„Нощ в Лисабон“. История за любов?
Богдана КалъчеваВсяка история е история за любов. Или липсата на такава. „Нощ в Лисабон“ не прави изключение. Ремарк ни среща с двама странници в португалската столица, които разполагат само с няколкото часа на нощта, за да изговорят радостите и тревогите на живота си в началото на Втората световна война. Всъщност, разказва само единият, другият просто трябва да слуша. И сякаш за да затвърди убеждението на читателя, че да бъдеш изслушан е един от най-скъпите дарове, разказващият предлага нещо безценно в замяна.
Колко много е „много“
Богдана КалъчеваОбичаме да преувеличаваме. Все имаме много работа, децата много ни ядосват, вечерята много ни харесва, много сме влюбени… Колко много всъщност е „много“? Прагът е различен за всеки. Важи за болката, разочарованията, любовта и всичко останало. Усещането за недостиг или прекомерност е индивидуално и определя колко сме готови да дадем от себе си, за да получим това, към което се стремим. От този
Една жена на 38… чете
Богдана КалъчеваВлизам в категорията на нарочените за опасни жени - онези, които не се притесняват да си казват годините. Не само че не се смущавам, даже нескромно се хваля, когато дойде време да прибавя още към личния си актив. Именно така виждам отминалите години - натрупани (под формата на знания, умения и опит) ресурси. Що се отнася до четенето, ето какво проумях. Да се оправдавам какво и как чета ли? Вече не. Не се
Да полудееш от любов
Богдана КалъчеваЗнаете ли историята на Адел Юго, най-малката дъщеря на писателя Виктор Юго? Невъзможната ѝ любов към лейтенант Албърт Пинсън я докарва до лудост – в прекия смисъл на думата – и я обезсмъртява – състоянието, в което се намира, остава в психиатрията и литературата под името "Синдром на Адел". Струва ли си да се посветиш на друг човек с такава патологична отдаденост, че животът ти да загуби смисъл без него? Изглежда, че дори през далечната 1854 г., когато подчинената роля на жената в обществото е била факт, сляпата и безусловна любов не се е оказала достатъчна,
Да поиграем „Дженга“
Богдана КалъчеваЖивотът на всички ни е положен върху опори, които ни позволяват да надграждаме и да строим своята (надявам се, че не въздушна) кула. Иска ми се да ги нарека бетонни основи, но те съвсем не са толкова стабилни и непоклатими и ежедневно се налага да търсим баланс, за да не рухне паянтовата постройка. Да речем, че са греди. Когато някоя от тях се разклати или размести, друга трябва да поеме тежестта върху себе си, за да опазим цялото здание. Класическа „Дженга“! Най-често полагаме основите върху семейството, кариерата и здравето. Всеки обаче има правото да гради своето здан
ПОТОМКА
Богдана КалъчеваАз съм жената, която съм, благодарение на всички онези жени, чиято кръв тече в жилите ми. Не, тук не става въпрос за родолюбие и не следват обяснения какво ме прави горда българка и пазителка на рода и корените. На 8 март изпитвам непреодолимото желание да разкажа за чисто човешкия пример на жените, в чието обкръжение съм израснала. Ясно помня баба си, майката на моя баща, която ми обясняваше, че ревността и завистта между децата нямат място в едно семейство. За възрастните сме като пръстите на ръката – който и да се удари, болката е еднаква. Същата тази жена ме учеше с делата
ЖИВЕЙ ГО ТОЗИ ЖИВОТ
Богдана КалъчеваКогато оставим времето да ни покаже кое е правилно и кое грешно, цялата ситуация губи своята актуалност. Казано с други думи – вече няма значение. Пропуснатите възможности не се връщат, а остават да вълнуват въображението ни и да тровят дните ни с горчивото си „ако“. Времевата дистанция не ни дава задължително трезвата и обективна преценка, на която се надяваме. Напротив, дългите дни и нощи на размисъл ни позволяват да си съчиним своя, изопачена версия на реалността. Разговорите с преките участници в проблемните ситуации не се състоят наистина, а само в главите ни.
НЕЩАТА, КОИТО ДА НАПРАВИШ ЗА СЕБЕ СИ ОЩЕ ДНЕС
Богдана КалъчеваОбещах на един човек да напиша нещо конкретно този път. Поръчението беше за колонка „без алабализми и философия“. Да де, но не ми се получи да се оплаквам от дупките по улиците и скока на цените. (Честна дума, опитах!) Ей го на – всеки втори го прави успешно – та реших, че има достатъчно конкретни неща изписани, а аз явно попадам в групата „всеки първи“ и мога пак да говоря за моето си.
