За нечакания и неискан гостенин

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Писал съм колко често съм се сънувал осъден на смърт, а кошмарът винаги е толкова реалистичен, че е приличало на истина - преди да отворя очи и да се пробудя помилван. Или, по-скоро, осъден да бъда жив. Мизерното съществуване е особен вид безсмъртие. Извън потока на времето. Не точно жив, но чувстващ поне четиридесет процента от болките на живия. Без да си божество, имаш пред себе си вечност. Без да е ад, прилича на ада. Без да е рай, една кратка радост може да разтвори сетивата ти в усещания, каквито не могат да бъдат наречени земни.


За умното в глупостите

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

 Като фаворит сред глупавите класации и резултати съм признал отдавна BBC. Достатъчно е да се спомене "Най-великият философ на всички времена" (2005) и лидера в класирането Карл Маркс. Никакъв Сократ, Емануел Кант, Ницше, без които е трудно да си представи човек не само философията, а изобщо съвременното мислене... Пред всички тях е Карл Маркс, според класацията на BBC. Нелепият резултат е неизбежен заради самата нелепост на класацията. Защото величието на един философ е във величието на още сто. Защото това не са пророци, на които диктува Бог, а  са брънка от верига


За достойнството, пишещия и България

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

      Преди две години и нещо реших да използвам момента, че съм безработен, при товарегистриран, и да легитимирам с документ някои свои знания и умения. Предложиха мибезплатни курсове по компютърна грамотност, специалност текстообработка. Предполагах, че едва ли в занятията ще има нещо повече от това, което знаех, но време имах - вместо да вися по интернет клубове, можех да правя същото и в класната стая. Оказа се по-приятно, отколкото очаквах. Сам мъж, между дванадесет дами. Съвпадението на числото с един от еротичните ми трилъри в мерена


Да се познаеш в литературен персонаж

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

  Случвало ли ви се е да се познаете в герой от книга? Не става въпрос да откриете свои черти, някое свое преживяване, част от несподелените си мисли. Не да познаете свой идеал, собствените си психологически характеристики, фрагменти от ежедневието си, онова, което наричате своя душевна същност - изцяло да го видите в героя, но това да изчерпва съвпадението. Да се познаете едно към едно, почти до най-малки подробности. За това става въпрос. Наскоро ми се случи. Чета и имам чувството, че е описание на моите младежки години. Ровя си в паметта,


За неумението да понасям критиката (Иронична алегория)

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Седя си в едно бистро и си пия кафето. Изведнъж...Пляяяс - един шамар! Дори не разбрах откъде дойде. Гледам объркано - някаква дама.Няма да я описвам, не ми беше до наблюдение на прелестите й, нито бих забелязаллипсата на такива. Май само мигах.- Ти за какъв се мислиш, как смееш да ме наричаш така?- Но... извинете, аз нищо не съм го казал.- Щом това за теб е женственост, щом с него идентифицираш красотата, перверзен типтакъв, значи обиждаш всички жени, включително и мен.- Но как...- Ти знаеш как!- Извинете, сигурно ме бъркате...


За творческите самоубийства

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Не мога да се оплача от непредпазливост - като качество, в моята ценностна система.Не съм наивен - наивността е смъртен грях, но не съм и прекалено мнителен. Давал съми още давам ключ за убежището си или дори за обект, за който съм материалноотговорен, на приятели и познати, ползващи се с доверието ми. Не съм и краенформалист при подписване на договори. Сравнително бързо вземам решение при поставянена подпис и върху други документи. Доверявам и грижа за предмети с голяма материалнастойност за мен, мога да преценя и да рискувам да се ка


За коледно-новогодишните приключения

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Не съм готов да се състезавам с полицая Маклейн от "Умирай трудно" в приключения по коледно-новогодишните празници. Но подобно на герой на Ремарк, съм бил и душевно опустошен, и готин, и нито пиян, нито трезвен, и по-млад от скандал, по-скептичен от всеки старец с някакъв септичен хумор, псевдофилософстващ в почти непозната компания, а чувстващ се сред свои. По-скоро като шарж, отколкото като герой на Буковски: събуждал съм се до жени, без спомен за сближаване, да не говорим за нещо повече. Без спомен за имената им, а по-късно - и за лицата им, абсурдно надсмиващ се на се


