За дамите и кавалерете
Татяна НиколоваЗдравейте, мили ора! Па е петък и па че ви пишем разни работе. Таа седмица отбелезахме 8 март – Международния ден на жената. Сака ми са да пишем на темата „Жената днеска дама ли е?“. Ама не дама по иманьето у джеба и образованьето, а дама в очите на мъжа, у неговото поведенье към нея.Я от дете си спомням тоа голем празник. Сички жени у блока се наконтваа, слагаа я костюме, я дълги поли, ризе или
Слободни ли сме днеска?!
Татяна Николова3 март 1878 г. - дата, коя ни дума за слободата на българския народ, дата, коя говори за големото славно минало на българете, кои са пролели толкоз многу кръв, дале са толкоз многу жертве, че ние днеска да си кажем „Слободни сме“.У тоа велик ден, я сакам да ви питам: Тачиме ли я таа слобода? И ка я та
За човека и кучето (за неправилната обич)
Татяна НиколоваЗдравейте, скъпи читателе! Днеска е па петък. Седим си рано сутринта и си мислим за кво да ви пишем. Имам големо мислене по много въпросе, ама кога речем да пишем на белио лист, се че се сопрем у мислите. Та, пръвата мисъл къде ми дойде днеска е за приятелството, но не между ората, а между човека и кучето. Оно си
За любовта към родината
Татяна НиколоваЗдравейте, мили мои читателе. Па, е петък и па, че си говорим нещо по турлашли. Или малко по турлашки, малко по книжовнуму. Неква мешаниа. Тоа път темата ми е па, душевна, ама по-различна от другите пъти, оти ми са сака да ви речем кво мислим за почитаньето на празници и годишнини на ора, загинале за България. Повод на тиа мои мисли е отбелезването на 150 годин от обесваньето на Левски. Ма, тва кое че ви речем,
За силата на духа
Татяна НиколоваЗдравей, уважаеми читателю! Тиа дни едни мои разговори с познати ора ме накараа да се замислим кво означава човек да е силен. Немам предвид да е силен у рукете, а да е силен у мислите и действиата си, т.е. да има силен дух. Много ора си мислат, че щом са по-големи от некой, или по-ячки у рАменьете, значи моат да надвиат на секи. Ама дали верно е така?
Днеска че говорим за приятелете
Татяна НиколоваЗдравейте па у петък. Я съм Татяна Николова. Днеска че говорим за приятелете. У нашиа живот минват много ора. От децката градина ча до остареването си хортуваме с различни люде. Некои остават много близко до назе ча до старостта. Други си отодат по-бръже. Ние си мислиме, че тиа къде остават до края са истинските ни приятеле. Но според мене нещата стоят инак. Дали че ги наричаме приятеле или с друга дума, тиа ора, къде идат у живота ни, са тука да ни покажат некви уроци, да ни помогнат да се измЕниме към по-добро. А най-големите уроци идат от ониа, дето най-много ни дра
Обидата
Татяна НиколоваЗдравейте отново! Я съм Татяна Николова, а това са мойте "Размисли от Северозападо". Днеска че се пробам да мислим за обидите. Оти ората обичат толко много да обиждат и после се радват на това си действие? Или, па, тая радост е само привидна, за пред другите…. Вие ка мислите? Я мислим, че кога човек нарани
За самотата
Татяна НиколоваЗа самотата Понеже у последно време се ма питат я дали сам самотна, днеска че ви кажем кво мислим за самотата, оти съм сигурна що многу малко ора мислат като мене. И така, почти сички си мислат, че да си самотен, значи да си самичък у живота и да немаш човек до тебе си. Ама я не мислим така. За мене самотата е едн
За раздялата
Татяна НиколоваЗдравейте отново! Я съм Татяна Николова, а това са мойте "Размисли от Северозападо". Днес реших да поговора за раздялата. Не на имотете, а на ората. И оти тиа ора завчера са любат, а после не сакат и да са знаат. Я малко го поразбирам това, уж. Знам ли? Ма, че се пробам да видим оти така се не случват един на други.
Носете благи вести
Татяна НиколоваЗдравейте, мили ора! Много ми е драго да ви пиша един ден след големия празник Благовещение. На тоа ден знаете, ангел е долетел при Божиата макя и ѝ е рекъл, че по волята на Господа че зачене и че роди сина Господен, кой че спаси ората от греха и порока. Като дойде тоа ден и като почнат у „социала” да се врътат едни картички с пожелания за здраве, за добри вести, за много добрини. Това е
Римите из струнете на душата
Татяна НиколоваДнеска викам да си поприказваме за поезиата. Щом сте тука, сигурно обичате стиховете. И ка да ги не обичате, като они се нижат из струнете на душата като песна. И я обичам да чета стихове, па, и да ги пишем. Кога чета, нещо у мене пририпва. А кога пишем поезиа, направо се разтапям и летим кади некво друго измерение. И ако ме питате кое е това измерение, я че ви речем, че немам никаква идея, некаде у некъв приказен свет, кой си почива негде у душата ми. Седим и си мислим, че ората кои са докоснати от римите, имат многу голема душа, сакат или са сакали като минички да летат из облацет
С къф аршин мериме, така че ни мерат и назе!