Не се превръщай в човешки спам
Богдана КалъчеваВ старанието си да бъдем забелязани и приети споделяме все повече и повече от мислите, чувствата и ежедневните си проекти. Започваме с оригиналните хрумвания, после изваждаме на показ посредствените, а накрая правим достояние абсолютно всичко. В началото предизвикваме естествен интерес, впоследствие – безразличие и дори раздразнение. Толкова познато, разбираемо и човешко, нали? Както действието, така и ответната реакция. Тук обобщихме най-важните идеи от книгите на Остин Клиън „Кради като артист&
Животът е клише
Богдана КалъчеваСледваме знаци, търсим смисъл, разсъждаваме върху съществуването си. Струва ни се неприемливо ролята ни на този свят да се изчерпва с повторението на добре познатата схема - раждане, обучение, продължаване на поколението, професионален път, смърт. Опитваме се да оставим следи – творчество, открития, добри дела… Бунтуваме се срещу вероятността да изчезнем незабелязано, да не липсваме на никого, да бъдем средностатистически. С вярата, енергията и нетърпението, присъщи на младостта, с цяло гърло крещим на света: "Хей, виж ме, тук съм и съм жив!" Го
Просто му кажи „не“
Богдана КалъчеваЧувстваш ли се зле, когато отказваш нещо на някого? Твърде вероятно е отсрещната страна именно това да цели. А бил ли си ти от другата страна? Създаването на усещане за вина и срам е изпитано средство да накараш някого да ти свърши работа. Разбира се, свободен си да използваш този похват, но приеми, че това казва много за теб като човек. Примерно, че не си дорасъл дотолкова, че да уважаваш хората, с които общуваш и да приемаш, че имат собствен живот, право на мнение и възможността да вземат решения, които не
Как се пише поезия
Богдана КалъчеваПисането на поезия, съвсем като писането на проза, изисква редакции, а ние, авторите, следва да бъдем първи редактори на собствените си творби. Когато идеите започнат да се появяват, най-важно е всичко да бъде записано. На този етап няма място за колебания и самокритичност, а само за действие. Щом приключим, редно е да оставим написаното настрана – за няколко часа или пък няколко дни. Когато се върнем към
Изяж жабата, оправи си леглото, измий тоалетната
Богдана КалъчеваЧували ли сте за принципа „Изяж жабата“ на Брайън Трейси? Ако сте от хората, които отлагат задачи, защото не си представят как рано сутрин захващат нещо тегаво, време е да се замислите. Идеята е проста – започнете деня си с най-неприятната задача. Едно на нула за вас в битката с пропиляното време! Каквото и да правите нататък, ще ви се струва като детска игра и ще се случва сякаш от само себе си!
Силата на думите
Богдана КалъчеваИ най-способните и упоритите сред нас постигат малко, когато действат сами. Възможностите наистина са неограничени, когато имаме зад гърба си армия от поддръжници. Тези, които са го разбрали, съзнателно и методично събират своята войска. Какво и на кого каза днес, за да го спечелиш за каузата си?
СИЛАТА И СМЕЛОСТТА ДА СЕ ПРОМЕНЯМЕ
Богдана КалъчеваДействията, които извършваме автоматично, по силата на навик, надвишават многократно тези, които обмисляме. В този смисъл съвсем не е пресилено да кажем, че човек е много повече съвкупност от навиците си, отколкото от изборите си. Трябва да направим една уговорка обаче – навиците също могат да бъдат избирани и променяни. Колко усилия на волята са нужни да откажем цигарите? Представете си какво ще ни коства тогава да променим навиците си в няколко различни сфери от живота си. За да бъдат измененията трайни, първото важно условие е да не променяме няколко свои привички едновреме
Развлекателна индустрия
Богдана КалъчеваЗа какво ти е тая работа, ако не e интересна? И партньорът ти непременно трябва да има чувство за хумор. Пък приятелите са за това - да те карат да се усмихваш. Децата ти какви деца са, ако не разсмиват гостите? Непознатите непременно трябва да са дружелюбни в автобуса. А вечер излизаш, само ако ти предложат нещо забавно за правене. Целият ти живот се е превърнал в увеселително влакче – издигнал си удовол



