За отношението към конкуренцията и изкуството.
СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/Някога, когато продавах вестници, често си задавах един и същи въпрос: защо в съседната будка вестниците вървяха с пъти повече, а предлагахме едни и същи заглавия. Правех всичко, на което съм способен: общувах с клиентите, мъчех се винаги да разполагам, с каквото търсеше всеки от тях, поддържах чисто, намерих си два външни стелажа, с които почти препречих пътя на преминаващите към влака, и ги заредих с шарени списания. Усилията ми не останаха без награда, но оборота на леля Кима, Бог да я прости, така и не стигнах. Постарах се приятели, които следяха пери
За приказките и делата в оценките на хората
СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/За приказките и делата в оценките на хората Маратонът "Търся издател" е пред своя финал, а аз съм изпълнен с онова приятно усещане, сигурно всеки от вас ще го разпознае - когато току-що си затворил прочетена, много ценна книга и благодариш на живота, че те е имало, че ти е била дадена възможността да прелистиш тези страници, една след друга, до самия финал. С други думи, чувствам се душевно забогатял. Колкото и да са ми дошли тежки някои истини, колкото и ревизии трябва да си направя - на душа, на мислене, на отношение към приятелство и неприятелство, на
Конкурсът "Търся издател!" или... пред матовото тройно огледало
СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/В последната си колонка Иван Богданов (http://www.knigite.bg/colon_new.php?id=551) написа откровено много истини, някои от които много хора съзнателно избягват, защото са по-удобни утехите сред интелектуалните съновидения, пред приемането на някои сурови реалности. Вдъхновен от прочетеното, импулсивно написах част от онези размишления, които напоследък, провокирани от конкурса, са ме обзели, а те са малко от всичко онова, което може да се извлече като изводи.
Ако имаш машина на времето, има ли книга, която би изгорил?
СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/Ако имаш машина на времето и разполагаш с останалите необходими възможности, има ли книга, която би изгорил? За мен няма такава. Не бих го сторил с нито една. Дори с "Моята борба" на Хитлер ли? Да, дори "Моята борба" не бих унищожил. Ако можех, бих спасил много книги, изгорени като магьоснически, сеещи поквара, опасни за държавата, зловредни за обществото, разлагащи морала на трудовия гражданин и други, навярно стотици различни мотиви, разгневили до пламъци силния на деня, за да устрои тяхното аутодафе и да лиши нас, наследниците им, от едн откровение,
За страха преди нов роман
СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/"Но как да напиша за това, когато се страхувам, че няма да смогна и само напразно ще се разраня." - "Покана за екзекуция", Владимир Набоков Колко познато чувство! Героят е осъден на смърт. Не знае деня и часа. Живее в трескаво вдъхновение. То ще го пръсне, но не смее да започне да пише - не знае деня и часа, не е сигурен, че ще има време; мисълта, че няма да му стигнат дните и това само ще го разрани, го прави неспособен. Гнил съм в килията на собствените си страхове, това е килия на смъртник. За
За една смърт - резултат от агресията в интернет
СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/Преди дни по телевизията отново стана дума за онази трагедия. Навършва се една година от смъртта на момчето, което след размяна на обиди по интернет е убито от свой съученик. Разследването продължава. Според едни експертни решения младият човек е починал от епилепсия, а не от получените юмруци. Според други - той никога не е страдал от епилепсия. С епилепсия или не, краткият му земен път свършва по време на побоя. Баща му сега се бори за истината. Обикновен човек, измъчен. Не показва страданието си, не може и да го скрие. Не даваха кадри от др гата страна, но
За читателя като автор
СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/Когато се получава най-добре, винаги чувствам читателя си. Близо до себе си, понякога и в самия мен. Пиша си аз, а тя е седнала до мен или наднича над рамото ми и чете това, което се излива. Непознатата или много добрата приятелка от мрежата, която реално в този час е далече от мен. Като истинска е и искам да я задържа. Сега по-добре от всякога чувствам какво й харесва, какво се нуждае да прочете. Дори не съм наясно как го правя, надскачам и себе си, използвам език, който по принцип ми е далечен, на който не мисли сърцето ми и на който не чувстват фи брите ми, но т
За едно слънце, конкурс и надежда
СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/Представи си, че имаш слънце. Не астрономическото и огромното, без което не само че нямаше да има живот на земята, а и нямаше да я има цяла звездна система. Друго слънце, подобно на него, но напомнящо малко и на онова от приказките и детската анимация. С душа и усмивка, със свой характер и собствена реч. Твой приятел, който те е усмихвал в най-мъгливите дни и в най-мрачните нощи. Може би твоя измислица, но измислица, която е направила по-красива и богата реалността ти. Представи си също, че светлината му е само и единствено твоя. Защото е ниско на земята.
