Коледно
СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/Имал съм Коледи без баница с късмети, даже без баница, или пък само с баница, но циганска, с мама и с брат ми. Но Коледа е била, при това истинска. Помня я, а споменът ми е скъп, сега ми изглежда и красив, много красив, приличащ на коледна приказка. Защото Коледно настроение сме имали, въпреки всичко. Не е била пропусната Коледа. Имал съм Коледи без елхи. Много, много са били Коледите ми без елхи. Много съм прекарал, особено в по-младите си години, в приятелски компании. Част от тях не помня. При спиртната концентрация, която е била
Литературните сайтове са мъртви! Да живее литературата в сайтовете!
СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/Краят на миналият век е, началото на настоящето. Пак се очакваше свършек на света, а в България едно масово съществуване тепърва започваше. Имаше вече ентусиасти, дори маниаци. Останалите чувахме спорове по радиото „за" или „против". Чуваха се и страшни предсказания какво ще настъпи, ако това чудо се случи у нас. И ставаше въпрос за интернет, да, именно за това, без което е трудно да си представим живота днес. Колкото и убедителни да бяха опонентите му, то настъпваше както го правят сезоните. Почти н
За оптимистичния завършек - „да" и „не"
СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/Писал съм страшни и много разстройващи мелодрами. Искало ми се е да не ги завършвам така, както са завършвали. Мъчил съм се да спася герой или най-малкото да дам някаква надежда на читателя. Кофти ми е било, че така завършват нещата, правил съм всичко възможно да открия друг изход. Не се е получавало. Сюжетната логика не ми е позволявала. Лесно - с едно - единствено изречение, бих могъл да обърна историята и да заменя чувството за безнадеждност с усмивка. В 90% от случаите историята ми щеше да се превърне в пълна боза. В 10 % нямаше. Възможно е даже да са
Писна ми от тривиални рефрени
СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/Ако някога - в близко или далечно бъдеще, се създаде компютър, с който може да се направи статистика колко книги са прочетени от папируса до създаването на персоналния помощник, и колко изречения се пускат само за ден във виртуалното пространство, започващи с „Писателят не е..." или „Писателят е", сигурен съм, за съжаление, че второто ще е с пъти в повече. Предпочитам да ме заключат в стая с огромен телевизор зад бронебойно стъкло, вградени тонколони в стените (така че да не мога да им навредя) и да върви по цял ден една и съща рекламна пауза,
За екологията, ако електронният носител напълно замени хартиения
СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/" - Страниците не са празни, а покрити с микротекст. Подай ми я. Ако натисна тази пъпчица от вътрешната страна на корицата... Виж! Листът, на който беше отворено томчето, изведнъж се покри с редове от букви, които бавно запълзяха нагоре. - Като въртиш лекичко пъпката в едната или другата посока - обясни Селдън - можеш да промениш бързината на движението така, че то да отговаря на скоростта, с която четеш. Щом отпечатаните редове стигнат до горната си граница, текстът бързо се връща долу и страницата се изключва.
