Какво е искал да каже авторът?

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Повечето помним този въпрос и - готов съм да се обзаложа - ако се направи обективно социологическо проучване, деветдесет и четири и половина процента ще направят кисели физиономии при споменаването му и едва ли от тях ще има и един процент такива, които не обичат книгите и четенето. Четенето все пак е хипноза. Състояние. Не точно бодърстване. Не точно сетивно усещане за обективната реалност на съществуването на субекта. Нещо като алкохолно опиянение. Нещо като сън, като друсане. Но не и точно опиянение. Не и точно сън. Не и точно друсане. Четенето си е че


Искрено и лично - за миговете, в които от писане „няма смисъл”

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Минаха повече от десет години оттогава. Не публикувах още в интернет. Дори не знаех що е то електронна публикация. Не съм спирал да пиша, но точно в този период, ако ме попиташе някой защо го правя, най-много да ме раздразни, без да получи отговор. Самият аз често се питах и така сам си лазeх по нервите. И по-скоро не намирайки смисъл, отколкото намирайки, продължавах да пиша. Видя ли конкурс, участвам. Участвам заради самото участие. Без много да се надявам, че ще спечеля, за да не бъда после и разочарован. Не поглеждам дори резултатите, защото колкото и


За вдъхновението и апетита

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Спомням си щорите – зелени, от онези, които се навиваха на руло, на много места имаха бримки. Високата маса - също я помня добре и изпитвам усещането, че винаги може да вляза в същата стая, макар тя да е останала далеч в детството ми. Столовете - отдавна съм се отърсил от навика да свивам единия си крак и да сядам върху него, но ми се струва, че до вчера съм сядал по този начин. Не помня какво ми е било през деня. Имал ли съм неприятности в училище, изпитвали ли са ме, получил ли съм някоя двойка. Избягал ли съм от час – рядко го правех, но и това ми се е случвало.


За Стивън Хънтър, „47 самураи” и една професионална хватка

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Да, за професионална хватка ще пиша. При това - от най-добрите, проверена многократно и доказана като действаща. А вие ще кажете коя от две народни поговорки подхожда по-добре за име на хватката - за викащия крадец или за сещащата се снаха. За последен път видях използването й скоро - в книгата „47 самураи” на Стивън Хънтър. Много неща ще премълча за това произведение. Те са си мое мнение, а свое нека всеки да има. Книгата по много причини си заслужава. И я препоръчвам. Особено на тези, за които четенето на екшън-трилър е приятно забавление. П


За надеждата в жанровете на безнадеждността

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

В миналата колонка стана дума за една от техниките за използване на сънищата за вдъхновение. Днес, без да използвам тази техника, съм вдъхновен от сън. Преди по-малко от два часа бях в затвора. Сега не знам за какво престъпление, но в съня си знаех и наистина го бях извършил. Сънувал съм кошмарни затвори и друг път. И в този си сън си припомнях, че съм сънувал кошмарни затвори и преценявах, че няма общо с тях, даже сравнен с тях, този си е детска градина. Не го делях със зверове, приличащи повече на демони, отколкото на хора. Не беше


Една много ефикасна хватка за вдъхновение

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Сега ще ви кажа една хватка за вдъхновение със стопроцентов ефект. Изключително лесна е за изпълнение, не изисква средства, нито скъпи материали. Няма и вредни последици и не крие рискове - най-широко разпространеният допинг в литературата, а и в изкуството изобщо. Длъжен съм да предупредя, че не е оригинална. Същата се предлагала сред първите уроци по бяла магия. Абсолютно сериозен съм. Още преди да съм попадал на онзи материал, съм я използвал. Така че не съм я научил оттам, но като прочетох з


Седемте гряха на Изкуството

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Изкуството си е греховно - ако не е, не би било изкуство. Дори Господ да ти диктува на ухо стихове, ръката ти е твърде порочна, за да изпише Словото, а ако сърцето ти не се бунтува срещу чистотата Му, то това не е човешко сърце и не би могло да прави изкуство. И дори в небесната хармония на Бах - сигурен съм - има поне малко дявол, иначе не бихме я разбрали, дори не бихме я чули. А по-свято творчество от това на Бах, струва ми се, че няма. Или ако има, аз не знам нищо за него. По-свято от неговото може да бъде само детско стихче или акварел на първокласник в блок за рисуване,