Животът винаги има какво да каже
СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/Сцената трябваше да е неприятна по принцип и всъщност си беше, но трябваше да е много неприятна и за мен. Става въпрос за пари. И за труд - за много пот, за строителство. Заплатите закъсняваха и за пореден път нямаше пари, последва спор между работниците и техническия. Между работниците бях и аз, с нуждите си и хвърлените усилия. Честно, някои от вечерите в последните две седмици се връщах у дома като пребит. Чаках си с нетърпение възнаграждението, най-малко като стимул. Трябваше да съм много разстроен, но изключително драматичната сцена, коя то се разигра пред очите ми,
За зърното, плявата и добрата история
СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/Добрата история е не само това, без което не може, а и умелото съчетание на това, без което може. Колко от нас, прочели романите на Чандлър, помним сюжетите им, но пък колко сме тези, които помним и остроумията на героите му? Смятам, че повече са вторите, но именно без остроумията романите можеха да минат, а без сюжетите - не. Не споделям отношението на хора, за които литературният текст е само „зърно" и „плява". На тези, които правят оценка с лекота и казват: „това е ненужно, може и без него, плява е,
За уиски, пишеща машина и едно сърдечно пожелание
СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/Примерът, за който ще стане дума, засяга „а" и „б" в аксеологията. Не е мой, използват го често учителите по философия в средните училища, за да изяснят какво е науката за ценностите чрез него. Първо обясняват, че ценностите са въпрос на отношение: „Ако пред един възрастен, алкохолизиран индианец дилемата за стойност е между една пишеща машина - най-луксозна и от реномирана марка, и бутилка най-долнопробно уиски с изяснен произход, то той ще избере бутилката пред пишещата машина, за него тя е носител на стойност и това се определя от цен
За призванието и професионализма
СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/Винаги са ме учудвали крайностите, които в интернет се изказват с такава лекота, че често стигат до абсурдност. А най-нелепото е, че изписващите ги изглеждат абсолютно убедени в правотата си. Винаги съм си примирал от удоволствие, когато някой незнаен образ - потънал в дълбоката анонимност, гарантирана от интернет, неясен и като начин на живот, и като качества - изобщо е в мъгла всичко, с което би оправдал високите си претенции за себе си, започва да ми маха назидателно с пръст и да ме поучава какво е доброто и какво - лошото, кое е красивото и кое - гроз
За Словото и въздействието му
СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/Преди хиляди години словото е подострило перо, намерило е уединено кътче, седнало е и е започнало да пише. С надежда, че ще направи света по-добър, а човека - по-мъдър. Без да сме големи циници - достатъчно е да сме реалисти, за да свием устни в леко иронична усмивка и да си признаем, че това, което виждаме, не оправдава очакванията на хилядолетния автор. Без да сме нихилисти - достатъчно е просто да сме поживели, за да признаем, че и четящи, разбиращи много добре доброто и злото, красивото и грозното, мъдрото и недотам мъдрото, така, както е изписано в книгите, не следв
За прекалено високите обувки и стилистики
СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/Харесвам високите токчета и дългите стройни крака. Харесвам ги. Естествено е, не съм изключение, а част от скучното правило. Към чудачеството имам малко по-особено отношение. За разлика от повечето хора, които гледат на чудачеството като на нарушение на нормите и благоприличието, аз обикновено високо ценя всяко чудачество и съм изповядвал неведнъж това във всевъзможни писмени форми. Конкретното съчетание между високи токчета, стройни крака и чудачество обаче ме изпълни с един критикарски присмех, който по принцип ми е чужд. Вид
Изкуството се случва
СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/Колко съм живял в 1984-та и годините малко преди или след нея е относително. Имало ме е, но по-скоро съм витаел в някоя далечна галактика, описана в книгите, към които бях пристрастен, отколкото съм бил там, където е било тялото ми, дишало е, хранило се е, учило се е, опитвало се е да пише, развивало се е и е събирало впечатленията си. От улиците, които при десет коли тогава изглеждаха оживени. От безсънията в град, в който нощно време се спеше и не изглежда реално сега изобщо да го е имало. Дори и горските пътеки над града не са вече същите, макар онези да
За литературата в любовта, като за любовта в литературата
СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/Мисля, че колкото любов има в литературата, толкова литература има в любовта. Няма да се роди статистикът, който ще изчисли колко думи са изписани за любов и от любов, колко безсмъртни и изчезнали произведения е вдъхновила - докато траят изчисленията на подобен безумец, те ще се множат и роят. Едни ще останат скрити, печални и красиви като несподелена любов, други ще предизвикат тръпки, ще пробудят нещо познато у читателите си и ако не могат да го накарат да я разбере по-добре, най-малкото ще го накарат още повече да обикне. Някои от тях ще се превърнат в
За щастието, нещастието и споделянето им
СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/Мога да поизнеса името Толстой само коленопреклонно, с плах шепот, с отрезняло съзнание, наясно с дребните ми размери пред колосалното. Но ми се иска да поразмишлявам над една негова крилата фраза, разбира се, извадена от контекста, така, както се предава: от разговор на разговор, от поколение на поколение, прилагана към различни събития, теми или дискусии. Фразата: „Всички сме еднакви в щастието, а се различаваме в нещастието си". Дали наистина е така? Разгорещени напоследък интернет - страсти, свързани с какво ли не, и с художествената литература,
За душата като антикварна книжарница
СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/Обичам да си представям съзнанието, като пространство и форми. Опитвам се да опиша това на героите си: като гори, крепости, затвори, самотни плажове, градини със странни цветя. Тук изобщо не съм оригинален и първият пример за подобно образно представяне на вътрешния ни цвят, при това в случая, който ще спомена, става въпрос и за описание на интелектуална техника, е в една от любимите ми книги: "Ханибал". Томас Харис описва разсъдъка на главния си герой като огромен замък с много крила, пищни зали и безброй кулоари. Възприемал съм по сходен
За грамотността и човешкото
СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/Двама възслаби, възлести бойци, голи до кръста, покрити с татуировки. Само по израженията им може да се напише доста значима като обем монография за психологията на войната. Решителни са и спокойни, а това при такива обстоятелства граничи със зловещото. Защото родният брат на единия от тях преди няма и два дни е жестоко умъртвен. Погледите им говорят повече и от израженията, а кучетата - три стафордширски териера, огромни и изглеждащи като третирани със стероиди, имат същите погледи. Хищничеството на живота. Не злоба, не омраза или зло, а гoтовност, способност и още много, стр
Кога не е препоръчително да пишете
СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/Преди време гледах със затаен дъх клип от YouTube, качен в блог - постинг. Спускане със сърф по гребена на цунами. Не видях края на невероятния акт на авантюризъм, клипът прекъсваше на мястото, на което вълната падна с цялата си тежест върху атлета. Вярвам, че това не е било смъртта му, познавам хора - любители на екстремални спортове и впечатлението ми е, че добре преценяват риска. В повечето случаи не са безумците, каквито изглеждат, а точно обратното - умове, преценявайки добре ситуацията и изчисляващи възможно най-големия процент да оцеле ят. Вероятно е имало п