За пътешествия във времето, конкурс и кървави арени
СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/Ако разполагах с една прилична машина на времето и правото на едно - единствено пътешествие, малко бих се замислил какво ще е то. Веднага бих се отказал да видя с очите си как стоят нещата около Разпятието и Възкресението на Христос, защото каквото и да видя, от този момент насетне ще бъда сигурен и колкото и да ми хареса това, което съм видял, от този момент нататък ще съм изгубил и вярата си, и съмненията си, а без тях ще ме очаква едно ново осмисляне на живота, за което едва ли съм подготвен. Малко по-късно бих се отказал и
Десетоноемврийско, за свободата на един пишещ
СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/Малко преди да започнат големите извращения в Третия райх, бил въведен един особено абсурден казус: „лишаване от свобода по собствено съгласие". Социално изпаднали хора, споделящи опасни за времето си идеали или представляващи криминален риск, без да са извършили нищо, за което могат да бъдат осъдени, са подписвали този документ и са били изпратени в първите лагери. Доколко подписването на този документ е доброволно, мисля, че няма нужда от коментар. Днес, когато пиша колонката, е десети ноември. Трябваха ми часове и да се помо
За добрия читател
СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/Преди седмица блокнах един дървен философ от списъка ми с приятели. Нарече ме „лош читател" - заради един период в живота ми. Тогава работех за 72 лв., а това означаваше, че не мога да си купувам книга всяка седмица. Което според него пък значело, че съм лош читател. Дойде ми малко в повечко! Нека да ме нарекат обществено безполезен. С това съм свикнал, примирил съм се, а и знам, че други сили, не просто желанието за принос в реалното съществуване, ме водят. Тези сили - познати или непознати, няма да ме изоставят, а аз и да искам, не мога да скъсам с тях. Нека да ме наре
За продуктово позициониране и страх от нещо по-лошо от АСТА
СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/"Американският военен полицай хвана Клара за ръка, а когато военният полицай пред съветската стая се намръщи и потупа приклада на своя „Калашников", американецът бързо сложи ръка на затъкнатия в колана му „Колт"." „Гейтуей - 3" Фредерик Пол В началото на миналата седмица доцент Силвия Минева, добър приятел, чаровница и преподавател по философия в СУ, постави в статуса си във фейсбук въпроси по тема, която лично мен, може да съм параноик, но отдавна е започнала да ме тревожи. Дълго време отлагах, а ис
За преосмислянето на реалността, а не за бягството от нея
СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/Пак ми се случи да водя разговор с човек, когото много уважавам, а пред интелекта му се прекланям, но да чуя едни думи, с които не мога и посмъртно да се съглася. И понеже съм ги чувал, чувал, чувал и чел, чел, чел - все същите, или близки по смисъл, и един път изразявам несъгласието си, десет пъти премълчавам, сега ми се е натрупало и ще си го напиша: Фантастиката не е средство за бягство от реалността. Невъзможно е да бъде такова. Фантастиката е средство за преосмисляне на реалността. Създавайки алтернативна проекция на познатата ни реалност, фантастиката създава обект
За традиция и настояще
СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/Като се взра в себе си, искрено трябва да си призная - поне 20% от формирането ми като личност дължа на една жена, която нито съм виждал, нито знам как изглежда, не съм чул или прочел и една нейна дума. Това е Текла Алексиева - илюстраторката на Библиотека „Галактика", отпреди големите промени в България. Защо пиша това? След малко ще обясня. Нека добавя, че на родното ми училище дължа най-много 7%. На казармата - около 2. На книгите, които сам съм избрал да прочета - около 50. Но дори най-въздействащите автори поотделно са ми
За бягащия с Харлей мъж
СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/"През есента на 1996 година с моя „Харли Дейвидсън" прекосих Съединените щати от Мейн до Калифорния, като се отбивах в различни книжарници, за да рекламирам романа си Безсъние. Беше страхотно пътуване." Знаете ли чии са тези думи? И да не сте чели сборника „Всичко е съдбовно", от който е взет цитата, сигурно се досетихте, дори и да не сте пламенни любители на хорър трилъра. Защото е споменато заглавието на един славен (и с право) роман. Роман, който е достатъчен да осмисли цял един живот, дори авторът му д
За полетите, писането и нечовешкото
СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/Някои летят като орли. Силни са крилете им, полетът - висок... и самотен.Не, не иде реч за друго, а за писането. Полетът на фантазията, въображението или нека бъде духът. Дълго, дълго кръжат, а от далеч острото им зрение достига живота.Някои са като пощенски гълъбчета. Доставят послание от едно сърце до друго. От един разум до друг. Не са толкова силни или величествени като орлите. Нито са се превърнали в символ, който е пробудил толкова предизвикателства, но повече души са стоплили.Някои - като врабчета. Кратки са полетите им, не са високи, чести са. Да, няк
