За цензурата с днешна дата
СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/Представяте ли си Шерлок Холмс без лула? Е, някои си го представят. Сигурно могат да си представят и онези издържани в историческо-познавателен план моменти от приключенските романи, в които на невинното дете се обяснява как индианците са сключвали примирие. Но понеже много се наговори и изписа по темата и абсурда около нея, спирам за тютюневия дим. Доста пари и усилия, както и безценно време в публичното пространство бяха пропилени, за да се обсъждат пълни глупости - като тази да се забрани на художествените образи да пушат, понеже давал лош пример, а и „рекламирали пуш
За една катастрофа, едно приятелство и една вишня
СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/Преди десетилетия Сейчи Муцумото пише разтърсващия трилър „Денят на жестокостта". В него изпусната ядрена ракета лети към Токио. Хората са неподготвени за изпитанието. Управляващите - неадекватни. Тълпата отприщва най-низките си и жестоки страсти, за да се превърне очакването на гибелта в нещо по-ужасяващо и от самата гибел. Чел съм книгата като подрастващ и бях много впечатлен. Макар и използваща фантастичен елемент като основа, суровият й реализъм шокира и очарова. Какво би бил човек, ако за постъпките си няма да понесе отговорност, ако нещо дълго го е възпирало да бъд
За книгите на живота и пътя
СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/Ърнест Хемингуей започва "Острови на течението" в края на четиридесетте години и я пише до гибелта си, в началото на шестдесетте. Рей Бредбъри - същият, който иначе само за девет дни създава романа, превърнал се в истинска ценност за световната литература - "451 градуса по Фаренхайт", пише цели петдесет и пет години своята мечта: "От прахта родени". Идеята идва от младостта му, съзрява с него, с него навлиза в третата възраст, докато накрая малката по размер книга е завършена. Сигурен съм, че всеки от нас носи в себе си една такава книга, тя е като кръста.
За суетата и литературните престъпления
СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/През последната седмица повторно за доста кратко време се случи "чудото" на пошлостта. Жена със странни потребности от изяви показа по абсурден начин своята слабост към поезията. Издаде стихосбирка - уж с нейни, а всъщност с крадени, най-вече от мрежата, стихове. Имала е премиера. Мога да си представя как е протекла. За книжката е говорил човек, който превръща всяко представяне в емоционално събитие. Говори за поезията със страст на поет, артистичен и харизматичен е. Думите му са един изчистен поток на мисълта, който откъсва съзнанието на слушателя от реалн
За колко време се пише?
СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/Когато ме видяха с туристическия сак - от онези, с колелцата - хем едва потискат смеха си, хем са готови да се просълзят. Това не е екскурзия с автобус или самолет, това е десетдневен преход из Пирин: Дамяница, Безбог, Тевно езеро, Каменица, Синаница, Вихрен. Десетки порти трябва да се изкатерят, по десетки да се спуснем. В последния момент преди тръгване от къщи разбрах, че съм се заблудил и не мога да си намеря раница. Ще трябва да се примиря със сака и да го понеса през тежкия път. Знам, че съм смешен, но... усмихвам се. Само дето не започнаха залагания през следващит
За един изпуснат автобус
СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/Не си падам много по дрънкулките, пробуждат в мен едно съзерцателно дете, чиято чувствителност не мога да понеса. В повече ми идва като се има предвид грубостта на живота, с която съм се сблъсквал. По-поносими са ми старите писма. Те са свойствени за една друга възраст. Когато ако не душата, имаш поне физиката на възрастен, и ако сблъсъците разрушат Егото ти, роботът ти ще продължи напред, докато от остатъците сглоби ново его, използвайки старите писма като схема за новата конструкция. Но и стари писма не пазя. Мога да изровя от чувалите при майка един чи
Хроники на Буквите; Спомени на Cefules
СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/В началото за мен, а сигурен съм, не само за мен, но и за повечето, това беше просто достъпна форма за публикуване. Имах издадени книги, при това две от тях, може да се каже, успешни, но от години не показвах нищо. Нямах много възможности, пишех - по-скоро, за да забравя себе си, отколкото с чувството, че ще споделя трепетите и вълненията си, размислите си и онова, което не ми даваше покой, а дълбаеше в мен, гореше по пръстите ми, докато не го изпиша. После хващаше прах по шкафовете вкъщи и бъгове в твърдия диск на остарелия ми компютър. Докато пишех, горях, после ме обземаше
За честит Св. Валентин
СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/Нека да честитя на обичаните и на разлюбените, на обичащите романтично или сантиментално, не твърде силно или прекалено силно, на лудо или на егоистично влюбените, на влюбените като деца възрастни и на обичащите се като възрастни деца, на увлечените и на тези, които няма да изрекат думичката "обичам те", а обичат. Нека честитя на нещастните от обич и на тези, които любовта е направила и прави щастливи. Тези, които са намерили смисъл на живота си в любовта и тези, които не са я срещнали, но я носят в сърцето си. Но не празника, който днес се чества, им честитя, а празника, койт
За авантюриста и рицаря на Словото
СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/Преди дни един приятел ми призна: "Словото винаги ми е било доспехи. Грижа се за тях - да бъдат чисти и изрядни, да блестят и да имат благороден облик. Да са в служба на справедливостта, красотата и любовта. Пренебрегвал съм често себе си, за да им отдам времето за поддръжка. Знаеш, че са харесвани, че много дами се впечатляват от тях. Тъжно е, когато ги свалиш пред жена и по лицето й прочетеш разочарование, видиш издайническия израз, от който разбираш, че тя предпочита да легне до празните ти доспехи, отколкото да те прегърне. Чувствал ли си се така?" Не
За един кошмарен свят
СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/Какво ли щеше да е, ако никога не бе имало художествена литература? Над подобен антиутопичен сюжет често са ме изкушавали музите да поработя, но все съм им отказвал. В абсурдността на подобен свят не бих издържал дълго и бих побързал да го напусна, приключвайки възможно най-скоро произведението, без сюжетът му да е разработен достатъчно добре. Щях да започна оттам - това щеше да е свят с далеч по-малко войни. Историята нямаше да звучи толкова героично, че да подтиква настоящето към вече извършени грешки. Нямаше да има химни и маршове, под чиито велики стр
Седемте най-често срещани симптома на една от най-прекрасните болести
СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/От лявата страна на средния ти пръст има твърд мазол, месото на това място е почти безчувствено, но от време на време чувстваш непоносим сърбеж по него. Единственият начин да го облекчиш е да вземеш химикалка и да започнеш да пишеш. Симптомът е остарял - скоро може да спре да се проявява, а с него ще изчезне и ръкописното четмо и писмо. И особено ми е възторжено, че съм един от последното поколение щастливци, които са го почувствали. Втори симптом: Обичаш да четеш, но често изпитваш желание да задраскаш ред или да надраскаш друг в полето. Симптомът
За електронното цвете
СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/Нямам страхове от технологията, но от липсата на душа имам. От незрялото отношение към технологията също. Не мисля, че технологията дехуманизира. Човек по-скоро се възползва от слабостите й, за да дехуманизира себе си - просто е трудно да бъдеш човек. Изисква се сила да надникнеш в себе си, да рискуваш комфорта на душата си, да се видиш в онази "велика нищожност", за която пише Паскал в своите "Мисли". Необходима е сила да носиш кръста си, да имаш съвестта си, да си реален. Да си себе си, дори когато това означава болка и борба, дори когато си отречен от всички, сочен с пръст
За субкултурата и Странстващия медиум
СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/Чертогът ми беше метър на метър, а по стените му образците на субкултурата разточително щедро разкриваха противоречивата си същност. Силиконови стремежи разголваха силиконови гърди, силиконови думи повтаряха до пресипване силиконови клишета, силиконово щастие рекламираше силиконов мироглед. Инфантилизмът се представяше като мъдро умение да не гледаш сериозно на себе си. Идиотизмът - като качество за успех. Животът - като огромен стар гардероб, напълно ненужен, ако не можеш да го напълниш с новите играчки, които пазарът предлага за всяка възраст. Силиконови лидери размахв
Наслука!
СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/И ето ни в Годината на заека. Какво е той, според китайските астролози? Най-б ързото и едно от най-хитрите същества. Не най-смелото, но годината му е най-късметлийската. Понеже хората са се уморили от сплетни и интриги, време е за спокойствие, разум и градеж, а не разрушения. Годината на заека е година на шанса за находчивите. Не че вярвам много в хороскопи. Нещо повече: изобщо не вярвам. Дори в китайските. Легендите им са нещо друго - склонен съм да повярвам, че дракон може да влезе в очна ябълка или лисица да се превърне в жена и обратно - жена в лисица
На петдесет и втората колонка за годината
СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/Не ми се беше случвало скоро - попаднах на толкова увлекателно четиво, че чак се почувствах измамен. Не приличаше да е истина: чете се толкова леко, а в същото време става въпрос за роман с дълбоки философски провокации, предизвикани по уникален начин. По-скоро интелектуално приключение, отколкото исторически роман, като в същото време атмосферата на средновековна Испания е представена кристално. Невероятна книга! Става въпрос за "Моретата на страха" на Антонио Гомес Руфо. Един от символите на съвременната испанска литература. Световно признат майстор на истории. С тази книга
Зa небеса и трепети
СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/"По-вълнуващо е да мечтаеш да летиш, отколкото наистина да го направиш." Братя Райт Едва ли тези наивно-съкровени думи могат да прозвучат по-силно, изречени от който и да е друг в човешката история. Наследниците на Икар, чиито баща Дедал е интелектът и инженерната мисъл на времето си, освен своя гений и стремежа си, имали шанса да се родят в тази фаза на технологичното развитие, когато осъществяването на подобна мечта е било възмож
За малките ни човечета
СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/Не е с рогца и тризъбец, нито винаги е червено. Онова човече в нас, малкото. Изобщо не прилича на изображенията си в анимационните филми или кинокомедиите, дори не прилича на онзи от "Философските новели" на Волтер, наш лош съветник. Всъщност то не е едно, най-малко дванадесет са, понякога са и двадесет и четири, според представителни данни от източник, който няма да посоча, броят на малките същества достига тридесет и девет, но аз май съм счупил рекорда, защото веднъж преброих четиридесет и шест. Общото между тях всичките - между моите и твоите човечета, между малките ч
Независимо дали си заслужава или не
СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/Видях книгите като деца. И децата като книги. Не, това не е сън, нито халюцинация. С всичкия съм си (за добро и за лошо), не вземам опиати, отдавна вече не пия алкохол. Просто си виждам, когато си позволя, нещата в сходни образи или метафори. Забавно е, но понякога трудно се понася. А точно тогава повече от всякога си заслужава да се изживее. Болезнено е, но болката често е катарзис, а след отминаването й душата е излекувана, духът - по-чист от когато и да било. Така и сега - видях книги. Толкова книги, които няма да бъдат издадени или ако бъдат, няма да стигнат д
За идеологическата натовареност
СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/Историята, която в няколко реда ще разкажа, звучи малко като виц, но ни най-малко не се съмнявам, че е истинска, за каквато и ми беше представена. Говоря си преди час по телефона с един приятел и бивш мой комшия. Увещавам го да гласува за новата ми книга в конкурса "Търся издател" и оттук, от дума на дума, заговаряме за нея. Казвам му, че се опасявам някой да не ме обвини в подклаждане на етническо напрежение, въпреки, че съм направил и невъзможното да не изглежда така, дори на места малко съм прекалил в усърдието си и съм сложил твърде голям пласт художествен грим, за сметка
За сагата, в която сме герои
СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/Тези дни си имах здравословни проблеми, каквато и храна да поемех, връщах я обратно и така почти седмица. И без друго съм слаб, но ако сега имам възможност да участвам в кастинг за филм по гениалната книга на Ремарк "Искрица живот", имам големи шансове да бъда одобрен за ролята на концлагерист 420. Иначе днес се събуждам свеж и трепетен, знам, че вече се оправям. Кризата ме върна месец и нещо назад. Конкурсът "Търся издател" вече беше в разгара си, аз - напуснал поредното си работно място, без да взема нито лев - имах "шанса" като доста български строител



