е приказна - виждам рекичката, унася ме ромоленето й, наслаждавам се на слънцето и чувствам, че и то ми се наслаждава. Гризкам си хляб и шницел, радвам се, че ме има, времето е прекрасно и е утихнало всичко тревожно в мен. Нахраних се, а ми остана доста хляб. Не ми се искаше да го хвърлям и някой да го стъпче. Тъй вкусен ми беше този обяд, а не е красиво, грешно е да се съсипва хляб.


Приличаш ми на...

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

С кого ли не са ме оприличавали, при това не за да ме ласкаят, а просто защото така им се сторило. На всеки се случва. Но няма да си кривя душата - откриването на прилика, особено с някои особи, ме е ласкало. После, без да се поглеждам в огледалото, се сещам, естествено, какво се вижда в него. Сещам се за оприличаването ми и топлата тръпка, преминала през мен при чутото. И хубаво се посмивам. Още помня някои от тях: "Хей, Пърпъл, ти имитираш Ричи, нали?" - обръщението беше от доста подпийнал, малко по-възрастен от мен тип, аз не бях


Нимфата на библиотеката или най-хубавата книга

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Бил съм дете - на девет и половина-десет. Въпреки това женското обаяние на младата библиотекарка ми въздейства силно, много силно. Сигурно е била стажантка или е замествала титулярката, била е назначена пробно или нещо друго, което не разбрах. Вероятно си има своето рационално обяснение. Но в живота ми тя се появи и изчезна като видение. За да окаже влияние върху цялото ми съществуване.   Въртях се из детския отдел и търсех книга. Все не намирах нещо, което да ме привлече, явно не съм бил в настроение, а една книга и до днес се


Крепостта на задръжките: Изход ли е кибер анонимността

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Имаш нужда от крепостта си. Навън климатът е променлив, често дъждовете са киселинни. Камъни не падат от небето, както в едно архаично кръчмарско парче, но кал, подметки и части от опушените задни прелести на пияни сапьори, опитали се да обезвредят механизма на Големия взрив, все още се сипят - заедно с болтове, лостове, напомнящи ръчни спирачки и всякакви други безумия, с каквито някой наивник някога е вярвал, че може да надделее над природната мощ, над логиката на Дивата, да пречупи характера на стихията, в която живеем и която живее в нас.  Току-в


За Кафка и магарето

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Не бях голям. Мислех си, че съм открил четивото на възрастния и то е криминалната литература. Изчетох всичко, което можеше да се впише в жанр криминален на Едгар Алън По и Артър Конън Доил, всичко преведено на Агата Кристи, Джон Диксън Кар, Морис Льоблан. Намерих стари брошури на почти непреиздавания по времето на развития социализъм, ултра популярен по света Едгар Уолес. Постепенно преминах на Жорж Сименон, Реймънд Чандлър и на един дъх глътнах трите преведени тогава книги на Джеймз Хадли Чейс. Мислех си, че това ще остане единственото че    иво до края на живо


Притча за змийската отрова и Словото

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Една гора се разгневила на хората, живеещи наблизо. За да не ги допуска в себе си, благословила броя на змиите си. Плъзнали по пътеките, по дърветата - по стеблата и клоните им, из скалите и гъсталаците. Все повече и повече ставали и колкото и да се нуждаели хората от горските дарове, бояли се да навлизат из пътеките, които от онази година нарекли Змийските пътеки. Голяма част от пълзящата напаст избили, но змиите продължавали да се раждат ли, раждат...   Докато една сутрин от едно яйце се излюпило змийче без отрова. Природата б


Големите книги за малки, пред които пораснал се чувствам дете

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Кои пет книги ще избереш, ако знаеш, че с тях трябва да прекараш остатъка от живота си на самотен остров? Майсторски въпрос, получил широка популярност. От отговора му може да се съди много за отношението на човека към себе си и към живота. С кое би се надявал поне отчасти да замениш цял свят? Има безсмъртни произведения, които не само отчасти, а почти изцяло, могат да заменят света. Защото поглъщат в свой свят и в своя реалност. Има и други безсмъртни и не по-малко велики произведения - тя


Непознатото ни лице в огледалото на художествената литература

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Преди известно време преживях една неособено приятна емоция. Както си блогвам, забелязвам явно забавляващ се по побъркан начин, виртуален потребител. Пише налудничаво, най-вече глупости - постинги, изцяло апликации от други блогове, актуални в този ден, обидни квалификации и т.н. Определено спами, през десет минути излиза нова публикация. Някой, който ползва блог-платформата е, това личи. Личи, че знае къде се намира, кого и с какво да обиди. Кой от познатите блогъри може да е, нямам представа. Новият акаунт може да е на всеки. В този момент е  най-опасно да заподозреш ня


За един отзив, който много, много ми повлия

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Първо прочетох отзива, после произведението. Авторът на отзива: анонимен. И сега думите му ще получат част от онази популярност, за която навярно този човечец цял живот само, само ще си мечтае. Отзивът беше следният:   "Простотия до шия!"   И в този миг този човек - този никой, свърши за възпитанието на душата ми почти толкова, колкото и автора, за който беше предназначен отзива му:   "Простотия до шия!"  


За духовния глад и лудостта

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Тази история е истинска. Разказа ми я преди години мой много добър приятел. Заедно с него навремето следвахме богословие, което аз не завърших. Както той запали мен в непознатата и низвергната в тоталитарно време материя, така той бил запален от негов приятел, на когото се възхищавал с цялата си душа и сърце. Човекът бил мъдър, идеите и размишленията му - много интересни. Провокирали ума, карали приятеля ми да си задава въпроси и да открива отговори. Връзката им обаче прекъснала и моят приятел с години нито чувал, нито виждал своя. Не знаел нищо за него,