За клишето „Добрата книга си намира издател"
СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/Знам, че в повечето случаи го употребяват позитивни хора, изпълнени с вяра, хора на трудния път и такива, които не губят надежда. Нещо повече - те носят надеждата. Но има и случаи много да се харесва на хора, които имат лоша или никаква представа какво е книга, или книгата изобщо не ги интересува. Но понеже разбират от всичко, няма как да не кажат нещо, което тъй приятно се лепи на езика и тъй приятно звучи. Също и хора, които толкова много са чели, че вече няма нужда да четат и дори не поглеждат какво става с книгите.Имам си една слабост. Видя ли щанд за антикварни книг
Творчество и среда
СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/Следващите ми думи не се отнасят само за тези, които са приели художественото творчество като свое призвание и са му отдали изцяло дните си, че и сънищата си, сред целите си са го поставили като приоритетна и са съобразили изцяло другите страни на съществуването си с него. Отнасят се до всички - защото във всеки е заложена онази божествена искрица, онази същност на Твореца, която го кара да забелязва всичко видимо и невидимо. Която ни кара - най-малко за лична разтуха, да пишем или да рисуваме, да издълбаваме образи в дървото или да изписвам с бои яйца и коледни сладки. Да пее
Творчество и любов
СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/Често е била несподелена, а понякога - невъзможна, когато не можех да бъда до онази, която я е пробудила. Нищо, че сме се обичали. Нищо, че сме се желаели. Казват, че от любовта по-силно нещо няма. Споделям го с уговорки. Житейските условности, които са ни разделяли, всъщност не са преборили любовта. Разстоянието между телата съвсем не означава, че тя не съществува. И сега - във времето на интернет, модерните комуникации и носещата се с шеметна скорост из света сетивност, би трябвало да го осъзнаваме добре. Но макар да сме го знаели винаги - и преди, и сега - все още мал
Алкохол и творчество
СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/При първата чашка мислите са пърхащи пеперуди - всяка с цвят и идея. Битието е мисли. Поетичната същност припка след тях и с мрежата си прилича на дете. Улавя ги и ги пробожда, поставя ги в хербарий, като с телата им прави чудата мозайка. При първата чашка границите на духа се размиват. Недопустими мисли изпълват тялото. Задръжките са украшения - белезници до скоро, вече приличат на златни верижки - крехки, скъпоценни. Каприз, с който можеш да блестиш, без да те задължава с нищо, без да се налага да мислиш за сложната система от всички жит
От един пишещ - за това, че малко се чете
СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/Преди месеци много ме разстрои огласеният резултат от една статистика. А не биваше да ми действа така, и го осъзнавах. Но все пак ми беше тежко, тежко, а мислите ми бяха толкова болезнени, че чувствах болката почти физически. Изведнъж много неща, които са изглеждали значими в ежедневието ми, станаха дребни. Други, които са ме карали да се усмихвам, ми заприличаха на глуповати неща, а по-глуповати от тях бяха само онези, които са ме карали да се вземам прекалено насериозно и са ме мотивирали да вярвам в нещо, което нито му е било времето, нито мястото да бъд
И още няколко думи за нужния - ненужен български писател
СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/И още няколко думи за нужния - ненужен български писател Искаше ми се след Иван Богданов и Камелия Иванова да напиша и аз нещо за нужния - ненужен писател. В своята статия Иван Богданов разгледа много коректно въпроса от позицията на издател. А в своята Камелия Иванова емоционално-интелигентно - от позицията на читател. В момента, в който отворих лаптопа, съзнах, че трудно ще се осмеля да погледна от третата възможна страна: на писател. Нямам нужния авторитет, той не е на необходимата висота, за да заема тази отговорна позиция. А и „писател" в после
За раждането на историята
СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/История се търси, но преди всичко тя те открива. Най-често живееш в нея, най-рядко с идея да я опишеш. Дишаш, мислиш за друго, обикновено се бориш с живота и докато се усетиш, неусетно си се превърнал в литературен герой. От плът и кръв си, боли те така, както и живеещия в съзнанието ти и чрез съзнанието ти художествен образ не го боли. Неговите болки чувстваме ние, читателите. Неговите наслади - също. И чрез нас, обвивайки се в нашата плът, живее и той. Това не се отнася за теб, когато преживяваш решителни мигове, когато битовото ти размишлява като мъдрец или се е превъ