За странниците и смисъла

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

 Централната автогара. Вечният рояк. Вавилонско стълпотворение. Куфарчета - на колелца и дипломатически, торби през рамо и пред краката, крясък: "Къде вървиш, ей!", раници, чанти, други поанти. Пие ми се кафе, оглеждам се за автомат. Май имаше един вътре, но там не се пуши. А ми се пуши. Неудобно.   Заглеждам се в идващите автобуси. Чакам любимата. Това не ми пречи да оценя - чисто естетически, природните дарби на дългокраката, с токчетата и русата усмивка. На цвят на косата всяка може да се докара блондинка, но на израз на


За книгата на времето

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

 Мислех си, че съм вече поне ефрейтор на литературния фронт, че победите не могат да ме просълзят, нито битките - да ме уплашат, че трудностите са ми втора природа, а превземането на следващия хълм - кратко време за отдих, почивка и спокоен сън, не както е било някога - усещане за невероятност. Мислех си, че нашивките ми са със собствената ми кръв - от рана, която съм получил при забравена вече атака, а белезите, тъй много по мен, вече не ми говорят нищо. Че каквото и да се случи, ще го приема като закономерност и очакван резултат, спокойно и без изл


За изражението и подвързията

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Имахме у дома едно доста старо издание на древногръцки митове и легенди. С твърди корици и оригинална лъскава подвързия. Не бях я чел от юноша, само знаех, че си е вкъщи и все отлагах приятното изживяване за по-спокойно време.   Неусетно минаха години. Връщам се веднъж, след месеци отсъствие, вкъщи. Гледам я още на етажерката и едва тогава усещам, че съм наистина у дома. Усмихвам се, не бързам. Имах доста неприятни задължения из коридорите на разни административни сгради. Доста чакане, а по улиците - кал и киша, а аз цял ден си


Историята на много самотни мъдреци

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

 Просто един стар и особен човек. Пишеше си нещо, все на ръка. Живееше сам на едно от многото възвишения над града ни. Приличаше ми на мъдрец от приказките и на онези стереотипи за мъдреци, които сме възприели от философските романи. Сядаше в кръчмата между две улици, сключващи остър ъгъл, заедно с махаленците. Почти винаги на отделна маса.   Не става въпрос за неприятен или асоциален тип. Нито беше пияница. Просто стар и самотен. Развърже ли си езика, говори интересно. На два - три пъти ми е чел импресии - като такива възп


За вдъхновение, любов и студ

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

 Случката, която ще ви разкажа, ме усмихва и сега. И ме преизпълва с едно свежо усещане, с надежда, а и ми действа като лекарство срещу всякакви тревоги. Като пример за силата на самовнушението може да влезе в учебник по психология. Но обяснението на специалистите, макар и достоверно, макар и изясняващо всичко в нея, би било просто като урок от този спомен, от това невероятно изживяване. Отново съм в онази вестникарска будка, която вече доста пъти споменах в колонката. Тя е метална и пробита от всички страни, свири отвсякъде. Денят е слънчев и още от


За една посмъртна стихосбирка и животa

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

 Джим Морисън ли беше, или Пеньо Пенев? Бони Скот или Висоцки? А може би друг, докоснат от демоничното и твърде човешкото. Талант и кумир за стотици хиляди или десетки милиони. Дал името си за емблема на времето, живота си - в жертва на лирически копнежи. Сърце, обречено на красивото - в грозна гибел и знак за преосмисляне. Чувствителна същност със свой пулс, копнежи и болки - в легенда за дарбата и порока. Не съм сигурен кой от тези велики мъже е истинският автор на крилатата фраза: "И алкохолът в мен не ще ми позволи да се разложа." Не съм сигурен