За прибързаната реакция и Ланголиерите, които гонят бавните

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Започна добре, даже струва ми се по-добре от всички останали, после...имах чувството, че това не е Стивън Кинг. Просто още не го познавах достатъчно добре, но се заблуждавах, че го познавам. Бях прочел вече „Мъртвата зона", „Мизъри", „Живата факла" и сборника разкази „Нощна смяна" - един от разказите го бях чел години по-рано в периодиката „Аз съм вратата" и ми се е случвало след това да бъда разтърсван от магията на тръпките му. Тогава бях на двадесет и една. Изградил си бях някаква представа за Стивън Кинг, без да съм наясно колко колосално е тв


Резюмето - приятел и враг

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Заприличал съм на предприятие от времето на развития социализъм. То шега, шега, но не съвсем. За петилетки напред си имам план, който ща - не ща, ще изпълня. Няма да ми даде душа да спра. Спра ли, ще ме мъчи, ще ме блокира, ще се бъгвам и творчески, и житейски. Както си говоря с някого, ще се отнасям и ще се рея в космоса, възможно е да ставам раздразнителен, избухлив и да потъвам бавно, бавно, а може и малко по-бързо, в лепкавото блато на състояние, което е модерно да се нарича депресия (макар да има малко общо с медицинския термин и е по-скоро симптом на страховитото заболяв


Може би, навсякъде и винаги

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

По-миналата седмица ме пипна някакъв грип. Имах температура от малко под тридесет и осем до малко над тридесет и осем. При това почти през целия ден. Легнех ли, изпадах в едно странно състояние. Би било много неприятно, не и на мен. Диаболично бих го нарекъл, но неприятно - с много, много уговорки. Не беше точно сън, защото различавах откъде започва съновидението. Но не бях и буден. Знаех къде се намира тялото ми, но се реех другаде някъде. На много различни места. Контролирах съня. До известна степен. Не ми е за първи път. Можех да


За тъй наречения „непретенциозен читател", българската литература и четенето в България

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Едва ли има пишещ или непишещ в България, а може би и в цял свят, четящ или не в България, а може би в цял свят или най-малко в Европа, Америка, по-цивилизованата част на Азия и Австралия, който да не е чувал, че „за деца се пише като за възрастни, само че по-хубаво". Все пак - повтаряме си го. И трябва да си го повтаряме. Защото е мъдро, защото е даже жизнено важно. Любовта към четенето обикновено започва рано. А тя е фактор за характера и развитието на личността. Основен фактор. Авангард сред факторите. И безсилната да предизвика подобна любов книга осакатява личността


За „Кухият човек" и една куха лейка

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Тези дни публикувах в блога си една от любимите ми еротични сцени, описани в книга. Става въпрос за откъс от „Кухият човек" на Дан Симънс. Великолепна книга, с безброй достойнства, един от любимите ми фантастични романи. Събрал е в себе си философията на всички именити екзистенциалисти. Макар че сюжетът е научно - фантастичен, описанията на съвременната американска действителност са толкова убедителни, усещането за реализъм - толкова силно, детайлите - толкова ярки и впечатляващи, че този роман е най-доброто, което може да се очаква не само от научната фантастика, но и о


Уроци за писане, не само за начинаещи? По-скоро уроци по живот

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Чел съм я с едни очи някога. Очи на удивено дете, мечтаещо за приключения и на тяло, и на дух. Съпреживявал съм я, оказала ми е дълбоко въздействие, по-дълбоко, отколкото дори съм осъзнавал. Чел съм я по-късно с малко по-различни очи. С повечко житейски опит, макар и не толкова голям, колкото на значително по-младия от мен герой на книгата. Връщал съм се към нея. Спомнял съм си определени пасажи. Потъвали са в мъгла, пускали са паяжина и са се преплитали с други подобни на други автори. Все големи имена, но такива, на които личи какв


