София през погледа на нейните творци
Камелия ИвановаСофия през очите на един чех. Един от първите литератори-историци от по-новото време, насочили вниманието съм към изучаване на София е Контастин Иречек. Стремежът му е да я изследва като историк и опише като съвременник. В много от трудовете на Иречек, посветени на България, София е център на вниманието му. Ако градът, историята и географското му положение се появяват само в контекст
Жив
Камелия ИвановаОбичам да си представям картини, които няма да бъдат видени или нарисувани. Те са допир до онова, което хората наричат Бог. Има някаква омая, която те кара да забравиш, че си тленност. Нещо, което спира ума ти, дарява ти усетливост, докосва те с нежност и те оприличава със съвършенство. Тогава идва чудото – чудото на допира. Слети в едно, разбираш колко сте различни. Различни един от друг, усещаш целостта. Така изгрява денят – той се ражда от картините, за да заспи в люлката им. Нощта покрива земята, носейки в утробата си техните образи. Стрелките на часовниц
Приказка за млада Бога
Камелия ИвановаИмало едно време една тъжна и стара страна. Имала била тази страна славна история. Името и гърмяло като едничка държава сред всичките други народи. Синовете пазели Завета на своите бащи - човек се разжда за Истината, да дарява радост и светлина. Но възгордели се хората и забравили добродетелите на предците си. А земята, която те имали, била красива и раждала по много - плодове, билки, самодиви, вълшебства. Забравили Старата вяра, хората вече не чували самодивската песен. Не сияела в тях Светлината и пътищата им се обгръщали в мрак. И
Боже, колко чудеса има на тоя свят, Боже!
Камелия Иванова„И като пусна шилото и погледна към небето, той извика: - Боже, колко мъка има по тоя свят, боже! И пак се загледа подир каруцата." „По жицата", Йордан Йовков Иска ми се, толкова много ми се иска да прозвучи един друг вик... Дали заради рождението на онзи пирински поет, дето ме научи още в детството ми да вярвам в чудото, дали заради болката от вика на Моканина, който не престава да звучи вече десетилетия около мен
Честит рожден ден, есенен Иване!
Камелия ИвановаТрадиционната ни рубрика „Общество на мъртвите поети" мисля си е време да промени своето съдържание, а от там и заглавие. Защото, от една страна, тези, за които пишем са оставили живо слово, а ако то е живо, значи и те не са мъртви. От друга - имаме една странна черта ние, хората. Да си спомняме и да почитаме... но след смъртта. А една от характеристиките на мъдростта, пък и на човечността, не е ли точно тази - да умееш да признаеш на другия, че
Панагюрска книжница - Петър Карапетров
Камелия ИвановаВ Университетската библиотека на Станфорд може да се намери една интересна книга. Разбира се, могат да се намерят много такива. И поне аз така си възмислям, че тази би трябвало да е много интересна за нас, българите. Но дори и да я има в нашата Национална библиотека, съмнявам се някой, с изключение на историците, занимаващи се с този период, някога да я е потърсил. Годината на издаване е 18
"Кървави петна" - Владимир Петров Мусаков
Камелия Иванова"Вчера при боевете между Долно и Горно Катраджово на източния бряг на р. Струма, войници от ирландската ни рота са убили вашия поет Димчо Дебелянов. За нас като европейци е необяснимо как може да изпращате на фронта най-ярките си таланти, за да ги убиват нашите войници. Ние отдавна не постъпваме така. Защото сме разбрали, че талантите в областта на изкуствата и науката са най-голямото богатство на една нация и всяк
Мечтател безумен, образ невъзможен
Камелия ИвановаУчебната година започна, есента довява първите студени ветрове и отново е време да сгреем душите си със слово, надежда и вяра. Възстановяваме ежеседмичните си колонки с един познат и най-вече непознат в нашата литература и история образ - този, когото изучаваме основно като революционер и набързо
Непремълчани мисли
Камелия ИвановаИма периоди и дни, в които Аз-ехото ми отразява толкова много звуци, че не му остава нищо друго освен да продължи да повтаря, докато заглъхне от прегракване последното, което се е отразило в него. А последното, всъщност, е разделено на две и много свързано. Гледах последната серия от този сезон на „Стъклен дом". Филмът, който трябваше да ни върне към доброто старо българско кино. Филмът, който се опитва, съзнателно или не, да ни даде модел - на обществото ни, такова каквото е, на поведение - сегашно и предписано за после,
Куражът вече ме напуска... - писано през юни 1923г.