Татяна НиколоваЯ сам ви думАла, че пишем много поезиа. И вчера написАх един стих за доброто - Да подарим добро Необходима ни е шепичка надежда, вяра в силата добро, любов във нас да се подрежда, да отпратим всяко зло. Трябва капка съпричастност, доброто си да поделим на две, и ако някой е в опасност, да му дарим от нашето сърце. Нужна ни е силна воля, вяра в бъдеще добро, за лъжите да сме броня, с душа да пръскаме любов... Това не
Прости ми!
Татяна НиколоваЗдравейте, драги ми читателе. Днеска че ви пишем за прошката. Я съм ви думАла, че много обичам да си философствам – кога наум, кога на лист ратия. И много се чудИ днеска кво да ви речем, оти ситуациата е една напъната…. И реших че че говорим за прошката. Важна ли е таа прошка и требва ли да прощаваме? Е, я съм у неква такава ситуациа. Се си мислим за това прощаване. Що понекога ората са едни слепи и видат само себе, па, земат и напраат пакост другиму и айде „чадо прости ми”. Е, оно се не прощава толко лесно. Това е дълъг вътрешен процес, у кой човек
За огледалните дати
Татяна НиколоваНапоследък зеа много да пишат за огледалните дати и сека гОдин из нета фръчат обеснениа по тоа повод. И таа седмица насекъде срещу мене се ококолиа датите 20.02.2022 и 22.02.2022. Па, я се замисли, че сигурно и я попадам у тоа огледален свет, оти съм родена на 20.02 и ка и да се обръщам, се съм у огледало. Да ви кажем и ората, кои срещам, са ми като огледало или я на ним. Па, викам да подирим малко информация з
За рождениа ден
Татяна НиколоваЗдравейте, мили ора. Днеска че ви пишем за рождениа ден. Сички знаете, че на 1 януари отвааме у новата гОдин. А за мене новата гОдин започва от 20 февруари, оти тогава съм родена и тогава календара почва да отброява дните от другата ми една гОдин на остареване. И понеже ютре е време да остареем, ми се сака да пого
За големата либов
Татяна НиколоваПонеже много ора сека годин отбелезват Дена на залибените на 14 февруари, у тая статия че си говориме за либовта. Има ли я таа либов и що сички ора се я чекат и се викат: „Тоа не е моа човек.”? Прво требва да знаем, че либовта живее у секи из назе. А не да си мислиме, че като дойде некой човек, он че ни донесе и либовта. Нема такова нещо. Ако не разбереме, че ние самите сме плъни с либов, нема ка и
Оти благодарим или за Световния ден на думата „благодаря”
Татяна НиколоваТаа седмица целиот Фейсбук загърме от благодарности. Я толко не съм видвала наживо никогаш. Но по компютера е лесно да благодАриш на ората. Съга нещата се засилиаа, оти отбелезахме дена на таа дума. А знаете ли, че он е станал световен ден? И я си мислим, че требва да има такъв ден, оти да благодариш е убаво, ама кога го прайш с целото сръце и душа. А кога само си мънкаш изпод нОса „благодАра”, що т
Оти едеме толко много кога има празници
Татяна НиколоваВинаги съм се питала оти едеме толко много по празници. Па, цела годин тоа народ гладен ли седи?! Па, да ви кажем и я не съм изключение от общото. Още не е дошла Нова годин и вече съм с три кила нагоре. Да, за таа годин имам предвид и за сека минала. Е, отдека идат тиа кила? Па, я по принцип не одим гладна. И не вервам тиа ора, що изкупуват магазиньете, и они да са гладни.
Вервате ли у чудесата по Коледа?
Татяна НиколоваКога бех малка чеках Дедо Мраз (нали едно време така го думаха и он идеше на 31 декември срещу 1 януари) цела нощ. Подпирах се около елхата цела вечер, докато не заспа и наште не ме занесат на леглото. А заранта миришеше на меденки с канела и зеленина от елхата. И я рипах, и бръже тичах да видим верно ли има и за мене подарък. И се питах как Дедо Мраз улаза, като немаме комин. Нали живеех у блок. Ама, наште ми думаха, че там, къде нема комини, улаза през терасата. Абе много е добър у таа си дейнос, кога треб
Запознайте се с мене Татяна Николова
Татяна НиколоваЗдравейте! Драго ми е да се представим на вазе моите читателе. Я съм Татяна Николова от Видин. Мое да ми викате Таня или Танче, ако се сретнеме некога или ми пишете у фейса. И у тия „Размисли от Северозападо” че ви говорим за некви неща кои ме вълнуват. А к’во ме вълнува, че разберете сАми. А що от Северозападо? Ми, оти я съм оттука. И у тия пръви писания сакам да ви се представим, за да знаете коя съм.