За смъртта на един читател (в памет на баща ми и на Джеймс Хадли Чейс)

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Миналата седмица баща ми си отиде. Преди няколко години написах разказа „Чейз". Докато го писах, не ми и мина през ума, че прототипите на героите сме ние двамата. Едва когато публикувах разказа в интернет и получих в лична бележка съболезнования от Йордан Матеев, осъзнах, че този разказ е по-личен и по-различен от останалите. Все пак с Йордан Матеев сме доста близки - съавтори на цяла книга. Човек, запознат със стила ми, е наясно с творческите ми маниери, но в случая дори той се беше подвел, че съм описал действителна история.


Това го правят и японските магьосници

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

„Произведенията, които притежават известно несъвършенство, са привлекателни тъкмо с несъвършенството си." - „Кафка на плажа", Харуки Муриками.   Впечатляващо, нали? А според мен героят на Муриками е абсолютно прав. И както за произведенията, така и за любовта. Очарова ни с „недостатъците си". И както за любовта, тъй изобщо и за битието ни. Имаме си ценностни системи, по тях оценяваме съществуването си. Но си имаме едни по-висши заложби, по които живеем. И благодарение на които развиваме ценностните си


И отново за Максим Генчев и Апостола - какво ще се промени у българина, ако филмът бъде гледан

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

"Ще бъде променена представата ни за Апостола като весел романтик, който играе хора, пее си, пости, не пие, пише грош по грош разходите, произнася афоризми и лозунги... Ще видим един обикновен човек, с радости и неволи, по-близко до Бога, отколкото до себе си и постепенно ще израства до измеренията на единствения Апостол на българската свобода - това извисяване е закодирано във финала - един монах води кон през снежната пустиня на безсмъртието..." Максим Генчев   Навремето Балзак, пишейки


За Максим Генчев, в името на Левски

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Когато идеята е истинска, тя е по-силна дори от човека, който я носи и който единствен може да я превърне в реалност, който я превръща в смисъл на своето съществуване, а с това й вдъхва съществуване. Винаги е имало хора, отдадени на идеи. Те не се спират пред трудности, ако се наложи, драпат с нокти и лакти по духовни скали и духовни ледници. Готови са да бъдат отречени, ругани, осъдени и морално, осъдени и от законите, дори екзекутирани. Готови са да бъдат обиждани, готови са да прекосят цяла пустиня за една единствена глътка вода,


Четири реда, в които е казано всичко

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Отдавна съм разбрал, че най-големите си грешки в живота си съм направил, подвеждайки се по героите си. Давайки им правото да ме водят за носа, да действат вместо мен, а аз да отнасям последиците. Не съжалявам - без глупостите им едва ли щях да съм това, което съм. Не бих бил себе си, ако не бях си позволил да не бъда на себе си. Но всичко с времето си. Разликата между човек с богато въображение и човек с болно въображение съвсем не е в това, че единият е полезен за обществото, а другият не е (както твърдят някои умници без въображение). Разликата е, че чо


За Артър Кларк, но и за нас

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

"Имаше възможност да прегледа най-големите електронни вестници в света, защото знаеше наизуст кодовете на по-важните и нямаше нужда да се справя със списъка на гърба на блокнота си. Включвайки устройството на краткотрайната памет, той можеше да задържи първата страница на екрана, докато прегледа набързо заглавията, и да си отбележи статиите, които го интересуваха." - „Една одисея в космоса през 2001 година", Артър Кларк   Преди няколко седмици започнах тази колонка с кратък цитат от „Войната за фонда


За оценки, лумпени и истинско изкуство

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

"В кината из страната с небивал успех се прожектира новият филм „Ако утре започне война", в който многобройна пехота и танкове помитат неназован противник и устремено продължават напред, отрупани с цветя от ликуващото освободено население с неназована националност. Сталин много харесва този филм. „Ето това е истинско изкуство" - изрича вождът." Игор Бунич, „Пирът на хищниците"   Винаги ме е учудвала категоричността, с която един лумпен дава своята оценка. Макар да няма нещо кой знае колко учудващо, всъ