Камелия ИвановаНе, не сте се объркали. Не е неделя и няма годишнина. Просто понякога времето и пространството се преплитат и изпращат своите вълни някъде... Там, където Аз - ехото ги улавям и не мога да престана да ги повтарям, докато не се изчисти и последният им звук. Лесно му е на ехото в планината, а аз тук, сред града и суетата на целия свят... И въпреки всичко, въпреки целия шум, този път моето Аз повтаря нещо, писано преди... ами преди много години. И ще го повтори и за вас... Е, в моя случай, на мястото на Жълтата гостенка можете да сложите някой грип или
Цунами и петрол
Камелия ИвановаДнес ще наруша всичките си изградени критерии за това как се пише колонка. Както и разбирането си, че тя, колонката, трябва да отговоря на спецификата на изданието, в което се публикува, а също така, колкото и да отразява лично мнение, то трябва да е в унисон с това на редакцията на изданието. Всъщност, не зная какво е мнението и отношението към случващото се около нас на редакционния екип като цяло. Зная, че от няколко дни мен ме боли душата. Може и да драматизирам. Възможно е. Но тези последни дни цялата ми същност сякаш се е събрала в една точка и не може да си отговори на
Исак Паси
Камелия ИвановаИсак Паси - „По-странно е, че книгите надживяват собствените си автори и не с дълготрайността си, а със своя дух и характер..." 13.03.1928 - 13.08. 2010 „Не е толкова странно, че книгите надживяват епохите, че понякога именно в следващата епоха те влизат по-млади и по-свежи, отколкото са били през времето на създаването им. По-странно е, че книгите надживяват собствените си автори и не с дълготрайността си, а със своя дух и характер, че те остават млади и
Левски
Камелия Иванова"Аз, Васил Лъвский в Карлово роден отбългарска майка юнак аз роден, не щях да съм турский и никакъв роб, същото да гледам и на милият си род. В Сърбия ходих и по Влашко скитах; от нийде помощ за наша свобода. Станах и отидох в Стара планина с вярна дружина, с Панайот войвода, юнаци народни - техен аз байрактар..." ЛЕВСКИ Иван Вазов Манастирът тесен за мойта душа е. Кога човек дойде тук да се покае, трябва да забрави г
Защо Сърбия я е страх от Апостола?
Камелия ИвановаГодината е 1862. Не многото български момчета, включили се в Легията, организирана от Раковски, със съгласието на Сръбското правителство и подкрепата на Русия, са застанали на една крепост. За да бранят свободата на братята си - да помогнат на Белград да остане свободен и непревзет от турската армия. Сред тези момчета е и най-светлата личност в историята не само на България - Васил Иванов Кунчев. Една от легендите разказва, че точно тук бъдещият Апостол на българската свобода получава своя прякор - Левски, даден му заради смелостта и жертвоготовността му. Това е време на надеж
„Дядовата Славчова унука" - Тодор Влайков
Камелия ИвановаНа 13.02.1865г. в малкия градец Пирдоп семейството на един тъкач посреща голяма радост. Ражда им се син, на когото те дават името Тодор. Бащата, който бил грамотен и не се страхувал от работа, не оставял семейството си в нужда и накрая, с подкрепата на местен чорбаджия, е избран за селски рабушчия (нещо подобно на бирник). След Освобождението опитал късмета си като кръчмар, но не му провървя
Истинският шахматен поет и апостол - Теодор Траянов
Камелия ИвановаОбществото на поетите e изпъстрено с многолики, шарени и много надарени личности. Особено сред онези, за които си спомняме чрез нашите неделни колонки. На днешната дата, ако човешкият живот беше толкова дълъг, колкото на отците в Библията, щеше да навърши 129г. един от познатите-непознати български поети - Теодор Василев Траянов. Изучаван в училище, по-скоро като споменаване, някъде сред др
Отново за мечтите
Камелия ИвановаВчерашната колонка на Лариса обърна вниманието ни към мечтите. Онези, които ни се виждат далеч и недостижими, а са до нас, ако успеем да направим първата малка, а след нея следващите крачки. Това е много известният в поведенческите науки съвет - за да достигнеш до целта, не се опитвай да свършиш всичко наведнъж, а раздели пътя на малки крачки, поставяй си малки цели, които да не те плашат и ще стигнеш далеч, далеч... чак до поредната мечта. Не отричам мъдростта в това, напротив! Още повече, че да я отрека, означава да отрека част от собствената си убеденост и работа. Сам
Уроците на живота и на Дамян Дамянов
Камелия ИвановаПонякога животът и съдбата ни правят подаръци. Често не успяваме да ги оценим на момента, но те оставят следа у нас. За мен един такъв подарък беше запознанството ми с Дамян Дамянов преди доста години. Тогава Съюзът на българските писатели все още се намираше на ул. „Ангел Кънчев". Попаднах там случайно, макар и не съвсем. Едно мое стихотворение се беше харесало на човек, който всяка сряда посещаваше клуба на Съюза и той ме покани на среща. Станахме приятели. Постепенно разговорите ни придобиха онази споделеност и дълбочина, която позволява близост и отдаденост. В един о
Какъв бог съм аз, щом не мога дори в сърцето си да съм свободен?"
Камелия Иванова"Какъв бог съм аз, щом не мога дори в сърцето си да съм свободен?" Светла Георгиева Обичам приказки. Магически. И такива, в които се разказва за принцеси. Но не за онези принцеси, изпаднали в безумство от властта и вниманието, дето все връщат кандидатите и ги карат да правят какво ли не. А за принцеси, осъзнали, че, за да станеш кралица, трябва да загубиш главата си и с новата глава да сътвориш нов свят. Защото избрала да подкрепиш единствения, ти ста
Ироничната съвест на българския народ - Стоян Михайловски
Камелия ИвановаНякой ден ще бъде публикувана книгата ни за старите български родове. За това как във времето, в което българският народ е пазел завета на дедите си и е помнел, че отделният човек може да достигне Божественото чрез рода, са се раждали управници и задаващи законите - в държавата, в културата, в традицията, в битието. Някой ден. За сега, обаче, тази книга все още чака своето време. Защото, както отделната личност, родила се, за да пребъд