Разкошът на мизерстващия

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Сега, когато пиша тези редове в затоплената стая до бумтящата печка, имам си ток, компютър и интернет, а навън е студено и грипаво, не мога да си представя как преживява този човек, ако все още се намира на онова или на друго подобно място. И как е преживял и далеч по-хладни дни. Тези мисли едва ли биха пробудили у мен известната топла завист, която изпитвах тогава към него. Но не мога да не си помисля за това.   Не бих го нарекъл клошар. Този човек си беше останал артист, какъвто не можеше и да не бъде. &n


За острова на писането и самотната споделеност

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

По-голям е от Тихи океан океанът. Но наистина е тих. Много, много тих. Не трепва вълничка - ни наблизо, ни надалеч. И чайки над него не летят, нито албатроси, нито гларуси и буревестници. Не скачат делфини над повърхността му, и риби не скачат. Изглежда и под нея няма живот. Как е попаднал корабокрушенецът на острова, след като няма кораби, както изглежда, е трудно да обясним. Част от него е родена тук, но това не е родината му. Тази част го е обсебвала, хранила е духовните си потребности с материалната му същност, докато тя се превърне в истинската му ма


За мадам 421

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

 Опитвал ли си се да преброиш колко са графитите от вкъщи до работното ти място. Или, докато се движиш по определен маршрут, колко пъти градският автобус ще направи "пссс"? Някои хора си имат странни забавления и изобщо животът е шарен. Често се среща в сюжета ми мъжът, увлечен от загадъчен, полуреален женски образ. Непозната, която по необясним начин оказва въздействие върху живота му, превръща се в маниакално негово увлечение, а историите завършват различно. Но не е ставало дума, че в подобен сюжет съм се вкарвал и сам.


За ежедневието като предаване

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Умен е бил човекът, който е казал: "Телевизията е единственото сънотворно средство, което се поглъща през очите." Не че не ми е приятно, когато съм уморен или мързелив, да дремя пред телевизорa. Или да го ползвам като фон за по-приятни занимания. Но не ми липсва особено, ако нямам в стаята, а преди години изобщо не ми липсваше. Фен бях на хиперпродукции - на хипертелевизионно предаване.   Излъчваше се с любезното съдействие на Г-жа Жълта Преса - ексцентричната, многолика мултимилиардерка, с напластен като маска грим. Със съдейст


За един аутсайдер и книгите

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Годината е 2001, човечеството леко се е разминало с Армагедон, аз - малко по-съществено с поредния си бестселър, превеждан на всички живи и мъртви земни езици и на езиците на няколко близки планети, минаващи за провинция в Млечния път, с Нобелова награда за литература, с почетно гражданство във Вашингтон, Москва и Назарет. А най-вече и най-после - с поощрителна награда от конкурса за млади поети в Асеновград. Но самочувствие имам - все едно всичко това се беше случило. Пия около литър водка на ден, пиша около десет страници. Понякога повече и от едното, и от другото. Най


За бита, страховете и чудовищата ни

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Когато почти останах на улицата, по-малко от всякога приемах провала си, печалта или смятах пътя си за погрешен. А често това беше един от големите ми страхове. Очаквал съм да се случи, дори когато още нямаше изгледи.   Знам единствен какво ме накара да напиша близо година по-рано разказа "Пещера под битието". Шестото чувство, че това ще се случи, а няма да съм способен да опазя духа си при тази ситуация. Непосредствено преди да ми се случи се чувствах неподготвен, а когато ме сполетя, нямах време да се замисля. Отново бях по-ск


Да се пробудиш свой герой

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Радвам се, че много настоящи и бъдещи пишещи няма да разберат никога какво е да обикаляш по редакции и издателски къщи. Да издирваш адреси по каталози, да се опитваш да се свързваш по стационарни телефони, на които никога, когато си набрал кураж и си намислил думичките си, няма човек. Да търсиш оправдания, за да се освободиш от работа и да предприемеш пътуването и издирването на адреса, а срещата често да отпада.   Сега си имаме интернет, можем да предложим материала си, докато пием кафе, смиламе обяда си, съхнем с хавлия, току-